СофияПловдивВарнаБургасРусе

Триумфът на Путин

Путин влиза в Георгиевската зала на Кремъл за годишното си послание. Снимка: официален сайт

През 2008 година, малко след като спечели конкурса за домакинство на Зимните олимпийски игри през 2014 година, президентът Владимир Путин обяви, че „най-после Русия се върна на световната сцена като силна държава – страна, от която другите имат нужда и която може да защитава интересите си“. Следващия уикенд предстои откриването на първата олимпиада в Русия след Летните игри в Москва през 1980 година.

По нареждане на президента игрите ще се проведат в Сочи – един не особено подходящ субтропически курорт, а правителството е похарчило 50 милиарда долара – четири пъти, колкото разходите за олимпиадата в Лондон през 2012 година – за организация на събитието. Големи плакати обявяват: „Русия – голяма, нова, открита!“ Държавната „Сбербанк“ предлага леко заплашителното мото „Днес Сочи, утре света“.

Олимпийските тържества се случват след една добра за Путин година. У дома той се отърва от мащабните протести, които приветстваха завръщането му в руското президентство през 2012 година. При липса на сериозен съперник той се почувства достатъчно самоуверен, за да освободи и Михаил Ходорковски – бизнес олигарха, когото изпрати в затвора през 2003 година, и протестиращите певици от „Пуси райът“.

В чужбина Путин използва ветото си в Съвета за сигурност на ООН, за да откаже Запада от идеите за военна намеса в Сирия, като вместо това успя да наложи сделка за химическите оръжия и организиране на мирна конференция за Сирия. Бруталният му съюзник Башар ал Асад остана на власт.

Путин освен това изпита задоволство, че кампанията на НАТО в Афганистан се оказа толкова трудна и разочароваща, колкото тази, която Съветският съюз проведе преди 30 години. Тя освен това се оказа и много по-дълга. Путин увеличи разходите на Русия за отбрана. Той остави европейските дипломати в небрано лозе, като използва смесица от пари и заплахи, за да убеди украинския президент Виктор Янукович да се отдръпне от търговското споразумение, което беше готов да подпише с Европейския съюз.

И все пак, този нов възход на Путин не е чак толкова впечатляващ, колкото изглежда. Не става дума само за това, че руският политически модел не е твърде привлекателен за останалите страни. Възходът му е ограничен от една корумпирана, направлявана от държавата икономика, която изглежда обречена на стагнация.

След като Путин стана президент през декември 1999 година, икономическият растеж беше достатъчно силен в Русия, така че тя да бъде поставена в групата БРИК на бързоразвиващите се страни (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Доходите на руснаците нарастваха с надлежните темпове, а пенсиите и социалните услуги се подобриха – и се изплащаха навреме.

На това се дължеше до голяма степен популярността на Путин сред обикновените руснаци. Те го подкрепяха не само защото той обеща да направи Русия силна, но и защото се смяташе, че е донесъл стабилност и повишаване на жизнения стандарт след хаоса и разрухата на 90-те години на миналия век.

Това достижение обаче се основаваше почти изцяло на цените на петрола и природния газ, които скочиха пет пъти от 1999 година досега. Зависимостта от енергийния износ в момента е по-голяма даже от тази по времето на Съветския съюз: сега той е 75 процента от общия износ, докато през 1980 година е бил 67 процента.

През 2012 година двустранната търговия на Русия с Америка възлизаше общо само на 28 милиарда долара, а търговията й с Китай, въпреки дългата обща граница и изобилните количества стоки за продажба, възлезе едва на 87 милиарда долара. За сравнение, търговията на Америка с Китай тогава беше на стойност 555 милиарда долара. У дома високите разходи за труд и ниската производителност правят по-голямата част от руската индустрия неконкурентоспособна, така че повечето стоки в магазините на страната се внасят.

Инвестициите са прекалено малко; капитали продължават да напускат страната заедно с талантливи млади руснаци. Раздутият и неефективен държавен апарат заедно с компаниите, които той контролира, произвеждат половината от брутния вътрешен продукт (БВП). А, както показват разходите в Сочи, корупцията е повсеместна.

Подкупите и неефективността са стрували на Газпром 40 милиарда долара през 2011 година, твърди американският аналитичен център „Питърсън“. Още по-голяма сума се източва от олигарси с добри връзки и се скътва надалеч в страни като Швейцария и Великобритания, които са готови да толерират измамите – нещо, което Америка мъдро отказва.

Преди десет години руският бюджет беше балансиран, ако петролът струваше 20 долара за барел. Днес цената на барел петрол трябва да е около 103 долара. Цената на „уралския сорт“ е паднала до 108 долара. Междувременно шистовият газ, който Путин обича да осмива, но всъщност символизира предприемаческия дух на американците, който никога не би могъл да просъществува в условията на руската клептокрация, обещава да свали цените на петрола и газта.

Сега, след като цените на енергоносителите спряха да растат, най-благоприятните прогнози за растежа на руския БВП са занижени на под 1,5 процента през 2013 година и на 2 процента през 2014 година. И Америка, и Великобритания се справят по-добре, а конкурентите на Русия в групата БРИК, Бразилия, Индия и Китай, отбелязват по-бърз растеж. Русия е в същата група на растежа като западащата еврозона – на слабите държави, които Путин обича да иронизира.

Проблемът, както винаги, е управлението. Списъкът от необходими реформи е добре познат: повече конкуренция, приватизация на държавните компании, по-добра защита за инвеститорите, по-надеждна законова система и прозрачна регулаторна рамка.

Режимът в Кремъл обаче не може да приложи подобни промени, защото той упражнява политически контрол тъкмо чрез контрола върху икономиката: статуквото в Русия се крепи на монополи, държавни компании, податливи на натиск съдилища, неясна регулаторна система и компании, които разчитат на благоволението на Путин. Докато господства сегашната политическа система, Русия ще остане икономически слаба.

Разглеждани в тази светлина, скорошните събития в Украйна изглеждат като демонстрация по-скоро на руската слабост, а не на руското могъщество. Репресивното, корумпирано правителство на Янукович се сближава все по-тясно с Путин и започва все повече да го наподобява. Но много украинци не искат да вървят повече по този път.

Това е една от причините Украйна да е толкова важна за Путин. не става дума само това, че без нея прехваленият му Евразийски съюз – подобие на Съветския съюз – би загубил смисъл. Става дума и за това, че ако украинците успеят да отхвърлят модела „Путин-Янукович“ и върнат обратно страната си на демократичния европейски път, може да вдъхновят руснаците да направят същото.

Международните спортни събития са забавни. Надхитрянето на един нерешителен американски президент повдига духа. Но в края на краищата, здравето на икономиката определя съдбата на една държава. Съветският съюз рухна не само защото неговите граждани отхвърлиха идеологията му, а и защото икономиката му се срина. Ако Путин не успее да накара Русия да заработи, с неговия режим ще се случи същото.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.