СофияПловдивВарнаБургасРусе

Енигмата антикомунизъм – I. Фашизъм или „комунизъм“

Проф. Николай Василев. Снимка: личен архив

Традиционно е сравнението между „комунизма” и фашизма. Като две капки вода си приличали, много общи черти притежавали.
Специалистът фашистолог Желю Желев в последните си две интервюта твърди даже, че „комунизмът” бил по-лош, по-опасен, „по-завършен” от фашизма. (5 ноември, в. „А Бе Се” (Испания):
„При много случаи съм казвал, че комунизмът беше тоталитарен режим, много по-лош от фашизма“; 27 ноември, „PIK.bg”: „Комунизмът е не по-малко опасен, защото от двата тоталитарни режима той е по-завършен и по-съвършен”).
Ако приемем случилото се в азиатско-европейския социален „експеримент” за „комунизъм”, между него и фашизма действително има сходство, да го наречем поразително сходство. Но има и разлики, три от които са съществени и изобщо не са за пренебрегване.

Ако човек се запознае по-задълбочено с идеологическите постановки, с теорията на „комунизма” и теорията на фашизма, няма начин да не регистрира пълно съвпадение между теорията и практиката на фашизма. И, също така, пълно несъвпадение между теорията на „комунизма” и неговата практика. За това е необходимо само елементарно разбиране; не като кон с капаци да цвилиш идеологическите мантри на уж защитниците на човешките права и гражданските свободи на планетарното население, а всъщност на определени икономически интереси.

Цялата мръсотия на фашизма е изписана – дума по дума, знак по знак – в „Свещените му книги”.

Докато в „комунистическата” класика – в Марксовите теоретични корени (а не в глобалните Ленинови ревизии, или в бълнуващата Сталинова аналитична посредственост) – няма смазани човешки права, украинска гладна смърт, милиони репресирани и избити, ГУЛаг. Нека не ви заблуждават разни образни „диктатури на пролетариата”; те изобщо не означават пролетариатът да обикаля из фабриките и да дупчи с кирки черепите на буржоата!

Втората разлика е в господстващата форма на собственост върху средствата за производство. Фашизмът израства върху частната собственост; „комунизмът” – върху т. нар. обществена собственост (по-точно държавна, и още по-точно – собственост на висшата номенклатура, управляваща държавата). И ако някой смята, че това не е чак толкова съществена разлика, значи този някой не е съвсем наясно с основни политико-икономически положения.

Третата разлика може да бъде разбрана и без да надничате в теоретичните изследвания. Тя може да бъде усетена. Да бъде помирисана.
Само си представете възможните сценарии след края на Втората световна война. Единият – Европа стене под „комунистическия” ботуш. Другият – Европа стене под фашисткия ботуш.

Да приемем реализирането на последния вариант. Тогава ще помиришете разликата. Хиляди комини ще бълват денонощно пушеци и задушлива воня на изпечена човешка плът. Лагери е имало и при сталинизма (като наказателни колонии – вярно, измъчвани и убивани са много хора); но само при фашизма лагерите са изпълнявали важна социално-хигиенизираща функция – да разчистват обществото от „човешките отпадъци”.

Порталът на концлагера Аушвиц (Освиенцим) с надписа „Работата те прави свободен“ над портала. През лагера са минали стотици хиляди евреи, поляци, цигани и хомосексуални. Убитите или загинали тук са 340 хил., но във втория лагер Аушвиц-Биркенау убитите са 1,1 млн., от които 1 млн. евреи. Снимка: ЕПА/БТА

И това се извършва в пълно съответствие с фашистката теория за висшата арийска раса (олицетворявана от миниатюрното черепче на Гьобелс) и низшата раса, човешката тор, която трябва да бъде безпощадно изгребана от лицето на земята – в лагерите, първо като работна сила („Arbeit macht frei” *), после в газовите камери и накрая изгорена в крематориумите. Евреи, цигани, славяни. Половината социалдемократи. Всички „комунисти”, без изключение.

По принцип смятам за неуместно меренето на кантар, използването на сравнителни и превъзходни степени при оценката на двете еднакво противни и отвратителни социални системи.
„Възвисяването” на „комунизма” над фашизма е очевидно резултат от идеологическа слепота или жалък опит да се харесаш на армията антикомунисти в България при почти пълната липса на антифашисти. Без нотка на ирония бих включил автора на горното сравнение в общата картина при двата варианта на следвоенна Европа.
При „комунизма” Желю Желев бе заточен на село, където да си пише за фашизма и бракониерски да лови риба в речните подмоли.
При фашизма славянинът Желев щеше рано или късно да се озове в газовата камера и оттам в крематориума. Та това е третата достатъчно съществена разлика между по-лошия, по-опасния, по-завършения „комунизъм” и по-нелошия, по-неопасния, по-незавършения фашизъм.

Да добавя още нещо, след като ме хлъзнаха по линията на безполезните (донякъде!) сравнения. Най-големият американски аналитик Збигнев Бжежински разви през 70-те години на миналия век своята „теория за конвергенцията”. Той смяташе, че социализмът („комунизмът”) и капитализмът имат потенциала да еволюират, обогатявайки се взаимно. Капитализмът щял да вземе доброто от „комунизма”, „комунизмът” – да вземе доброто от капитализма; така постепенно биха „изравнявали” своите характеристики, доближавайки се плътно (в бъдещето) до някакъв единен модел.

На практика капитализмът наистина взе доброто от „комунизма”, придоби нова жизненост, усъвършенства до голяма степен социалните си функции. „Комунизмът”, наопаки, взе лошото от капитализма и естествено (не само поради тази причина) рухна. Но интересно защо Бжежински не е пожелал да конвергира капитализма с по-нелошия фашизъм?! Интересно защо задокеанският теоретик е виждал, че в „комунизма” има и много добро, има и неща, които заслужават да съществуват в условията на бъдещата човешка цивилизация, а домораслите антикомунисти го отричат тотално и с пяна на уста!

(СледваИгла да пуснеш, антикомунист ще уцелиш)

–––-

* Arbeit macht frei – „работата те прави свободен“ – надпис, който е стоял над портала на концентрационния лагер Аушвиц (Освиенцим).

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.