СофияПловдивВарнаБургасРусе

Двойното наследство на д-р Бен и г-н Бърнанке

Никой не бе по-добре подготвен от Бен Бърнанке да управлява централната банка на САЩ по време на кризата. Неговата спасителна операция обаче би могла да тегне силно върху бъдещето.

Безкраен шанс, непознат риск. Напускайки богатия си кабинет в сградата Екълс, където се намира Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, Бен Бърнанке оставя двойно наследство след два мандата. Никога досега в икономическа и финансовата история един човек не е играл толкова съдбоносна роля за избягването на сриване в пропастта. И никой не е оставял зад гърба си такъв пасив. В известен смисъл наследството на Бърнанке прилича на оставено от неговия предшественик Алън Грийнспън, само че умножено по 10.

„Точният човек на точното място в точното време“. Този израз изглеждаше сътворен за Грийнспън. Назначен за президент на УФР през август 1987 година, той поиска от екипите си, още с идването, да проучат сценария с борсовия крах. На 19 октомври борсата на Wall Street се срива с 23 %. Грийнспън отваря кранчето за кислорода, за да не допусне финансово задушаване. Крахът не оставя никаква следа върху американската икономика, която през 1988 година отчита растеж от 4 %.

Само че Бен Бърнанке бе много по-добре подготвен да преживее невъобразимото. Той бе прекарал целия си живот като изследовател на големите финансови кризи. Професор по икономика с диплома от Станфорд, а след това и титулован в Принстън, Бърнанке изучава две десетилетия политиката на УФР след краха от 1929-а и десетилетие анализира политиката на Япония след краха от 1989-а. Така че той е наясно – трябва да се действа силово, бързо и творчески.

През ноември 2002-а той го казва в една речи „Deflation : Making Sure „It“ Doesn’t Happen Here“ („Дефлация: да се уверим, че „това“ няма повече да се случи тук“). Тогава той става управител на УФР. В началото на 2006 година, когато заема президентското кресло в централната банка на САЩ, той вече познава отлично колелцата й. Никой не е по-квалифициран от него да управлява централната банка на САЩ в най-вихрената финансова буря.

След като банката Lehman Brothers фалира на 15 септември 2008 година, Бърнанке тръгва на война. На 16 УФР дава заем от 85 милиарда долара на правителството, за да спаси застрахователя AIG. Банката отваря кранчето на ликвидностите за банките. Три седмици по-късно намалява водещата си лихва от 2 % на 1,5 % (през декември тя ще я свие до 0 %) и купува корпоративни облигации. УФР ръководи с твърда ръка преструктурирането на банковия пейзаж. Лексиката на централната банка се обогатява с нови термини, които отразяват смелостта на ръководителите й при воденето на политика, станала „неконвенционална“ ZIRP, QE, Twist (…) УФР купува акции, частни облигации и дори държавни облигации. Печатайте пари, за да финансира държавата! Това е последното табу на централните банки. В еврозоната, между другото, това е забранено. С опита си Бърнанке успява да убеди в правотата си комитета, който определя паричната политика.

Същността на неговата програма, очертана в основни линии през 2002 година, чиято цел е „това“ никога да не се случи, в крайна сметка е приложена на практика, с изключение на две мерки: девалвиране на долара с 40 % и прословутото пускане на банкноти от хеликоптери, предложено неотдавна от икономиста Милтън Фидмън.

Това му спечели прякора Бен Хеликоптера. И това не се случва. Активността тръгва нагоре от лятото на 2009 година. Цените започват да се покачват в края на година. Безработицата в крайна сметка отново спада под 7 %, след като достига пика от 10 %, в сравнение с над 20 % по време на Голямата депресия през 30-те години на 20-и век. Неконвенционалистът Бен успя да се справи с обикновена криза. И точно в края на мандата си той махна първата керемида от покрива на къщата си за изключителни мерки.

Назначаването на Бърнанке начело на УФР може би ще остане в историята като най-доброто решение на Джордж Буш. Още повече, че (…) той оцеля. САЩ нямаха този шанс през 20-те години на 20-и век. Силният човек в УФР тогава се казваше Бенджамин Стронг, президент на Федералния резерв на Ню Йорк.

Един от архитектите на централната банка, създадена десетилетие по-рано, той е бил прекалено фокусиран върху ликвидността на банките и стабилността на цените. Туберкулозата обаче го покосява през 1928 година.

Паричната власт във Вашингтон, където ръководителите на УФР нямат никакво познание за пазарите и банките, се проваля. След като отварят кранчето на ликвидностите след краха от 1929 година, те го затварят, за да се борят срещу спекулата, а след това, за да задържат златото в САЩ, предизвиквайки ужасна криза.

В същото време обаче Бърнанке оставя безпрецедентен пасив. Преди него Алън Грийнспън също остави значителен проблем за решаване. Като намали силно лихвите, за да се бори срещу щетите, нанесени от спукването на балона на интернет през 2000 година, той създаде условия за надуването на следващия балон – на пазара за недвижими имоти и при банките.

Бърнанке обаче не се задоволи само с понижаване на лихвите. УФР държи над 3,8 трилиона финансови активи. Американската икономика, която преживя криза на свръхзадлъжняването, тръгва нагоре благодарение на задлъжняването. Редица индикатори сочат за балон на акциите.

Никой не може достоверно да каже какво ще се случи, когато УФР продаде активите си. И дали активността ще устои на по-високи лихви. Като се бори срещу кризата с нови инструменти, Бен Бърнанке създаде условия за нов балон. Има опасност рано или късно той да се спука. Също като Алън Грийнспан, той бе в ролята на магьосника чирак, но с две съществени разлики.

Първо той приложи на практика много по-могъщи инструменти, поемайки риска да предизвика по-късно дисбаланси. Освен това Грийнспан действаше, ръководен от идеология. Той бе убеден, че пазарите ще достигнат състояние на равновесие. Бърнанке, тъкмо обратното, действаше прагматично, така че да избегне най-лошото. В случай на нова експлозия, не е сигурно, че Историята ще му го прости.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.