Деца камикадзе – последното оръжие на талибаните

в. Република

Талибан. Снимка: афнюз

Спозмай беше много уплашена, както често пъти се случва с най-малките. Тя беше толкова уплашена, че се държеше странно и така привлече вниманието на афганистански войник. Той я спря и откри опасан около тялото й колан с експлозиви, с който трябваше да взриви военни и да влезе в Рая.

Спозмай се спаси благодарение на страха си. Момичето което според различните източници е на възраст между 8 и 10 години беше арестувана в афганистанската южна провинция Хелманд, малко преди да извърши самоубийствената си мисия, за която беше обучена от брат си, важен полеви талибански командир.

Репортерите, на които полицията показа момичето, го описаха като страшно притеснено. Единствената снимка на Спозмай, която медиите разпространиха, я показват объркана, седнала сама на червенобял диван, забрадена със шал. Едно малко дете, забъркано в една очевидно по-голяма история.

Първото чувство, което човек изпитва, когато гледа това момиче, е съжаление, но в крайна сметка Спозмай е щастливо дете, казва Мия Блум, която пише книга за децата терористи.

„Използването на деца камикадзета определено зачести. А тяхната възраст все повече намалява“, допълва експертката.

„Допреди няколко години се говореше за спорадични случаи на 14-годишни или на 12-годишни, замесени в джихадистки дейности, а днес виждаме 7-8-годишни деца с колани с експлозиви. Деца, които, както е в този конкретен случай, нямат дори минималната идея какво се готвят да направят. Тези деца оцеляват само защото обхванати от паника не успяват да довършат докрай мисията си и биват разкрити“, посочва специалистката.

За да се уверим, че Мия Блум е права, трябва да си припомним някои данни от новините.

През 2012 г. афганистанското правителство обяви, че е осуетило стотина самоубийствени атентата, в които били замесени малолетни. През 2011 г. пак в Афганистан президентът Хамид Карзай помилва на публична церемония дузина деца, арестувани, докато се опитвали да извършат атентат срещу правителствени обекти. Същата година ООН, правозащитната организация Хюман райтс уоч и Независимата комисия за човешките права на Кабул документираха десетина случая на атентати, извършени от непълнолетни.

Този феномен не засяга само Афганистан. В Ирак от години деца са принуждавани да пътуват заедно с възрастни в автомобили, натъпкани с експлозиви, за да бъдат избегнати проверките на военните.

В Пакистан през октомври беше съобщено за отвличането на стотина деца от талибанска милиция в племенните райони, където контролът на правителството е най-слаб. Според експерти тези деца са се озовали в ръцете на екстремистите и между четирите стени на мадрасетата религиозните училища, където учениците са възпитавани в култ към свещената война .

„Но сме изправени пред феномен, който се разраства, преди всичко сред мюсюлманските екстремистки групи. Все по-малко от тези организации успяват да мобилизират нови възрастни членове. Ето защо те прибягват до деца, които са по-лесни за убеждаване, но на които не може да се има голямо доверие. Това е признак за слабостта на тези групи, но поради тази причина не е по-малко обезпокояващ“, казва Блум.

„Нека да вземем за пример детето от Хелманд. Ако е вярно онова, което разказват медиите, то тя е била подтикната да действа от брат си – талибански командир. Години наред лидерите на талибаните държаха близките си далеч от бойното поле. Нямаха нужда от тях, имаха си достатъчно хора за мръсната работа. Днес е точно обратното. Те прибягват до близките си, защото не успяват да убедят други хора да ги последват“, предупреждава специалистката.

Всички тези данни не пораждат оптимизъм. Нараства броят на децата, посещаващи специални курсове за интегриране обратно в обществото на бивши малолетни джихадисти, организирани от пакистанското правителство. В някои случаи става дума за отвлечени деца, а в други за деца, които са били отстъпени доброволно от някое семейство, което не е било способно да ги издържа и което се е опитвало да им осигури бъдеще, което държавата не може да им гарантира.

Ето защо, за да се спре тероризмът, оръжията и пропускателните пунктове не са достатъчни.

Още по темата: Афганистанци в Белгия се борят да не ги върнат в родината им

Александра Майер-Ходал
ДПА

Седнал върху дюшек на студения под в църква и стиснал в ръката си четка за зъби, 13-годишният Али говори за това какво ще се случи, ако семейството му бъде изгонено от Белгия и върнато в Афганистан.

„Ако се върнем, ще умрем“, казва момчето, превеждайки на майка си от френски, който научил в белгийско училище. „Заради талибаните е“.

