СофияПловдивВарнаБургасРусе

За търпеливия Лахдар Брахими от ООН няма неразрешима война

Асошиейтед прес

Лахдар Брахими и преди е виждал такива лица – едва понасят да стоят в едно помещение и не желаят да си говорят. Ливанци, афганистанци, иракчани, а сега сирийци. Дори преди две десетилетия и алжирци, какъвто е и той.

Сега ветеранът посредник от ООН ръководи мирни преговори, чиято цел е да изведе Сирия от гражданската война. Той събра лице в лице правителството на Башар ал Асад и опозицията за пръв път в събота, но все пак направи така, че те да не влизат през една и съща врата или да се обръщат пряко едни към други. Той е на 80 години и е търпелив.

„Често съм обвиняван, че съм прекалено бавен. Но смятам, че да си бавен е по-добър начин за бързо придвижване, отколкото да си припрян. Ако бягаш, може да спечелиш един час и да загубиш една седмица“, казва той пред журналисти в края на поредния си дълъг ден. „Така че ние вървим бавно и се надявам ще продължим да вървим бавно“, подчертава Брахими.

Той говори уверено и добре на френски, английски и арабски, като често преминава от един на друг от трите езика. Без микрофон думите му ще бъдат почти недоловими. Към края на неколкодневните преговори в Женева бръчките на лицето му изглеждат по-дълбоки и той влиза в стаята бавно, преди да се отпусне на стола. Но неизбежно има достатъчно останал плам за някой друг деликатен саркастичен коментар – достатъчно, за да предизвика усмивки.

Брахими е известен сред дипломатите с преговорния си стил. Младите му подражават, а ветераните се надяват да ги сравняват с него.

„Един от ключовете за неговия успех е това, че той е, бих казал, стратегически търпелив. Знае кога да бъде твърд и знае кога да бъде търпелив. И разбира динамиката на преговорния процес“, казва Михаел Мьолер, датски дипломат, който понастоящем оглавява службата на ООН в Женева.

Брахими е преживял два тежки периода в своя роден Алжир – по време на борбата за независимост от Франция и после през 90-те години, когато около 200 хиляди души загиват в гражданската война между правителството и ислямистите. Официално той е пенсионер и живее предимно в Париж, където на младини е учил.

Извън Алжир той е бил посредник в някои от най-неподатливите за въздействие конфликти по света.

По време на своя седемгодишен мандат като заместник-генерален секретар на Арабската лига Брахими е бил специален посредник за прекратяване на гражданската война в Ливан. Имало е няколко безуспешни опита за спиране на боевете, разказва той, но на 24 септември 1989 г. успява да издейства примирие, което довежда до споразумението от Таиф и край на 15-годишния конфликт. После заминава за Южна Африка, когато приключва апартейдът, за да стане свидетел накрая на избирането на Нелсън Мандела за президент.

Брахими работи в Афганистан по време и след падането на талибаните. А с подкрепата на втората администрация на Буш той издейства чрез преговори съставянето на временно правителство на Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин. Дъщеря му Рим бе кореспондент на Си Ен Ен, която отразяваше войната, преди да се омъжи за йордански принц.

Брахими е член на Старейшините (The Elders) – международна група от изтъкнати държавници, основана от Мандела.

Работата му в Афганистан не преминава без критики. Преговорите от 2001 г. в Бон, Германия, помагат за укрепване на позициите на полевите командири в ръководството на страната и им позволяват да избегнат съдебни преследвания за нарушения на човешките права. Правозащитници изказват опасения по този въпрос и в настоящите преговори.

„Досега не е поставян ясно въпросът за понасянето на отговорност и предишната линия на поведение на Брахими в една сравнима ситуация – в Афганистан – буди у нас безпокойство“, казва Ричард Дикър, директор на международната програма за правосъдие към „Хюман райтс уоч“. „Нямам предвид това да бъде първа точка в дневния ред, но поне да присъства в залата [за преговори]“, допълва той.

Членовете на сирийската опозиция, които се срещат с Брахими всеки ден по време на преговорите, се отнасят почтително. „Той е спокоен и съсредоточен човек и се опитва да бъде справедлив, колкото е възможно“, казва Мураф Джуейджати. „Той е човек, който върши работата си, и мисля, че го прави добре. Не смятам, че може да направи нещо повече от това, прави в момента.“

Брахими се обяви публично срещу военния отговор на нападението с химически оръжия през август, за което САЩ и други страни обвиниха Асад. Връзките му с управляващото семейство в Сирия датират още от 80-те години.

„Брахими е човек на консенсуса. Той е хладнокръвен, сдържан човек, който не обявява шумно мнението си публично“, казва Хасни Абиди, директор на базирания в Женева „Център за арабски и средиземноморски изследвания“. „Днес той трябва да се справя с криза, която е много по-тежка от ливанската война, но играчите са почти същите“, добавя Абиди.

Лахдар Брахими е склонен да избягва преговорите, които нямат силна международна подкрепа за каузата му. И това никога не е било толкова валидно, колкото е в случая със Сирия, при който даже САЩ и Русия – подкрепящи две противни страни – оказват натиск върху противниците да се изтърпят в Женева независимо какъв ще е резултатът.

„Мисля, че Брахими и Женевската конференция са последната спасителна жилетка, последният политически и дипломатически шанс за решение“, казва Абиди, „но Брахими не може да направи много без помощта на американците и руснаците“.

БТА

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.