СофияПловдивВарнаБургасРусе

А, сетихте се за закона и културните ценности; Факторът Божков

Съд ритон, Тракия, 5 в. пр. н. е., който се предлага на мюнхенски аукцион с начална цена 50 000 евро. Някои такива предмети излизат в чужбина и там се узаконяват и внасят обратно у нас. Снимка – скрийншот от сайта на “Горни и Мош”.

Беше забавно на пресконференция да се чуят оплаквания от закона и държавата от страна на колекционери като проф. Светлин Русев и Кирил Христосков.
Дребните събирачи на монети, антични предмети с ниска стойност са преследвани от полицията непрекъснато от години. Вкарвани са хора в ареста и в съда за шепа монети на обща стойност под 100 лева (виж по-долу примери). Светлин Русев и др. не се тревожеха от това. А Кирил Христосков, представляващ сега фондация „Тракия” на едрия колекционер Васил Божков, допреди 10-ина години беше служител на ГДБОП и преследваше същите тези дребни колекционери.
Сега законите се промениха така, че под ударите на НК попадат и колекционери на картини, рисувани преди повече от 50 години. Не само картини, ами всякакви антикварни предмети попадат в понятието културна ценност. А проектът за нов Наказателен кодекс предвижда тежки наказания за притежаване на нерегистрирани културни ценности.
И смешно, и тъжно е да гледаш медиите как сега скачат като събудени от сън дълбок и намират кусури на Закона за културните ценности и проекта за нов НК. А до вчера пишеха заглавия „Разбит канал за антики“, „Заловени ценни антични монети“, за конфискация на 20-ина бронзови монети на някой събирач.

От години законодателството за защита на културните ценности и Наказателният кодекс

практически забраниха колекционерството в България

Медиите не чуваха оплакванията на нумизмати и събирачи от цяла България. Даваха думата на хора като Божидар Димитров, който слагаше всички събирачи на антични предмети и монети в категорията иманяри. Наричаха ги престъпници и т. н. Сега Божидар Димитров пее друга песен и се умилква около едрите колекционери.

От своя страна полицията, ГДБОП и прокуратурата с акциите си надхвърляха рамките на закона, тормозеха и репресираха хора, които не са закононарушители. И продължават с това.

С приемането на Закона за културното наследство през 2009 г. беше даден срок от 6 месеца за регистрация на съществуващи колекции. За дадения срок в страната са регистрирани не повече от 200 колекции. За тази малка бройка вината е и на Министерство на културата, което даде нужните разрешения за регистрация само на три нумизматични дружества в страната две седмици преди изтичане на крайния срок за регистрация. Затова сега в България официално са регистрирани под 70 нумизматични колекции. А в страната има над 10 000 нумизмати, организирани в клубове. Освен тях събирачите на монети и монетни форми са хиляди. Срокът за регистрация не беше удължен, а по-късно от министерството излязоха тълкувания с официално писмо на зам.-министър, че регистрацията може да продължи и след този срок. Но полицията и прокуратурата не признават това. И защо въобще трябва да има срок? Все едно оттук нататък никога повече няма да възникнат нови частни колекции?

Така голям брой колекционери останаха извън закона. И по стария НК, и по предложения нов НК, онзи, който притежава „неидентифицирана и нерегистрирана” културна ценност (каквато е всяка антична монета, включително на стойност 10-20 лева), е заплашен със затвор до 4 години. Ако притежава повече от 3 подобни предмета – затвор до 6 години. Отделно има тежки глоби и конфискация на имущество.
По последните промени в законите понятието културна ценност обхваща не само антични предмети, монети, но и картини над 50 години, икони, антикварни предмети, стари мебели, украса и т. н. неща, които всеки среден българин притежава в къщата си по наследство.
Законодателството превръща българите в закононарушители, които дори не осъзнават, че са държатели на имущество, което попада под ударите на НК.

В последните години

полицейските акции срещу нумизмати и колекционери

се увеличават дори в сравнение с времето на комунизма. Държавата хвърля огромни средства от бюджета за тези акции, разследвания и съдебни дела, които в мнозинството от случаите са за маловажни евтини антични предмети и монети.
Има десетки примери за съдебни дела, по които вещи лица взимат по хиляди левове като оценители и експерти, а оценяват само колекции от глинени гърнета, евтини бронзови монети, пръстени, фибули (закопчалки за дрехи) и др. на стойност често по-ниска от хонорара за оценителите.

