Владимир Перев от Скопие: Тито беше по-лош от Тато. Сърбоманите плачат по загубеното

Българската ВМРО е търговска фирма на няколко души, а ОМО обслужва сръбски интереси, смята журналистът

perev6.JPGВладимир Перев е роден 1945 г. в Прилеп. Баща му е български офицер в двете световни войни и кмет на Прилеп по време на краткото българско управление. Владимир Перев завършва филология в Скопие и после работи като журналист. През 2004 г. е уволнен от македонската национална телевизия заради пробългарски позиции. Пише статии по македонския въпрос, като тази година отправи отворено писмо до президента Първанов, в което го упреква, че не се ангажира с българщината в Македония (виж писмото тук). Въпреки някои субективни оценки в настоящето интервю, разказът на Перев хвърля светлина върху самосъзнанието на сегашното население в Македония, отношенията между българи и македонци, и неразбирането на македонския проблем у нас.

– Г-н Перев, как вие се борите с “македонският страх”, за който пишете?

– Македонският страх – страхът на македонците, които са осъзнали своите етнически корени, да изказват публично българското си съзнание, е феномен, който още никой не е преодолял. Най-малко съм го преодолял аз, между другото. Страхът се надмогва с годините и с опита. Човек, който вече няма какво да скрие би трябвало логично да не се плаши от последствията на своите позиции. Аз никога не съм бил в положение да крия своята българска етническа идентичност, защото на баща ми са казвали Хараламби “Българина”. На мен никога не са ми казвали : “не казвай, че си българин”, а повече – “не казвай публично, че си българин”. Страхът си остава, той е вкоренен и човек го носи до смъртта си. Но аз вече съм над 60 годишен, нямам амбиции за някаква политическа или друга кариера. Синът ми е на 27 години и е в САЩ. Аз нямам задължения към никого, не моля за нищо, така че за мен сега е нормално да си казвам мнението открито. Страхът дълго ще остане у македонеца.

(pull)Оказва се, че ОМО не може да събере 5000 подписа, за да регистрира партията легално. Оказва се, че те дори с пари не могат да намерят достатъчно хора, които да се пишат македонци.(/pull)

– Страх само в Македония ли има, няма ли е в България?

– В българина ще остане един друг страх. Имало е една песен, написана за идването на Хрушчов на власт в СССР : “Никога вече няма да има страх в Русия!”. Авторът доста се е изложил. Ние всички още дълго ще се страхуваме от нещо. Всеки се плаши най-много от това, което не познава. Ние не знаем какво ще е нашето бъдеще. Българите се страхуват да кажат колко страшна беше комунистическата система, защото не знаят дали утре няма да им се върне един нов съветски комунизъм. За това те не могат да кажат откровено против кого са и какво е било преди.

Ние имаме грешен подход към темата. Говорим за това какъв мъченик е бил Павел Шатев. Но никой не казва как са отрязали главата на един Йордан Бадев, големият литературен критик, за когото малко хора вече изобщо са чували. Никой не иска да каже как зверски е бил убит Данаил Крапчев (б. р. – и двамата са били журналисти и редактори на български десни вестници преди 1944 г.). Всички говорят само за Шатев и Шатаров. Голяма работа, че са били българи. Ние всички сме българи. Това, че някой е бил българин не го амнистира, че е бил злосторник.

– И в Македония ли е така?

– В Македония Втората световна война още не е приключила. Македонците още се борят срещу “българския фашистки окупатор”, още живеят с митовете от Югославия и още никой не смее да проговори. Колко души избиха комунистите, когато влязоха в Македония? Никой не смее да спомене за страшните концлагери, каквито имаше в Югославия. И в България човек няма право да се изкаже – например срещу комунистите. Българите обичат да казват: “ при вас по времето на Тито беше хубаво, а при нас по-времето на Тато беше лошо, нямаше демокрация”. Но това никак не е вярно.

(pull)Българската ВМРО не същестствува. Това е една търговска фирма на няколко души, която прави добри пари. Но с тези пари не съм чул ВМРО да е поело издръжката на някои бедни студенти от Македония. Даже от Молдова, от Бесарабия.(/pull)

В Югославия имаше демокрация единствено дотолкова, доколкото човек имаше право да я напусне, ако иска. Дори това легално ставаше едва след 1965 г. Това беше един лукав модел, който Тито употреби, за да елиминира недоволните. Сега същото е в България – всички, които не са доволни от работата си или от заплащането – заминават. В България вече почти няма кой да работи – нормално е заплатите да се вдигат и българинът да живее по-добре. Иначе Тито беше даже по-страшен тиранин от Тодор Живков. И двата бяха примитивни хора – хитри и коварни селяни.

