Беше ли грешка Южен Судан?

Ислямисти в Судан. Снимка: 20минют

Бащата на южносуданската съпротива – покойният д-р Джон Гаранг – никога не е изключвал напълно възможността за отцепване от Севера и създаване на нова независима държава. Но и не е отстоявал тази идея. За него отцепването беше последна възможност – вариант, който да бъде избран само ако пропадне всичко останало. „Ако не можем да отговорим на предизвикателството и да се сдобием с нов Судан, е по-добре Судан да се раздели, преди да се разпадне“, казваше той в речи, произнасяни на континента и по света.

Но неговото виждане, неговата мечта винаги е била да се посрещне това предизвикателство; да се създаде нов Судан, който да осигури възможност за мирно съжителство на чудното му многообразие от народности и да даде на всички тях глас в управлението на държавата. През януари 2005 г. на церемонията по подписването на общото мирно споразумение в Найроби, което сложи край на продължилата десетилетия гражданска война между суданското правителство и бунтовниците от Народното движение за освобождение на Судан, оглавявано от Гаранг, той отново каза това пред двайсетте хиляди суданци и петнайсетимата африкански държавни глави, събрали се за случая: „Това мирно споразумение е сигнал за началото на единен Судан независимо от расата, религията или племето.“

Шест месеца по-късно хеликоптерът му се разби при обстоятелства, които продължават да подхранват конспиративни теории. Гаранг умря и с него умря всяка надежда за обединен Судан.

Виждането на Гаранг никога не е било особено популярно сред сънародниците му и това е разбираемо. Отцепването изглеждаше (и в крайна сметка беше) постижима цел, докато свалянето от власт на суданския президент Омар ал Башир и неговите довереници беше доста по-трудно предизвикателство; а след като векове наред бяха понасяли потисничеството на управителите на Севера, южняците получиха правото да се чувстват достатъчно онеправдани, за да искат напълно да скъсат връзките.

Дори в собствената си партия Гаранг трябваше доста да настоява за единството. Без силата на неговата личност и под ръководството на неговия заместник и твърд привърженик на отцепването устремът бързо и необратимо се обърна в противоположната посока. Международната общност, предвождана от активисти от САЩ, даде силен тласък в същата посока.

Съвсем естествено, когато дойде референдумът през 2011 г., южносуданците гласуваха категорично в подкрепа на създаване на нова, независима държава. Роди се Южен Судан.

Едва три години и половина по-късно най-новата държава в света е на прага на разпадането. Армията на президента Салва Киир, която е единствената работеща институция, е разделена между неговите поддръжници и тези на вицепрезидента Риек Мачар. Боевете в столицата Джуба и на други места приемат опасни етнически оттенъци. Хиляди са убити, десетки хиляди бягат в други страни, а стотици хиляди са разселени в границите на Южен Судан.

„Още преди да избухнат новите сражения през декември, 88 процента от здравеопазването и основните услуги в Южен Судан се осигуряваха от неправителствени организации“, отбеляза „Лекари без граници“ (ЛБГ) в последното си спешно послание. Сега много от тези неправителствени организации ги няма (ЛБГ е забележително изключение), а положението бързо се влошава. „Тежката и без това ситуация става все по-зле“, заяви ЛБГ.

Петролът – единственото известно предимство на страната, напълно спира да тече; толкова пълно, че дори китайците, прочути с нежеланието си да се намесват във вътрешните работи на африканските държави, отправят остър укор, съзнавайки значителните си енергийни интереси в Южен Судан.

Накратко, южносуданската държава, едва направила първите си стъпки, вече се проваля.

В този критичен момент от историята на Южен Судан си заслужава да се помисли дали може би Джон Гаранг не е бил прав и нямаше ли да бъде по-добре за южносуданците, да не говорим за северняците, които продължават да живеят в потисничество, ако беше направен опит да се реформира Судан в неговата цялост?

В тази ситуация почти нищо не зависи от Южен Судан. „Новата държава се роди с всички предпоставки за криза. Нейното развитие беше спряно от война, продължила с прекъсвания пет десетилетия. За разлика от други африкански освободителни движения разпокъсаното сега Народно движение за освобождение на Судан имаше малко, ако въобще имаше някакви социални програми в районите, които контролираше. Освен армията имаше малко работещи институции и по-малко инфраструктура, отколкото имаха повечето африкански държави, когато започнаха да се изтеглят колониалните сили“, твърди Уилям Уолис във „Файненшъл таймс“.

Изоставащото развитие се подсилва от географски и инфраструктурни фактори. Това е страна без излаз на море, което означава, че тя не може да прекарва огромното си количество петрол до купувачите. Затова петролът трябва да пътува по тръбопровод през Судан, за да стигне до танкерите, чакащи в пристанище Судан. Или трябва да бъде превозват с камиони по несигурни пътища до съседите Етиопия, Кения и Уганда, защото на юг още не е построен тръбопровод (и няма изгледи това да стане в близко бъдеще). Много райони в Южен Судан не са свързани с пътища и са напълно откъснати в дъждовния сезон (например някои от бежанските лагери са достъпни само с хеликоптер).

Освен добива на петрол Южен Судан почти няма друга промишленост, с която да се похвали. Въпреки че има потенциал за земеделие – южносудански служители непрестанно говорят за превръщане на страната в „житницата на Източна Африка“, това е далечна перспектива, а най-голямата фабрика в Джуба е местната пивоварна (управлявана от SAB Miller).

След отцепването Судан също има проблеми. Икономиката му е съсипана от внезапното спиране на парите от петрола, които от толкова дълго бяха използвани, за да се поддържа населението доволно и да се компенсира икономическото въздействие от санкциите (наложени на Хартум заради ролята му в Дарфур).

Перспективата за обединен Судан, без санкции, с надеждни петролни приходи, инвестирани правилно в национална инфраструктура, здравеопазване и образователни програми, има потенциала да бъде нещо повече от сегашния сбор на неговите части, при което силните страни на Севера допълват тези на Юга и обратно. Това може би е почти мираж, но все пак е привлекателна перспектива и то такава, за която Джон Гаранг беше готов да се бие и дори да жертва изгледите за незабавна власт. Неговите наследници, обладани от краткосрочно виждане, избраха компромиса на лесните пари. Това е липса на далновидност, за която Южен Судан може би плаща цената.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.