СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ако архитектурата е застинала музика, центърът на София ще бъде застинала чалга…

Спечелилият проект за преустройство на Градската градина, пл. „Александър I“, бул. „Цар Освободител“ и др.

Центърът на София принадлежи не само на неговите обитатели. Той е витрина на цялата нация и илюстрира нейните материални, духовни и морални ценности.
в. Строител

Видяхме го да започва първо с въпиющия кич на Ларгото и “Витошка”. Човек се утешава с мисълта, че все пак, една настилка някой ден може да бъде сменена. Винаги можеш да отлепиш балатума от дъбовия паркет. Струва скъпо, но нещата са възстановими. Новите планове за реконструкция на центъра са несравними по мащаб и с необратима зловредност.

“Алея на спортната слава” ще се простира от Орлов мост по канала на “Евлоги Георгиев”, карирана в червено и със звезди по холивудски образец, където ще са изписани имената на наши видни атлети. На места ще се образуват малки тематични площадчета, посветени на отделни спортове и украсени със статуи в аналогичния на наименованието социалистически реализъм.

Редици от пилони ще красят площад “Александър Невски”, който очевидно не е достатъчно красив с пространството си и църквата. Вечерно време лампички върху пилоните ще създават феерична атмосфера. “Цар Освободител” пред двореца ще стане подземна за колите, жълтите павета ще бъдат избити и Градската градина ще се разшири до самия дворец в нещо средно – по думите на един коментиращ във форума на “Дневник” – между Версайски парк и братска могила. С фонтан в средата, разбира се.

Недоумявам каква чугунена неадекватност трябва да е тази, че да предизвиква необходимостта да се изрича очевидното: Че проблемите с трафика се решават чрез ограничаване и отклоняване на трафика, е не чрез прокопаване на тунели през централни улици. Че ако ще се усвояват европейски фондове, нека бъде за възстановяването на фасадите и тротоарите, защото от това София се нуждае най-много, а не за издълбаване на езерца в градинката на Кристал. Че историческият център на един град не се “реконструира”, а реставрира и поддържа (затова е и исторически) и ако е необходима някаква намеса или промяна, тя трябва да бъде извършена по възможно най-дискретния начин.

Архитектурата е материализация на политическа визия, винаги е била – от фараонските строежи до блоковете на социалистическото ни равенство и меренето на небостъргачите между развитите индустриални държави. Чалгизацията на София е политически акт и като такъв, трябва да се реагира спрямо него. Не бива да бъде допуснато да се извърши с европейски пари по същия начин, по който не беше допуснато европейското финансиране на Пайнер.

Аз не знам какви са процедурните възможности да се оспорва един вече одобрен от комисия проект. Наистина не познавам какви са начините за спиране на подобни планове от изпълнение, но сигурно има прецеденти. Не трябва да позволим това да се случи на София дори с цената на гражданско неподчинение. Това е “точката Пеевски” в издевателствата над този град. В момента, в който се вкамени, тази музика няма да може да се намали, нито да бъде спряна.

Бел.ред. Текстът е по повод архитектурния конкурс за централната част на София, обявен от Столична община. Редакцията е готова да публикува и други мнения, свързани с резултатите от конкурса.

в. Култура

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.