– Днес България и Македония поне не са управлявани от такива тоталитарни режими. Все още обаче българите не могат да намерят ключ към душата на македонеца?

– Душата на македонеца… основният въпрос е дали въобще македонецът има душа. През последните 100 години всички околни държави, включително България, са се отнасяли бездушно към македонеца. Той си е загубил душата като начин за самосъхранение, за физическо оцеляване. Като вентилите, които изпускат парата, за да не експлодират. Македонецът е бил тормозен, изнасилван, убиван и най-страшното е, че е бил обиждан винаги. Веднъж е бил принуден да си промени националната идентичност и да стане сърбин, втори път – да стене югославянин. Когато българите се връщат през 1941г. вече националната идентичност е започнала да се подменя с идеологическа – македонецът е станал комунист, повече лъжекомунист. Лъжекомунистите са по-страшни. Те знаят, че тая работа комунизмът не става, но го поддържат като начин да са на власт. Македонецът е станал лъжекомунист, а оттам – нищо.

– А какъв е македонецът днес?

– Днес македонецът не може да забрави, че е живял в 24-милионна Югославия. Управлявали са сърбите, но той е имал възможност да си каже мнението по въпросите, за които е позволено да си кажеш мнението. Македонецът днес се връща назад към античните македонци, търси си корените от Александър Македонски. Истината е, че македонецът не иска да е българин, не може да е югославянин или сърбин, гърците не го искат, и за това решава, че е наследник на Александър Македонски. Наследник на велик народ, който случайно е западнал и днес е малоброен и некултурен. Същото нещо става и в България – след заминаването на съветските окупационни войски и края на съветската политическа окупация продължила до 1990 година, в България остана съветската ментална окупация. Днес българите търсят корените си далеч на Изток, хора като Петър Добрев бягат в далечната история. (Б. р. – историкът Петър Добрев няма нищо общо с автора на това интервю – журналистът Петър Добрев). Чета тези, че Китайската стена е била направена за защита от българските племена. Това дори да е истина, за мен е пълен идиотизъм. Абсолютно не ме интересува и никой нормален човек не го интересува защо е построена Китайската стена и дали са я нападали българите. Тя просто е построена в едно далечно време, когато не е важно какво се е случвало.

(pull)България влезе в Европейския съюз и е щастлива, че има кой да я командва. Македония няма кой да я командва, тя е оставена на Груевски, на Цървенковски – на хора, които нямат хабер от това как се командва една държава. Те дори жените си не могат да командват.(/pull)
– И все пак, може ли такъв ключ да бъде намерен?

– Да намериш ключ към душата на някого, който самият се съмнява дали има душа, е много сложна работа. Ние не се разбираме не само защото говорим две тотално различни, наречия. Не се разбираме, защото 80 години сме били напълно разделени, били сме в различни цивилизационни течения, мислели сме за общи неща по различен начин. Много е тежко сега да се намерим едни други. Ще трябва да мине време, ще трябва много да дружим заедно, ще трябва да имаме много смесени бракове и чак нашите деца ще могат да преодолеят различните системи, в които ние сме расли. Най-трагичното е, че ние и днес се развиваме по различен начин и живеем различен живот. Маловажно е дали някой има български паспорт или не. България не е в паспорта, България е в душата. Човек може има български паспорт, да живее в София, да е женен тук, но с паметта си да е в Македония. Никога няма да забравя, когато говорих с един велик българин – емигрантът в Торонто Георги Младенов и му казах : “Абе, Бай Гошо, говориш като някакъв простак от Мусомище, а си напуснал Мусомище преди 50 години, завършил си два университета и говориш четири чужди езика”. А той каза: “Владо, аз напуснах Мусомище, но то не напусна мен, то ми е в душата. Затова съм такъв!” Човекът беше напълно прав, това е най-съвършената истина, която съм чувал. Ние трябва да се преборим първо със себе си. Много малък е проблемът колко души ще вземат паспорти – това е политически въпрос, а не въпрос на идентичност. Въпросът е доколко ние ще се преборим вътре в себе си, доколко ще започнем да мислим и живеем по български. И колко българите от България ще ние приемат като инакомислещи, пък макар и кръвни братя. Това е проблемът.

