СофияПловдивВарнаБургасРусе

Украйна прави плахи стъпки към мир

Протестите в Киев. Снимка: от тв екрана

Украйна прави „плахи стъпки към мир“ – „центърът за вземане на компромисни решения трайно се измести в парламента на страната“, констатира руският в. „Новие известия“. Върховната рада дискутира вчера цял ден по законопроект за амнистиране на участниците в над двумесечните протести, напомня изданието. Освен това депутатите планират конституционна реформа, за да намалят президентските пълномощия в полза на парламента.

Така властта прави опит да изпълни ключовите договорености с опозицията, се казва в материала. Опозицията обаче е разединена, което ясно пролича и вчера – за пръв път от началото на „Евромайдана“ едни противници на президента Янукович воюваха срещу други, най-малкото с травматични оръжия. Под знамената на партия „Свобода“ няколко десетки души атакуваха свои собствени съратници в протеста – движението „Спилна справа“ („Общо дело“), за да ги изтласкат от окупираното аграрно министерство, съобщава всекидневникът.

Според пресаташето на „Свобода“ Юрий Сиротюк партията му е действала с разрешение на парламента. По непотвърдени данни са пострадали шестима – всичките от „Спилна справа“, откарани впоследствие с „бърза помощ“. Събитията не вдъхват оптимизъм на хората от барикадите, където нагласите са общо взето доста радикални. Уморени от войната с властите, те искат да се върнат по домовете си, но изобщо не си помислят да разтурят барикадите след оставката на кабинета и компромисите в парламента, отбелязва „Новие известия“.

Междувременно Киев обмисля федерализация, посочва в заглавие „Независимая газета“. Всички политически спорове и самата политическа криза в Украйна произтичат от коренните различия между проевропейски настроените западни райони и останалата част от страната – най-вече с проруски тежнения, смята Вадим Колесниченко, депутат от управляващата Партия на регионите. Той представил пред местна телевизия своя отдавнашна идея – Украйна да стане федерална държава, която решил да внесе в парламента.

Доскоро инициативата за федерализация на страната бе посрещана на нож, но на фона на последните събития тя наистина изглежда възможно решение на кризата, коментира украинският политолог Костянтин Бондаренко. Според него новото държавно устройство може да залегне в нов вариант на конституцията, който да се подготви за президентските избори догодина. Той обаче не изключва опити въпросът да бъде решен със сила.

Вчера Русия поднови практиката за подробни митнически проверки по границата с Украйна, информира украинското сдружение на международните автомобилни превозвачи, цитирано в „Независимая газета“. През август Киев нарече този вид режим митническа блокада на украинските стоки. За разлика от летните събития сега Москва има готовност да подпомага икономически екипа на Янукович и май не се съмнява в здравината на позициите му.

Търговският удар е с прицел върху бизнеса в Украйна, който съчувства на протестното движение и се стреми към скорошно подписване на споразумение за асоцииране и зона за свободна търговия с ЕС, твърди вестникът. Той припомня изявление на руския президент Владимир Путин, че Москва ще продължи да изпълнява договореното с Янукович през декември – отстъпка в цената на газовите доставки за Украйна, отпускане на заем от 15 милиарда долара, програми за сътрудничество с предвидени инвестиции за още над 10 милиарда.

Украйна вече получи първите 3 милиарда от заема, но с тях успя само да приключи бюджетната година – парите не й стигнаха, за да плати на руския „Газпром“. А вчера се разбра, че Путин е приел предложението на премиера Дмитрий Медведев Русия да отложи дейността по договореностите с Янукович, докато в Киев не бъде формирано ново правителство, посочва изданието. Според киевския икономист Олександър Кошик, ако украинската опозиция приеме предложението на Янукович да оглави нов кабинет, Москва най-вероятно ще откаже да изпълнява договореното, защото „рисковете ще нараснат“ – по-специално заради евентуалното споразумение на Киев с ЕС, което неизбежно би довело до нова криза в Украйна.

Западът предостави обилна морална подкрепа на украинския народ, но засега отказва да го подкрепи материално, изтъква „Московский комсомолец“. Парите на руските данъкоплатци, предоставени на Украйна като заем, единствени делят тази страна от фалита. Дали обаче тази щедрост ще има смисъл, ако властта в Киев падне в ръцете на хора, живеещи според принципа „беж от Москва“? – пита се всекидневникът.

Положението в Украйна ще се обсъжда в ПАСЕ. Комисията по изпълнение на ангажиментите от членките на Съвета на Европа е подготвила проекторезолюция в тази връзка. За разлика от руския парламент европейският документ обвинява в „непропорционална употреба на насилие“ не радикалните опозиционери, а правоохранителните органи в Украйна, пише „Комерсант“.

В репортаж от Киев „Вечерняя Москва“ цитира над 80-годишна местна жителка, „изразила смело политическото си верую“: „Да имахме вашия Путин за президент, та да сложи ред, да спре безчинствата“. „Янукович ще продължава отстъплението си, докато не слезе съвсем от политическата арена“, предрича пред вестника руската социоложка Тамара Гузенкова. Тя съзира в Украйна „предсказуемо непредсказуема ситуация“ – „поведението на властта, на опозицията, на външните играчи показва, че статутът на действащата власт ще тръгне надолу и тя ще се делегитимизира; опозицията пък се превръща в алтернативна действаща власт“.

Оксана Михалат, преподавател в киевски университет, заявява пред „Комсомолская правда“, че представлява столичани на протестния площад и е готова да стои на Майдана до победа. Според нея в затишието от последните дни личи „ръката на Кремъл“, който не желае нещата да се изострят в навечерието на олимпиадата в Сочи. Хората обаче били наострени достатъчно, за да стоят на Майдана до септември – дотогава държавните лидери обещали коренни промени в политическото устройство на страната.

Инженерът Михаил – друг участник в протеста, уверява, че ще стои на Майдана „до пълна оставка на цялото правителство – и на министерския кабинет, и на президента“. Оставката на досегашния премиер Николай Азаров според него е „поредната уловка на властта“. Хората вече й нямат вяра и ще стоят докрай, за да постигнат своето, добавя украинският демонстрант.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.