„По-после“ – любимата дума на англичанина Даниел от Ново Село

Новоселска гъмза от 1947 г., лежала закопана в земята и запечатана с асфалт. Точно такова вино обича англичанинът Даниел и издирва из региона. Снимка: e-vestnik

Насред Ново село, видинско, живее Даниел. С ударение върху а. Той е около 45-годишен англичанин, висок е над 1,90 метра и тежи над 120 кг. Рус, късо подстриган, с малки кръгли очила, тип Джон Ленън.

Наближава обед, а термометърът тръгва към 40 градуса. Даниел носи 6-7-метрова дъбова греда от току-що разрушен обор, заедно с двамата си работници. Те са българи и са доста по-дребни. Даниел я е сложил на рамото си в единия край, тежестта й пада върху рамото на последния, а този по-средата – само се прави че носи. „Сега бачкам, не мога нищо да говоря с никого“, казва Даниел, ако се опиташ да го заговориш. И добавя: „По-после“. Питаш го в колко часа и той повтаря: „По-после“.

Вече е станало по-после. Седим с Даниел и пием бира. Говорим си на чист български, той – с лек диалект от местния говор на селото. Представата, че британците са скучни, става на пух и прах. Точно обратното – ние сме тъмни балкански субекти, в сравнение с лъчезарния гигант. Веднага се разбира, че той следи, превежда си и анализира всяка непозната дума на български, която се е прокраднала в разговора. Но засега за него №1 у нас е изразът „по-после“. Той знае отлично каво е „после“ – това е моментът, в който той и двамата му работници ще оставят дъбовата греда на земята. Знае и какво е „най-после“ – израз на облекчение, когато вече целта на носенето на гредата до определеното място е постигната. Но „по-после“ е някъде напред във времето и няма нищо общо с конкретната работа, която вършиш в момента. „По-после“ разбива и друга представа – че англичаните държат много на точния час. „По-после“ – това е бъдещето на всички заселници като Даниел, които търсят бъдеще в България.

Повече от 10 години работих в една голяма фирма в Брайтън – родният ми град“, разказва Даниел. Не споделя името й, бизнеса й и с какво точно се е занимавал той, защото „не е интересно“. Но подчертава, че на Острова и в момента тази фирма има 20 000 работници. През 2005 г. закрили клона в Брайтън и изплатили обезщетения на всички, които имали постоянни договори.
„Не бяха малко пари. С 5 000 лири си купих добре запазен джип 4Х4, защото отдавна исках. С останалите трябваше да започна някакъв бизнес. Застанах пред географската карта и трябваше да избирам: България, Румъния или Хърватска. Тук-там, тук-там – и в България. Пристигнах в първите дни на ноември 2005 г. и за една седмица си харесах къща в това село и я купих. После се върнах в Брайтън, продадох си малкия апартамент там и пак се върнах. Вече в Англия нямам нищо, там не ме интересува какво става“, смее се Даниел. Той не е склонен да издава подробности около бизнеса си, но става ясно, че в родината си е намерил клиенти за още две-три къщи в това и в съседни села и сега „бачка“ здраво. Станал е нещо като пълномощник на други англичани и отговаря за ремонтите, разчистването на вехториите и контактите с местното население. Най-тежкият му проблем е да намира свестни майстори.

Като казва думата „майстор“ и се развеселява. Преди 2 години всеки ден при него пристигали знайни и незнайни хора, които твърдели, че могат всичко – мазилки, плочки, бани, покриви, изолации. Всичко. И започвали големи фалове, с които сега Даниел се майтапи. „Представяш ли си, той направил така плочките на пода в банята, че водата не тече към сифона, а под вратата“, казва британецът. “
Е как да ни се представям. Аз съм българче – това е едно стихотворение, всеки у нас го знае наизуст“, отговарям.

Даниел изглежда е ерген, но не иска да говорим и за личния му живот. Само се смее, когато му казвам, че трябва да си намери някоя българка. Не споделя нищо за своите родители, дали има братя и сестри. На тези теми сме във фазата „по-после“. Изглежда не прави особена разлика между българите и ромите. И едните и другите крадат както организирано, така и по единчино. Не – всъщност прави разлика – за него ромите са „много весели, пеят песни и танцуват по цял ден“. Засега има само двама верни работници, на които плаща редовно, като за близо 2 години е разгонил всички видове „майстори“. Естествено това не им пречи като искат да се цанят на работа да казват: „Аз съм работил за англичаните и те останаха много доволни“. „Не е верно. Да знаеш – досега за никого не съм дал добра препоръка“, уточнява Даниел.

Разпродава дървения материал, тухлите и керемидите от постройките, които той и импровизираната му бригада събарят. Въпросната тежка дъбова греда Даниел продава за 25 лв. И обяснява, че за всеки имот на клиентите му вече има готови проекти, които са в ход. Ще се строят басейни с пречиствателни инсталации, ще се правят системи за поливане и т.н. Понеже разбира от нови технологии в строежите – от изолации, минерални мазилки и др., вече доста българи, които правят ремонти, са го търсили да им даде някои полезен съвет. Той не отказва, не иска и пари.

Някои от селските зевзеци му викат на прякор Даниел Алвеш. Така се казва един известен футболист от испанския отбор „Севиля“, но той е бразилец. Даниел се ядосва, че Интернетът изобщо в този регион е много бавен, че в селото няма канализация, а септични ями по дворовете… Но приема тези и всичко подобни битови неуредици с искрящо чувство за хумор.

Не е ходил на българското Черноморие, нито в наш планински курорт. „Чакай бе, тука има толкова бачкане, кво ми говориш за разни курорти. Не ме интересуват“, отсича той.

Иначе гледа кабелна телевизия, включително и българска, интересува се от новините, знае горе-долу кой управлява и че „в София е мафията“. Яде всичко. Пие умерено, предимно бира, като всички марки му харесват. Но не обича местното вино, защото „го пият младо и им свършва още през януари“. „Харесвам старо вино в бутилка, което е седяло много години“, добавя той. И знае, че в края на 40-те години в селото са заравяли в земята бутилки, за да ги крият от комунистите. Тогава количеството вино се е описвало от комисии, а селяните е трябвало да плащат данък за него в пари, затова са го запечатвали и крили. И досега може да се намери някоя бутилка, вярва Даниел.

„Още малко има да уча български, защото мисля да живея тук, не е лошо. Може да не стана богат, ама то не се знае. Някои работи със сигурност ще се оправят, ама … по-после“, кимва заговорнически англичанинът.
Виж още за англичани в Ново село тук.

и за англичани в с. Миндя тук.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.