– Защо се връщаме с векове назад в историята си, а историята след 1944 г.? Например у нас наскоро имаше конференция, величаеща делото на Георги Димитров?

perev1.JPG– Всичко е изчислено. Ние всички знаем, но се правим, че не знаем, какво се е случило след 1944 г. Българинът в България е под съветска духовна окупация, а в Македония под югославска. Ние трудно ще се освободим от тези схеми. Всички знаят, че “геройството” на Георги Димитров от Лайпцигският процес е една измислица, един договор между Сталин и Хитлер. Нито процесът е бил толкова сериозен, нито Георги Димитров се е държал толкова геройски. Знае се и, че този така наречен “герой” после е станал пълен алкохолик и абсолютно е изгубил личността си – ако някога я е имал. Един достоен човек, ако беше живял до годините на Димитров и бе видял какво е причинил на народа си, щеше да извърши самоубийство. Не само японците се самоубиват, много почтени хора са го правили. Дори комунисти са извършвали самоубийство, когато са видели, че идеята им не се реализира. Днес да се каже, че Георги Димитров е бил добър човек, е злосторство! Един добър човек не може да донесе нещастие на своя народ и да бъде безучастен към тази работа. Нас ние страх да кажем всичко това, страх ни е от себе си, страхуваме се, че някой простак на улицата ще ни пребие. Даже ни е страх от собствените ни дядовци и баби, които казват, че са живели добре “при социализма”. Всички тъгуват по социализма, казват, че тогава са били по-богати. Това не е вярно, всички деляха общата бедност. Сега хората ревнуват, че пак са бедни, а други направиха големи пари. Проблемът не е в това, че България обедня след социализма – напротив, България забогатя. Проблемът е, че не всички забогатяха. Хората бяха учени от комунизма, че са еднакви помежду си. Това не е така, те не са еднакви, Бог ги е сътворил различни.

– Що за креатура е ОМО „Илинден“?

– Проблемът за ОМО “Илинден” излиза извън релсите на демокрацията. Това е политически въпрос, от който определени хора печелят пари и власт. Всички знаем, че ОМО “Илинден” е коварното семе на Коминтерна. Когато се говори срещу ОМО в България, се говори като за изменници на националната ни кауза. Застават Каракачанов и Божидар Димитров и говорят, но не казват, че ОМО е продукт на Коминтерна и на съветския империализъм. ОМО са една шепа хора. Вече не сме в комунизма да ги затворим в Белене и да ги избием – така щеше да се реши проблемът 1945 г. Така Сталин е учил своите гаулайтери като Шатаров – има човек – има проблем, няма човек – няма проблем. Оказва се, че ОМО не може да събере 5000 подписа, за да регистрира партията легално. Оказва се, че те дори с пари не могат да намерят достатъчно хора, които да се пишат македонци. Ако нещо не става с душа, не става и с пари, значи никак не може да стане. Тази малка група дори не трябва да бъде предмет на обсъждане. Те са финансирани от някои определени политически кръгове в Македония, за да служат на сръбските интереси. Винаги, когато България предяви претенции за Западните покрайнини – една изконно българска земя, населена с българи, веднага някой дръпва конците и се появява ОМО. Това е организация, която служи на македонски и български политици да си правят кариера.

– А българската ВМРО, не е ли и тя подобна организация?

– Българската ВМРО не същестствува. Това е една търговска фирма на няколко души, която прави добри пари. Но с тези пари не съм чул ВМРО да е поело издръжката на някои бедни студенти от Македония. Даже от Молдова, от Бесарабия. Айде, да не е от там. Аз ви гарантирам, че в Цариград все още има българска колония, която е запазила своята идентичност, но живее в крайна бедност.

(pull)Всеки ден македонци вземат американски паспорти, това е нормално. Но защо една далечна Америка иска да вземе македонците, а България не иска?(/pull)
Защо ВМРО не взема някое дете от там, за да получи образование тук. За 17 години ние разбрахме, че ВМРО на нашите предци вече не съществува – нито в Македония, нито в България. Днес в Македония става дума за една прагматична политическа партия, а в София за една търговска организация.

