СофияПловдивВарнаБургасРусе

Уйгурската карта в Средна Азия

Росбалт

В Киргизстан бе ликвидирана група въоръжени лица, минали незаконно границата откъм Китай. Силовите структури не изключват, че това са проникнали в страната уйгурски сепаратистки бойци. Потъналият в хаос Киргизстан е идеално място и за търсещи убежище терористи, и за внос на ислямска революция от Ориента.

* * *

Край границата на Киргизстан с Китай избухна престрелка между граничари и въоръжен отряд, нахлул на киргизстанска територия. Нарушителите – към 10 души, застреляха служител в ловно стопанство, надавайки викове „Аллах акбар!“. Граничарите, притекли се на местопроизшествието, бяха обстреляни. Властите изпратиха в района войски и те след кратка битка успяха да ликвидират престъпниците.

Според силовите структури убитите са били уйгурски терористи, борци за освобождение на китайския Синцзян-Уйгурски автономен район (СУАР). „Проверени бяха всички версии за група, пратена с цел разузнаване или отвличане на вниманието. Приехме обаче за начало, че престъпната група е смятала да отнеме оръжия от овчари и ловци, да извърши един-два атентата и да се върне в Китай“, заяви Гулмира Борубаева, шеф на информационното управление в граничната служба.

Сегашният случай много наподобява трагедията от май 2012 г. в казахстанска гранична застава, където бяха убити 14 граничари и местен дивечовъд. Осъден бе Вячеслав Челах – военен на наборна служба; според мнозина в страната обаче убийците всъщност са уйгурски бойци, дошли от Китай.

Синцзян-Уйгурският автономен район, граничещ с Киргизстан и Казахстан, е твърде самобитен регион от Поднебесната империя. Китайци са едва половината местни жители; толкова наброяват и тюркоезичните етноси, изповядващи исляма (42 на сто уйгури, 6 на сто казахи, по един процент киргизи и таджики).

В древни времена уйгурите са имали могъща държава, упражнила огромно влияние не само върху Средна Азия, но и върху Китай. През 1759 г. китайски войски са завзели региона и са го нарекли Синцзян („Нова граница“). Оттогава уйгурите над 400 пъти са вдигали бунт срещу китайското владичество.

Уйгурите са далеч по-ревностни мюсюлмани от средноазиатските си съседи. Повечето местни омъжени жени ходят с фереджета, а мъжете на средна възраст си пускат бради. Един уйгур никога не би седнал да обядва в китайски ресторант, защото храната там не се готви според ислямските канони.

В региона действа цяла мрежа от нелегални сепаратистки организации; всички се борят за отцепване на Уйгурстан от Китай с мотива, че не може мюсюлмани да живеят под властта на неверници. Любопитно нещо: когато пътешествах из Синцзян, мнозина уйгури споделяха с мен, че са възхитени от Бин Ладен (което не ми се е случвало в Средна Азия).

Сблъсъците по границата напоследък изглеждат съвсем логични. Миналата година уйгурските нелегални рязко се активизираха. Ислямските радикали за пръв път успяха да извършат атентати извън своя автономен район, един от тях дори в светая светих на китайската държавност – на площад Тянанмън. В отговор Пекин прехвърли в Синцзян нови войскови подразделения и започна мащабна операция за издирване на нелегални бойци.

При това положение мнозина уйгурски ислямисти може би са решили да изчакат в съседен Казахстан и в Киргизстан, докато бурята отмине. И в двете държави има мощна уйгурска диаспора; през 90-те години на 20-и век тя подпомагаше открито сепаратистите от Синцзян. Местни уйгури дори показаха на репортера от Росбалт свои сънародници, докарани нелегално от Китай и укривани по частни квартири.

В Казахстан действаше, без да се крие, „Фронтът за освобождение на Източен Туркестан“ – оглавявана от Юсупбек Мухлиси, бежанец от Синцзян, организацията зове на въоръжена борба срещу „китайските окупатори“. Синът на Мухлиси впрочем е съден за банков обир и според мнозина експерти парите са били предназначени за помощи на уйгурските сепаратисти в Китай.

Последните действаха още по-активно в Киргизстан, където убиха Ван Цзянпин, завеждал консулския отдел в китайското посолство, и „предателя на нацията“ Негмат Базаков, лидера на местната уйгурска диаспора; освен това отвлякоха за откуп китайски бизнесмен и извършиха атентат в град Ош.

В средата на 2000-те под натиска на Пекин Астана и Бишкек ликвидираха уйгурските сепаратистки организации на своя територия, но местните уйгури естествено запазиха контактите със своите сънародници. Освен това мнозина уйгурски ислямисти са воювали в отрядите, изпращани от Ислямското движение на Узбекистан в Афганистан; оттогава поддържат тесни връзки с узбекистански и таджикистански съмишленици.

Потънал в хаос, Киргизстан, където фактически няма действащи властови структури, представлява идеално убежище за терористи от чужбина. Както сочи опитът от 90-те, уйгурските въоръжени бойци ще се опитат може би да отворят „втори фронт“ в тази страна.

Най-удобно място за целта са южните й региони, където все още е крайно силно напрежението между местните узбеки и киргизи. Чергари в миналото, киргизите като цяло далеч не са тъй религиозни като узбеките и помощта за „узбекските братя“ би могла да се представи като израз на ислямска солидарност. А от гледище на радикалните ислямисти не е задължително да „освобождаваш“ мюсюлманите точно в собствената си страна. Човек може да се бори за тържеството на исляма навсякъде по света, където потискат правоверните. И затова, не успеят ли в Китай, няма проблем да опитат и в Киргизстан.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.