Полицията на практика тормози онези събирачи, които открито ходят по нумизматични клубове и не крият колекциите си, а почти няма заловени иманяри, които разкопават могили. Пак за сравнение – полицията и прокуратурата не са направили и една проверка на колекционер като Васил Божков, чиято колекция се оценява на няколкостотин милиона лева, съдържа тракийски златни предмети подобни на тези в Панагюрското златно съкровище, златни предмети от гробници на тракийски владетели, мраморни статуи и т. н. (виж тук).
Самият Божков преди години заяви в интервю пред „Труд”, че купува антиките си „от хора, които купуват от иманяри”. Прокуратурата не обърна внимание на този детайл и не го разпита. А по късно пред бТВ Божков, ядосан от работата по Закона за културното наследство, каза: „Мога да счупя антиките си риуално на площада” (виж тук). И от това никой не се развълнува.

Васил Божков и художникът проф. Светлин Русев (вдясно) на откриването на изложбата с антики от колекцията на бизнесмена в София. Снимка: Ани Петрова

Каквито и промени в Закона за културното наследство или в НК да се правят, винаги възниква факторът Божков. Колекцията му е толкова голяма и необяснима (като негов адвокат директорът на НИМ Божидар Димитров обясни пред медиите, че всичките предмети в колекцията на Божков са с доказан произход и документи, предимно купувани в чужбина), че веднага започват коментари дали този закон не е предназначен за него, в негова услуга или не. Той не може да се оплаче от властите – никой не го закачаше и досега. Но сегашните закони са основание да смачкат всеки дребен колекционер и нумизмат. Отпадането на репресивните мерки в закона ще е от полза не само за всички колекционери, но и за опазване на културното наследство – защото сега намереното заминава навън или попада в богатите колекционери (виж тук).

Прокуратурата преследва до дупка някой дребен събирач и пилее парите на държавата за акции, съдебни дела и разноски за оценки на вещи лица. Които се оказват съвсем не малки и при това съсредоточени в ръцете главно на 5-6 вещи лица, които обикалят по съдебните дела из цяла България.
Ето само няколко примера от Видин какви дела се водят и

какви суми се дават за вещи лица

за оценяване на предмети с ниска стойност:

1. Дело № 325/2011 г. срещу Боян Минков Иванов – 7400 лв. хонорар за вещи лица. Обвинението е за притежания на мраморни парчета от надгробни паметници, 100 глинени гърнета, 50 примитивни предмета от бронзовата епоха – камъни, чукалки, стъргалки.

2. Дело № 54/2013г. срещу Сашо Петров Йончев – 6480 лв. хонорар за вещи лица. Обвинението е за притежание на фибули (закопчалки за дрехи), пръстени с ниска стойност от 19 век (наричани на жаргон „бабешки”), монети с ниска стойност от Второто българско царство и др. по незначителни.

3. Дело № 226/2013г. срещу Мирослав Димитров – 120 лв. за вещи лица. Обвинен е за вещи на обща стойност 75 лв., оценени от същите тези вещи лица (и надценени). Обвинението е за деформиран пръстен, синджирче и деформирана апликация с неустановена епоха, но от средните векове насам.

В посочените цени не са включени сумите за пътни разходи, хотел и отделни хонорари за участия в съдебни заседания.

И ето едно

куриозно дело

отново от Видин – № 212/2013г. срещу Венцислав Тодоров – 1200 лв. хонорар за вещи лица. Обвинен е за притежание на желязно парче 11 см., за което се твърди, че е от катапулт, половин медна монета константинка (масова римска, милионни тиражи), парче 1/8 от оловно огледало и на малка мраморна глава в римски стил. Главата обаче е сувенир, изработен в наши дни. Вещите лица са го оценили като антична пластика и са прибрали няколко такива съвременни сувенира в Националния музей като редки образци на римското изкуство. Авторът на пластиките-сувенири в римски стил е от Видин и се явява като свидетел в съда. Нова експертиза казва, че главите са изработени в наши дни. Делото не е приключило.

За последните 3 години има над 100 подобни дела в цяла България, а по повечето от тях се явяват основно 3-4 вещи лица, които взимат изброените по-горе хонорари. Ето три имена, които най-често се срещат:
Елка Пенкова, НИМ
Любава Георгиева, НИМ
Бистра Божкова, Археологически институт с музей на БАН
Подобни дела се водят в цяла България. Могат да се дадат още примери от Сливен, Шумен, Пловдив и др.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.