Първанов – Калфин не реформират левицата, а активират руско лоби

Темата „Русия”  ще доминира в кампанията за евроизборите

Аспарух Панов. Снимка: e-vestnik

За първи път след голямото разширение на ЕС на изток, темата „Русия” ще бъде толкова съдбовно важна част от предстоящите европейски избори. И това не е случайно. 25 години след падането на Берлинската стена, от бившия Съветски съюз успяха да се спасят само трите мънички балтийски републики. Всички останали продължават да са в примката на Путиновата Русия и нейните планове за „Евразийски съюз”. Драматичните събития през последните месеци в Украйна и твърде песимистичните резултати от срещата на върха на „Източното партньорство” във Вилнюс през ноември миналата година, бяха едно голямо разочарование за общата външна политика на ЕС.

От източните партньори  Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна само Грузия и Молдова подписаха споразумения за асоцииране с ЕС, но и тяхното европейско бъдеще далеч не е осигурено. Към тези регионални проблеми се добавят и нерешените юридически и технически въпроси между ЕС и Русия за газопровода „Южен поток”, както и задълбочаващите се неясноти с бъдещето на проекта „Белене”. В тази връзка все по-деликатни стават взаимоотношенията между Русия и Сърбия, като натискът на Путин за откъсване на Белград от процеса на европейска интеграция е огромен. Правят впечатление подписаните напоследък договори между двете страни за военно сътрудничество и „бисексуалната” позиция на сръбския президент за сътрудничество и с ЕС, и с Русия без да се налага да прави избор между двете  партньорства.

При тази сериозно усложнена ситуация около източната граница на ЕС, на дневен ред излиза въпросът какъв сигнал по темата „Русия” ще даде България като член на ЕС и НАТО при изборите за Европейски парламент. Очевидно рестартирането на проекта АБВ и водевилът, разиграван от двойката „Първанов – Калфин” съвсем не са случайни. Който си мисли обаче, че се създава „новото европейско реформаторско лице“ на българската левица, дълбоко се лъже. Напротив, с този ход се активира руското лоби в България, което открива предизборната си кампания за европейските избори.

На руското лоби в България дължим изключително много – корупцията, олигархията, проблемите с върховенството на закона и „енергийния рекет”, на който сме подложени, както и неспособността на БСП да се трансформира в една модерна европейска партия. Ако искаме да обобщим с едно изречние – на руското лоби дължим нестаналата декомунизация в България.

В продължение на 10 години (от 2001 до 2011 г.) основното политическо представителство на руското лоби се осъществяваше от президента Първанов и неговия съветническо-посланически икономически и политически кръг, доминиран от агентите на ДС. Едно от най-потресаващите събития през последните години бе посещението на Путин в България  в началото на 2008г. Публично демонстрираните тогава отношения между двамата президенти, отношения „водещ офицер – агент” бяха наистина сюрреалистични от всяка гледна точка.

Нещо повече, като президент Георги Първанов не само че не олицетворяваше единството на нацията, но и допринесе сериозно за поляризацията на обществото и обезличаването на президентската институция. С миналото си, свързано с комунистическата ДС и с проруските си политически възгледи, той нямаше необходимия авторитет на държавен глава пред нашите съюзници, като особено през втория си мандат се намираше в международна изолация. Огромен срам за България е фактът, че по времето на Първанов беше постигнат абсолютен рекорд на броя на дипломатите от комунистическо време, едновременно съветски възпитаници и бивши сътрудници на ДС, които да бъдат на стратегически дипломатически постове и да работят в президентската администрация. За тази пагубна за страната кадрова политика в българската дипломация, агент „Гоце” имаше пълната подкрепа на министъра на външните работи в тройната коалиция Ивайло Калфин.

И така стигаме до президентските избори през 2011 г. Имам сериозни резерви към президента Плевнелиев и съмнения към неговата икономическа и политическа независимост. Но въпреки това съм дълбоко убеден, че от политическа гледна точка той е по-добрият избор в сравнение с Ивайло Калфин. С тягостно чувство си спомням лошо режисираната и направо озадачаваща негова реч като кандидат за президент, произнесена пред мемориала развалина на Бузлуджа. Тогава той се застъпи за трайния мир в България (сякаш някой иска война) и за правата на обикновените граждани, на тружениците, на работниците, на тези, които дават живота си, за да просперира страната ни. Но не каза нищо нито за правата на необикновените граждани, нито за правата на тези, които създават работните места и дават работа на работниците. С една дума – червена скука и политическа сивота! Традиционно „социално” скучен и много ляв бе Ивайло Калфин и на телевизионния дебат на тримата водещи кандидати. Той не успя по никакъв начин (или просто не желаеше) да опровергае твърденията, че ще бъде продължител на двата мандата на Георги Първанов. Да благодарим на избирателите, че ни спестиха тази възможност.

Изборите за Европейски парламент ще бъдат сериозен тест за политическия потенциал и стратегическата визия на страната ни. За принадлежността към „свободния свят” има обективни и измерими политически критерии, а оттук и граници на „свободния свят”. След откритата проруска политика на президента Първанов, която дискредитира и неглижира президентската институция точно пред евроатлантическата общност, за бъдещите ни евродепутати е от огромно значение да желаят и да могат да подчертават, макар и на европейски политически език, коренно различните позиции на Русия и България по отношение на свободата и демокрацията.

Да бъдат обективни, компетентни и безпристрастни по темата „Русия” както в областта на монополизирането на българската енергетика, така и в цялостните ни двустранни и регионални политически и икономически взаимоотношения, е задължително за бъдещите ни евродепутати. Да, София се намира географски между Брюксел и Москва, но не и политически. София  е Брюксел, и оттам трябва да води диалога с Москва. В отношенията с Русия няма чисто експертно ниво и чисто икономически интерeси, тук всичко е политика. В този дух, членството на България в ЕС и НАТО е огромно предимство в отношенията ни с Русия, което евродепутатите ни трябва умело да използват за реализиране на националните ни интереси, особено на Балканите и в Черноморския регион.

От тези европейски избори и от всички други, които предстоят през следващите няколко години (праламентарни, общински и президентски) ще зависи дали ще успеем да защитим позицията си на стабилна източна граница на ЕС. Ако не успеем да излезем от омагьосания кръг на сегашната политическа безизходица, съществува реалната опасност да се превърнем в „санитарна зона” между ЕС и Русия с всичките негативни последици от това.

Мнения & Ко