Каталония замисля съдебни искове срещу ЕС

Каталунското знаме се вее над стадион в Испания. Снимка: thomson.co.uk

Президентът на Каталония Артур Мас призова 45 правителства да подкрепят автономната област в стремежа й да организира през ноември 2014 г. референдум за независимост. Основната интрига е следната: ако тръгне към независимост, ще отстои ли Каталония в съда правото си да остане в ЕС? Или ще повтори прецедента с Косово? При всяко положение сепаратизмът ще е определящ за политическия живот на Евросъюза през 2014 г.

* * *

С цел да „интернационализира“ допълнително конфликта с централните власти Артур Мас разпрати на 20 декември писма до всички правителства на страните в ЕС и до най-големите световни държави с молба да подкрепят усилията за самоопределение на каталонците. Текстът бе поместен веднага след Нова година на сайта на каталонското правителство.

През 2013 г. каталонският лидер направи две посещения в Брюксел, за да обясни на чиновниците от ЕС какви изгоди (икономически навярно) ще получат от започналото каталонско самоопределение. Водачът на автономната област се опита да акцентира върху международното право, което дава на каталонците право да изразяват мнение и сами да решават съдбата си. Много мъдър ход, защото демократична Европа не може да има съмнения по въпроса. Същевременно въз основа на прецедента с независимостта, предоставена на Косово, Артур Мас търсеше подкрепа от европейските страни – искаше да формира от тях група за подкрепа. Официално обаче директно му заявиха, че ако провъзгласи независимост, Каталония ще бъде изключена от ЕС и ще трябва да преговаря за членство като нова страна кандидат.

С други думи, щом искате самоопределение, заповядайте, но без да се сбъдне най-голямото ви желание – да останете в ЕС. Ясно е какво движи европейските чиновници. Защо да си докарват нов политически и икономически конфликт, стигат им и сегашните. Още повече че централното правителство на Испания в лицето на управляващата Народна партия и нейния премиер Мариано Рахой е категорично против отцепване на Каталония. Рахой заяви, че ще блокира всеки опит за референдум по въпроса, тъй като испанските закони позволяват подобна инициатива само на централните власти.

Но както показва случаят с разпратеното писмо, Артур Мас не се е укротил. „Противно на някои твърдения съществуват редица правни и конституционни опции, които дават възможност за такъв референдум в Каталония“, пише президентът например до германския канцлер Ангела Меркел. „Сигурен съм, че мога да разчитам на вашето насърчение за мирния, демократичен, прозрачен, европейски процес, чиито привърженици сме и аз, и огромната част от каталонския народ“, се казва в посланието, цитирано от агенция Eуропа прес.

Артур Мас обяснява, че „над 82 процента“ от народа на Каталония и 65 процента от депутатите в каталонския парламент, представляващи партиите Конвергенция и съюз, Републиканска левица, Зелени и коалицията Обединена левица и алтернативи, подкрепят референдума, насрочен за 9 ноември 2014 г.

Каталония би могла да стане „седмата по големина икономика в Европа“ и „чист донор“ за бюджета на ЕС, изтъква Мас. И най-важното: според каталонския президент в документите на Лисабонския договор няма нито една точка, според която част от някоя държава, пожелала самоопределение, незабавно се изключва от ЕС. Испански аналитици прогнозират, че ако лидерът на Каталония не се разбере с Мариано Рахой за процедурата на референдума и признаването на резултата, това ще наложи предсрочни избори, а според анкетите ще ги спечели най-сепаратистки настроената сила – партията Републиканска левица на Каталония.

Водачите й заявяват, че веднага ще заведат иск срещу правителството на Испания в международните съдилища и се надяват те да признаят резултата от референдума. Има и прецедент – независимостта на Косово, провъзгласена едностранно с подкрепата на САЩ и ред страни от ЕС въпреки несъгласието на сръбското правителство. Международният съд в Хага призна, че тази стъпка не е в разрез с нормите на международното право, по-точно с правото на самоопределение на народите.

Европейските лидери предпочетоха да отминат с мълчание писмото на Мас. Берлин вече бе подчертал, че това е „испанска вътрешна работа“. Това гледище споделя и Франция. Но вече е очевидно, че с подкрепата на народа си Каталония ще влезе тази година в процес на самоопределение.

Какво би накарало каталонците да гласуват различно от това, което сочат допитванията? Фактът, че стига Каталония автоматично да излезе от състава на ЕС (както уверяват европейските чиновници) и международният съд в Хага да не възстанови членството й в общността, Испания винаги ще налага вето върху приемането на Каталония, „застанала на опашката“. Но може би самодостатъчните каталонци ще се престрашат да съществуват извън ЕС? Каталония е най-развитият икономически регион в Испания. Нейният БВП е равен на финландския и представлява една пета от целия испански БВП. Каталония е донор на държавния бюджет – дава на другите повече, отколкото запазва за себе си, същевременно поема и част от дълговете на страната.

Артур Мас предлага нова концепция за Европа. „Може да говорим за създаване на Европейски съединени щати, но тази структура не бива да бъде копие на САЩ. Нова федерална Европа трябва да се гради въз основа на онези народи, които имат собствена територия, история, език и култура. И както е в случая с Каталония, тези народи трябва да имат желание самостоятелно да участват в изграждането на нова Европа“, заяви каталонският лидер.

Но днешното ръководство на ЕС е категорично против. Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой твърди, че всеки опит за разграничаване ще накърни единството на Европа: „Никой не ще може нищо да спечели от сепаратизма в днешния свят, който – независимо дали ни харесва, върви към глобализация. Пред нас стоят твърде много предизвикателства и можем да ги преодолеем само с общи усилия. Глобално затопляне заплашва планетата. Как ще ни помогне сепаратизмът?“. Защо ли Херман ван Ромпой не спомена за нахлуване на извънземни? Би звучало по-убедително.

Междувременно Каталония неочаквано се сдоби със съюзници. Запитан от Каталонската информационна агенция (CNA) дали Латвия би признала независима Каталония, латвийският премиер Валдис Домбровскис отвърна: „Ако процесът е легитимен, теоретично бих казал „да“, защо не“.

2014 г. няма да е лесна за Евросъюза. Ще запази ли властта си г-жа Меркел? Твърде проблематично с оглед сегашната й широка коалиция със социалдемократите, разглеждащи много въпроси от противоположни позиции.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.