– Как тогава подобни партии могат да говорят за бъдещето на България и Македония?

– България си остава в душата. Така ще е до края на моя живот и никой не може да я махне от там. Явно трябва да се случат нови катаклизми, нови турбуленции и подялби на Македония преди политиците от нашите страни да се чувстват готови да говорят за общото ни бъдеще. Сега просто няма никакво желание за общо бъдеще. Няма телевизия, няма вестници, няма книги, няма нищо.

– Има телевизия “Планета”…

– Да, има “Планета” (б. р. – българският музикален канал за попфолк и чалга, който се излъчва в Македония). Това е най-срамното нещо. “Планета” остана като законен наследник на делото на българската екзархия в Македония. Страшна работа.

– Виждате ли други по-сериозни общи проекти, които да ни сближат отново?

– Не виждам нищо. Не знам и откъде трябва да започне. 17 години ги изгубихме в празни ходове. България влезе в Европейския съюз и е щастлива, че има кой да я командва. Македония няма кой да я командва, тя е оставена на Груевски, на Цървенковски – на хора, които нямат хабер от това как се командва една държава. Те дори жените си не могат да командват, вкъщи са безгласни. И оставена без команда, Македония върви към гибелта си. Македония има сериозни проблеми със себе си. Тя има идентичност, която никой не може да признае. А не иска да приеме една вече призната идентичност, защото това ще е промяна на идентичността. Няма смисъл в момента да се срещат Първанов и Цървенковски, защото те нямат какво да си кажат, не знаят какво да си кажат. Освен това и няма кой да ги слуша, защото всеки знаят, че президентите няма какво да кажат и съответно никой не иска да слуша глупаци. Те казват, че всичко се подобрява, а в същото време в Македония има огромна безработица, а македонският човек живее на дъното на Европа.

– България все пак влезе в ЕС. Как виждате разликата с Македония?

– В България поне има някаква надежда, че може да стане по-добре, а надеждата, знаете, умира последна. Хората в Македония вече нямат такава надежда. А човек без надежда е непродуктивен за обществото. Той е конформист, гледа само да се напие, да се наяде и да изхарчи парите си докато е жив. Така аз не виждам надежда за македонската младеж, освен ако не се приобщи към България. Въпреки отпора на част от българското общество към македонците, въпреки леката пренебрежителност на някои, само в България един македонец може да бъде равноправен гражданин с местното население. Това не може да стане никъде другаде по света, навсякъде другаде той ще си остане чужденец. Но никой няма кураж да каже на младите македонци, че те ще са равноправни граждани на света само като българи и само българите ще ги приемат като равни на себе си. Навсякъде другаде ще са втора и трета категория хора. Тук само можеш да спориш, да имаш друго мнение, защото хората те чувстват като равен.

– Но това никъде не се казва. Дори в българските медии се чуват гласове против даването на български паспорти на македонците, защото те били лъжепатриоти.

(pull)Македонците се оказаха напълно нетолерантни към българите – техните еднокръвни братя. Българите пък през цялото време бяха напълно толерантни. Дори това, че днес някои българи настръхват срещу Македония е добре. Но не трябва да се настръхва срещу тези македонци, които са дошли тук да учат и живеят.(/pull)

– Имало е войнствен патриотизъм, имало е патриотизъм с писано слово. Днес патриотизмът е повече в душата – като чувство. Следователно няма правила за това кой македонец трябва да добие български паспорт и кой не, защото го взима по някакви икономически или други причини. Щом македонците сами искат български паспорт, защо да им се отказва. Всеки ден македонци вземат американски паспорти, това е нормално. Но защо една далечна Америка иска да вземе македонците, а България не иска? Дори да не се чувства българин – да дойде тук, да поживее, децата му да се родят тука – малко време да мине и той ще си промени мнението. Има и хора, които се чувстват българи, но не търсят паспорт. Хората живеят с предубеждението, че паспортът означава личност. Той означава само възможност, както и дипломата не означава професионализъм, тя е само стартова позиция. При паспорта важно е желанието.
– Какво мислите за процедурата по издаване на български документи? Не е ли прекалено дълга?

