СофияПловдивВарнаБургасРусе

Затоплянето в Арктика охлажда дипломатическите отношения

Въпросът с Арктика показва как глобалното затопляне води до охлаждане на дипломатическите отношения.

Дълго време тази замръзнала шир беше смятана за Тера инкогнита /Непознатата земя/. Заради Студената война между СССР и САЩ, но също и заради прекалено суровия климат водите на Арктика досега бяха недостъпни, а тамошните ресурси неизследвани. Но тези две подробности останаха вече в миналото, а канадската част на Арктика след около 30 години вече няма да бъде в плен на ледовете. Така че Северният ледовит океан днес предизвиква интереса и събужда апетита за богатствата му на пет държави, които го заобикалят – Русия, Канада, САЩ (чрез Аляска), Норвегия и Дания (чрез Гренландия).

Само седмица след като Русия заби знаме на дъното на този океан под Северния полюс на дълбочина от над 4000 метра, канадският премиер Стивън Харпър посети в периода 8-10 август Големия север, за да препотвърди канадския суверенитет върху част от територията. Премиерът обяви строежа на дълбоководно арктическо пристанище и на военен обект в най-северната полярна точка на Канада. Това беше начин да се припомни на Москва, но също и на Вашингтон, че Отава не е играч втора категория.

Проблемът с Арктика е свързан с най-малкото три стратегически най-вече за ЕС залога, а именно военния, икономическия и екологичния залог.

Във военната област Северният полюс е безспорно убежище за руските и американските ядрени подводници. Това, че те са разположени в Северния ледовит океан, кара тяхната ядрена заплаха да надвисне над всички големи градове на Северното полукълбо.

В областта на икономиката американски и норвежки експерти смятат, че една четвърт от все още неоткритите природни запаси на петрол и природен газ са разположени именно под северния полярен кръг. Само полагащата се на Русия територия включва близо 700 милиарда тона петрол и огромни количества природен газ. За Москва е от съществено значение да може да експлоатира тези залежи. Пътищата на сигурните енергийни доставки за ЕС в бъдеще може да преминават именно през Арктика.

Но това не е единственият икономически залог в региона. Между Северна Европа и Североизточна Азия, от една страна, и американския Северозападен бряг – от друга, северният морски път е доста по-къс.
Не на последно място трябва да поставим и екологичния залог. Въпреки че Гренландия е най-големият резервоар на сладководни води на планетата, разработването на залежите в Аляска така както си го представят страните, граничещи с този регион, заплашва да навреди още повече на околната среда.

Поради всички тези причини въпросът с Арктика заслужава да бъде подложен на колективен размисъл, в който трябва да се включат не само страните, граничещи с района. (по БТА)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.