Повтаря ли се 1914 година?

Има опасност да повторим грешките, довели до Първата световна война, казва водещ историк

Голямата война беше разпалена от убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд на Балканите. Близкият изток може да бъде разглеждан като съвременен аналог на този район, твърди професор Маргарет Макмилан.

Казва се, че историята никога не се повтаря, но със сигурност се римува. Сега историк с международен авторитет предупреждава, че в днешния свят има редица поразителни прилики с обстановката преди Първата световна война.

В началото на 20 век новите за онова време механизирани армии извършиха невиждани кланета по бойните полета на „войната, която трябва да сложи край на всички войни“, след като на Балканите пламна искра с убийството на ерцхерцога на Австро-Унгарската империя Франц Фердинанд.

Професор Маргарет Макмилан от Кембриджския университет твърди, че Близкия изток може да бъде разглеждан като съвременен аналог на този размирен регион. Евентуалната надпревара в ядрените въоръжения, която има вероятност да започне, ако Иран разработи бомба, „наистина би създала един доста опасен свят, което може да доведе до пресъздаване на ситуацията с бурето барут, което избухна на Балканите преди 100 години – само че този път с гъбоподобни облаци“, пише тя в есе за водещия американски изследователски институт „Брукингс“.

„Въпреки че историята не се повтаря точно по същия начин, Близкият изток днес тревожно прилича на тогавашните Балкани. Сходна смес от отровни национализми заплашва да въвлече външни сили, а САЩ, Турция, Русия и Иран се опитват да защитят своите интереси и довереници“, казва тя.

Професор Макмилан изтъква редица други аналогии между днешната ситуация и обстановката преди век. Съвременните ислямистки терористи отразяват революционно настроените комунисти и анархисти, извършили редица покушения в името на философия, одобряваща убийството за постигане на тяхното виждане за по-добър свят. А през 1914 г. Германия беше надигаща се сила, опитваща се да оспори положението на водещата сила по онова време – Великобритания. Днес някои в САЩ смятат все по-силния Китай за заплаха.

Периодите на преход от една световна сила към друга винаги са смятани за опасно време. В края на 20-те години на 20 век САЩ разработиха планове за война с Британската империя, предвиждаща нахлуване в Канада, отчасти защото се предполагаше, че може да избухне конфликт, когато Америка стане основната свръхсила в света.

Професор Макмилан, чиято книга „Войната, която сложи край на мира“, излезе миналата година, каза, че по света се надигат десни и националистически настроения, които са били фактор и преди Първата световна война.

В Китай и Япония се разпалват патриотични страсти от спора за няколко острова в Източнокитайско море, наричани Сенкаку в Япония и Дяоюдао в Китай. „Нарастващите военни разходи на Китай и увеличаването на военноморския му потенциал кара мнозина американски стратези да мислят, че Китай възнамерява да оспори положението на САЩ като тихоокеанска сила, а сега виждаме оръжейна надпревара между двете страни в този регион. „Уолстрийт джърнъл“ разполага със сериозни данни, че Пентагонът подготвя военни планове срещу Китай – за всеки случай“, пише тя в своето есе.

САЩ имат договор за взаимна отбрана с Япония и през 2012 г. изрично потвърдиха, че той важи и за островите Сенкаку. През ноември Китай създаде зона за „въздушна отбрана“ над островите, а няколко дни по-късно два американски бомбардировача Б-52 прелетяха над островите, незачитайки решението на Пекин.

„Изкушаващо и отрезвяващо е да се сравнят днешните отношения между Китай и САЩ с тези между Германия и Англия преди век“, пише професор Макмилан. Тя посочва, че в САЩ има все по-голямо безпокойство заради китайските инвестиции в Америка, а в същото време „китайците се оплакват, че САЩ се отнасят към тях като към второразрядна сила“.

Друга прилика, изтъквана от историка, е убеждението, че след толкова продължителен период на мир е немислима пълномащабна война между водещите сили. „Сега, както тогава, шествието на глобализацията ни приспива в лъжливо усещане за безопасност. Стогодишнината от 1914 г. би трябвало да ни накара отново да се замислим за нашата уязвимост от гледна точка на човешки грешки, внезапни катастрофи и чисти злополуки“, казва тя.

„Вместо да се люшкаме безцелно от една криза в друга, сега е времето да помислим отново за онези страшни уроци от преди век с надеждата, че нашите лидери, насърчени от нас, ще помислят как могат да работят заедно, за да изградят стабилен международен ред“, казва Макмилан.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.