– Вижте, аз не съм за това хората да ги мъчат по 3-4 години. Но трябва и да разберем българската държава, за нея е обидно един човек да получи паспорт за по-малко от шест месеца. Трябва македонецът да мине през един период на катарзис, прочистване – една година някъде. Да знае, че държавата мисли за него, че тя разрешава, да прочете нещо междувременно. Паспорта трябва да се придобива, когато нещата малко съзреят, но все пак да не се чака по три години. Иначе карта за постоянно пребиваване трябва да се издава веднага, за да се адаптират по-лесно македонците, да пътуват свободно и т. н. Това е важно. Българи пътуват, учат, работят по цял свят и се връщат тук с едно променено мислене. А македонците стоят затворени в своите ограничени простори – цяла Македония се обикаля за два дни с магаре. Не само физическите, духовните пространства са силно ограничени. Македонците са затворени в своите предубеждения, в своя страх, в своето незнание. Как тогава в бъдеще ще разговарят един македонец, който цял живот си е стоял в Щип например, и един негов връстник българин? България обаче предпочита да не реагира. България е най-успешната приказка на Европейския съюз.

– Казавате най-успешната приказка. Но същата България е много бедна и не се бори за националните си интереси?

perev3.JPG– Да, но колкото и да им е жал на неокомунистите, България намери своя път. Тяхната идея пък се оказа тотален провал. Иронията на съдбата е, че един Георги Пирински е в парламента и гласува закони, които са в тотална съпротива с това, което е правил баща му – Гео Зайков. Днес Георги всеки ден плюе на гроба на баща си. И на мен ми прави неописуемо удоволствие. За разлика от него, при всяка моя изява по българския въпрос, аз паля свещ на гроба на баща си. Те ни гледат отгоре и по общите критерии Георги Пирински е успешният човек, а аз съм неуспешният – изгонен от работа. Но по общочовешките критерии Георги Пирински е една трагедия. Той нищо не направи да защити делото на баща си. А аз правя всичко да защитя делото на баща си – български офицер в две световни войни. Един Сергей Димитриевич Станишев пък, се ръкува с разни англичани и генерали от НАТО.

– Дали така могат да се обърнат нещата и в Македония – доскорошните македонисти да заговорят друго?

– Вижте, от моя личен опит аз мога да кажа едно – с течението на годините, човек започва да придобива едно перверзно удоволствие от измъчването на другите духовно. Така и аз, когато се заседя в някое кафене с жива музика и видя, че там и са и някои бивши югославски офицери или сърби, останали от едно време в Македония, най-логично би било да им поръчам някоя българска песен. Но аз не правя това, аз им поръчвам “Югославия от Драва до Вардара” да я пеят на сръбски. И те пеят и плачат. Така баща ми слушаше радио “София” с д-р Асен Татарчев през 1951 г. и пееха, и плачеха. Плачеха, защото знаеха какво са изгубили. Затова и аз сега карам сърбите и сърбоманите да плачат за това, което са загубили. Те едва сега осъзнават какво са имали. Седем милиона сърби търговци на свине командваха 20 милиона югославяни! Да плачат сега, това е моето отмъщение и няма по-голямо удоволствие от това Георги Пирински да е председател на първия български парламент част от ЕС. Днес той чака американците – същите, които навремето изгониха баща му.

– Но въпреки всичко Пирински и хората като него още са на власт. А Вие единствено можете да комуникирате с тях чрез медиите, какво във вашето “Македонско писмо” до Георги Първанов?

– Да, те се оказаха по-умни от нас и на нашите ширини все още командват. Като написах писмото до Първанов не мислех, че той ще отговори или ще се трогне. Мисля, че му казах нещо, което той много добре знае, дори го знае по-добре от мене. Но това, че му показвам, че и аз знам това, което той знае, е положително. Мисля, че ако повече хора казваха на властта това, което знаят за нея, нещата в страната щяха да са по-добре. Не е добре да има мръсни политически тайни, те обезличават хората. Защо да се крие, че Първанов е заложник на службите? Аз знам, че това е така, а и той знае, че аз съм заложник на службите.

