Бъсеску и Украйна или как да спънем руснаците

Траян Бъсеску. Снимка: ромфакс

Румъния се страхува да застане на страната на протестиращите на Евромайдана или може би не се интересува толкова в каква посока ще тръгне Украйна, която изглежда изоставена от Запада и оставена на произвола на сценариите, написани в Москва.

Около Румъния Русия вече си създаде кордон от стратегически отношения с Унгария, Сърбия и България, и изглежда не се задоволява само с тези предни постове. Русия отново е на прага и следва да отвори вратата.На Румъния обаче не трябва да й бъде безразлично какво се случва с Украйна и каква посока ще избере Киев, след като в края на ноември под натиска на Русия се отказа от подписване на Споразумение за асоцииране и свободна търговия с ЕС.

Оттогава много украинци излязоха на прочутия Майдан в Киев, където стана и „оранжевата революция“ от 2004 г., провалила се между груповите интереси в Украйна и непохватността на западняците да променят ориентацията на тази страна, зависима икономически от Русия, но в същото време желаеща да се откъсне от мита на Големия брат от Изток.

Лидерите от Брюксел се усмихваха мило тези дни на Владимир Путин сякаш не знаят, че рецептата за дестабилизиране на Украйна е замислена в лабораториите на Кремъл, по такъв начин, че на улицата да не бъдат само демонстранти с демократически възгледи, добре организирани опозиционери или интелектуалци с програма, а и националисти, екстремисти и специалисти по коктейли Молотов. Нещата се развиват в посока очаквана от Русия развръзка, макар че още не са разкрити всички карти.

Румъния би могла да създаде собствен коридор в период, в който Европейският съюз не иска да се намеси в случващото се в Украйна, а САЩ нямат същия ентусиазъм както по времето на Джордж Буш към този регион, който Русия несъмнено би искала да владее.

Траян Бъсеску би могъл да стане лидер на европейците, които искат да изтръгнат Украйна от ноктите на Русия, би могъл да отиде в Киев, би могъл да стане адвокат на европеизирането на Украйна. Това би било възможност за Румъния да излезе от периферията, да отхвърли страховете, които като цяло имат малките страни, сплашени от силни съседи, които могат да ги анексират по всяко време.

След „оранжевата революция“ Западът получава сега втори шанс да си върне Украйна. Както обяснява Джордж Фридман, шефът на Стратфор, в „Следващите 100 години. Прогнози за 21 век“, ако след 2004 г. Западът бе успял да доминира в Украйна, „Русия би останала без защита и би се върнала към средновековните си граници“.

Междувременно Руската федерация укрепи военната и икономическата си сила, подсили претенциите си към важни държави в Европа, които се нуждаят от енергийни ресурси, и разширява влиянието си към Централна и Източна Европа в темпо, което би трябвало да подтикне Румъния към размисъл.

Около страната Русия вече си е създала предни постове чрез стратегически отношения със Сърбия, Унгария и България. Румъния засега е остров, очертан от двете американски военни бази на своя територия, а Русия отново е на прага на Европа, по-подготвена отвсякога да демонстрира предимството си.

Румъния може да опита „полския вариант“, да сложи крак на вратата на руснаците и да реагира твърдо спрямо това, което става в Украйна – страна, в която най-русофилския държавен глава Леонид Кучма написа книга, озаглавена „Украйна не е Русия“, или може да влезе в санитарния коридор, замислен от Москва в Източна Европа, и да се присъедини към играчите от тази зона, които имат нужда от руския газ и от европейската подкрепа.

Преди Олимпийските игри в Сочи, когато Русия може да бъде принудена да отстъпи от страх да не бъде бойкотирана от западните държави, Румъния би могла да постави в дневния ред на ЕС нова тактика за Украйна и Република Молдова. Но може би Траян Бъсеску е твърде зает с вътрешната политика или може би има преки разговори с Москва във връзка с бъдещето на Република Молдова или чисто и просто не е подпомогнат от държавния апарат да извади Румъния от сянката на историята.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.