Семейството на Али е сред около 450 кандидати за убежище от Афганистан, които се борят срещу експулсирания от Белгия, оспорвайки твърдението на правителството, че в тяхната страна вече е безопасно.

Те протестират месеци наред, призовавайки за мораториум върху принудителните връщания в Афганистан. Поне четири от поддръжниците им организираха гладна стачка.

Някои афганистанци са се настанили в празни сгради в Брюксел, казвайки, че няма къде да отидат. Една голяма група получава подслон от края на ноември в църквата „Бегинаж“, която се намира в центъра на белгийската столица.

Дарени палатки и дюшеци изпълват изстудения от зимния въздух параклис на църквата. Мъже седят на групички, спорейки какво трябва да е следващото действие, докато децата се катерят по столовете, а жените се свиват около печка.

В църквата има две тоалетни и една мивка, които трябва да се споделят от 180-200 души, живеещи там, казва избраният за говорител на групата Самир Хамдард.

„След полунощ става доста студено“, казва Хамдард, който получил убежище в Белгия преди няколко години, „но хората търпят тази мизерия, понеже ги е страх от живота в Афганистан“.

Бойни сили на НАТО са в страната вече 12 години, но ще се изтеглят през 2014 г., оставяйки след себе си талибаните непобедени.

Белгийските власти обаче твърдят, че има някои райони в Афганистан, където вече било безопасно за завръщане.

Маги де Блок, държавен секретар при министъра на правосъдието на Белгия, за бежанците, миграцията, социалната интеграция и борбата с бедността, засега не дава признаци, че ще отстъпи пред исканията на афганистанците. Като популярен политик в белгийската област Фландрия тя е в центъра на вниманието преди федералните избори догодина.

„Няма да обявявя мораториум“, заявява Де Блок по време на неотдавнашен парламентарен дебат. „За афганистанците важат същите правила, каквито и за другите хора. Гладните стачки не дават повече права“.

„Няма да си променя мнението: ако хората не може да останат, трябва да си заминат“, казва тя.

Но афганистанците посочват случая на Ареф Хасанзада – млад мъж, застрелян в Афганистан през 2013 г., след като му бе отказано убежище в Белгия.

„Ако в Афганистан е добре, тогава защо там има войници от САЩ, Европа, Белгия“, пита 26-годишният Каис Ахмади, който живее в църквата „Бегинаж“ със съпругата си и тригодишната си дъщеря. „В Афганистан не сме свободни. Не сме в безопасност“.

Де Блок и премиерът на Белгия Елио ди Рупо поканиха кандидатите за убежище да подадат отново молбите си след предизвикал голям медиен интерес поход на афганистанци към южния град Монс.

Те бяха помолени да предоставят всякакви нови подробности около ситуацията със сигурността в Афганистан и им бе обещано, че към делата им ще се подходи „възможно най-прецизно“, предаде Белгийската телеграфна агенция.

Изабел Маршал, жителка на Брюксел, която прави снимки на изгонванията на афганистанци от сградите, в които са се настанили, обвини властите, че се държат „цинично“ и че мислят за предстоящите избори – тъй като десните избиратели са ценна награда.

„Заради (икономическата) криза хората се страхуват за работните си места“, казва Маршал. „Не можем да се погрижим за всичкото нещастие по света – това е ясно – но тук се пренебрегват човешки права“.

Няколко от афганистанците посочват, че дори не биха искали да са в Белгия, ако имаха друг избор, оплаквайки се от полицейско насилие на демонстрациите им и негативния начин на отразяване в медиите. Една жена казва, че пометнала от напрежението.

„Виждам, че доста хора не ме харесват тук“, казва 21-годишният Мохаб, който помоли да не се съобщава фамилията му. „Не идвам за пари. Не идвам за нещо друго. Идвам, за да спася живота си“.

Мохаб смята, че талибаните ще искат да го убият заради това, че избягал от Афганистан, след като поискали от него „да им помогне да водят джихад срещу американците“.

Той пристига в Брюксел през 2009 г., подава молба за убежище и започва да ходи на училище, като накрая получава няколко свидетелства и научава фламандски – единия от трите национални езика в Белгия. После работи в няколко брюкселски ресторанта.

Но когато отхвърлят молбата му за убежище, Мохаб губи общественото си жилище и работата си. „Мечтата ми е един ден Афганистан да бъде добро място“, казва той. „Липсва ми майка ми, баща ми, брат ми. Но сега нямам избор“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.