– Вие и друг път сте споменавали тази зависимост…

– Това е ясно, аз съм пропътувал целия свят само с македонския си паспорт. Никой нормален човек не може да мисли, че това може да стане просто така – без някой да стои зад мен. Само някой ненормален човек може да мисли, че Владимир Перев просто така пътува два пъти годишно до Америка без проблеми с визата. Да не мислите пък, че Първанов е станал президент, защото е бил най-умният историк? Много умни хора в България взимат най-много по 600 лв. заплата, а са написали много повече исторически книги от Първанов. Той е станал президент, защото някой друг е искал това.
Мен днес не ми трябва български паспорт, за да пътувам или да купувам имоти. Аз съм безимотен, нямам нищо в живота. Той ми е един вид ментална мастурбация – да го показвам на неприятелите си. Той дефакто за нищо не ми служи, но чрез него потвърждавам наново себе си. Показвам отново на самия себе си, че съм Аз. Взех го много преди да се знае, че ще падне Шенген и България ще е в ЕС. По това време македонските олигофрени, които никога не могат да мислят със собствения си мозък смятаха, че македонците и сърбите ще влязат по-напред от България в Европа. Но да не мислят сами са възпитавани всички македонски поколения през последните сто години.

– Смятате ли обаче, че България като част от ЕС ще промени политиката си към Македония?

– Най-срамното нещо в момента в България е, че тройката Пирински, Станишев и Първанов единствено по една линия успява да спазва заветите да бащите си – да държат по-далеч българщината от Македония. В това единствено са успешни. Няма да върнат комунизма, Маркс се оказа фарс. Но заедно със сърбите и гърците успяха да отлъчат Македония от България. През 90-те години обикновеният български човек чувстваше любов към Македония. Македонските ръководители – начело с Киро Глигоров – един мошеник и продажник на сръбските интереси, заедно с българските политици направиха така, че Македония да се отдели от сърцето на обикновения българин. Това е най-голямата трагедия и за българина и за македонеца. Времето ще покаже дали това ще се промени. България днес повтаря грешката на македонските комунисти. Ние сме един народ. Аз не съм дошъл в чужда земя. Баба ми е имала девет дъщери и само една – майка ми – е останала омъжена в Македония. Аз не съм дошъл в София в чужда земя. В моята земя аз имам същите права като хората от Варна, Бургас или Пловдив.

– Да, но нашите политици мълчат, а македонските говорят за “българска окупация на Македония”?

– Не е имало българска окупация през Втората световна война. Говорих с един македонски журналист – сърбин по произход – Синиша Станкович. Казах му : “Синиша, аз знам, че твоя дядо е бил голям учен и е направил много за Охридското езеро. Той е бил сръбски биолог, дошъл в Македония между двете световни войни. Не можеш да ми говориш за българска окупация на Македония, защото баща ми е бил български офицер и кмет на Прилеп по времето на българското владение. Значи според теб баща ми е окупирал Прилеп, а дядо ти е освободил Македония от баща ми? Ти трябва да си ненормален за да кажеш подобно нещо. Значи твоя дядо сърбин ме е освободил мене македонеца от баща ми!? Това е идиотизъм.” Той помоли да не говорим повече за това.
Но новите български политици, с изключение на Костов, отново изграждат стени между двете страни. Дори Тодор Живков беше по-добър от тях. Днес ние трудно излизаме от този кръг. Младите могат – и физически, и духовно. Но ние по-старите – никак.

– Виждате ли в бъдеще възможност за взаимно приближаване?

– Никога не съм мислил, че с обиди като моите по адрес на Първанов и т. н. ние ще се сближим. Макар че аз казах само истини, но те са най-обидното нещо. Хората обаче не искат да чуват истината. Македонците се оказаха напълно нетолерантни към българите – техните еднокръвни братя. Българите пък през цялото време бяха напълно толерантни. Дори това, че днес някои българи настръхват срещу Македония е добре. Но не трябва да се настръхва срещу тези македонци, които са дошли тук да учат и живеят. Какво са виновни те? Нещата трябва да се изяснят между политици, журналисти и историци, а не да се остава на обикновените хора да се чепкат помежду си. Ние обикновените хора не сме виновни, че сме били разделени и няма смисъл сега да си говорим за измислици. Българската войска в Македония през Втората световна война не е избила повече от 140 души – провинени партизани с пушка в ръце. За тези неща си има архиви, но те не се ползват, а се разказват митове. А защо никой не говори колко хора избиха партизаните? Само през 1944 г. те избиха повече от 500 души в Македония и над 5000 в България. За това никой не говори. Говори се само за това, което може да ни раздели. Не се търси обратният път. Затова и ще има нови преизпитания на духа ни. Важното е да не прекъсва диалогът, връзките. Тази борба, това движение ще доведе и до победа на българщината.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.