СофияПловдивВарнаБургасРусе

Робърт де Ниро: Ако искате да направите нещо, направете го сега! Не чакайте!

Робърт Де Ниро. Снимка: ЕПА/БТА

Робърт де Ниро е роден на 17 август 1943 г. в Ню Йорк в семейство на художници. Той е считан за един от най-добрите актьори на всички времена. Тази репутация Робърт де Нито изгражда с филми като „Шофьор на такси”, „Кръстникът” и „Разяреният бик”. За последните два филма той печели „Оскар“ за водеща роля. Робърт де Ниро се изявява и като режисьор с игралните филми „История от Бронкс” и „Добрият пастир”. От 1997 г. той живее с втората си съпруга, бившата стюардеса Грейс Хайтауър. Робърт де Ниро дава едно от редките си интервюта пред журналиста Марко Шмит от вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг”:

– Е, как се чувства човек като жива легенда?

– О, мога да Ви кажа, това е дяволски трудно. Всяка сутрин, когато погледна в огледалото, си мисля: какво по дяволите ще правя днес отново с това прочуто лице? (Смее се)

– И какво мислите, когато днес гледате старите филми, с които станахте прочут?

– Оo, не съм ги гледал от много дълго време. Отдавна планирам да си освободя цял месец и да гледам всичките си филми в хронологичен ред – за да видя какво предизвикват днес в мен и какво вероятно бих могъл да подобря в бъдеще. Всъщност сам съм си виновен. Но просто не намирам време за това.

– Мислите ли, че с течение на годините сте станали по-добър?

– Научих се да работя по-икономично. По-малкото е често повече, това се забелязва преди всичко, когато прецизно наблюдавате други хора. В повечето случаи всичко се казва с фини нюанси. Човек не трябва да се надценява.

– По-рано за изпълнението на Ваша роля радикално променихте и външния си вид: за „Разяреният бик” напълняхте около тридесет килограма и след това отново свалихте тези килограми. Ще бъдете ли готов за подобни жертви днес?

– На моята възраст вече въобще няма да съм в състояние. По онова време го направих, за да мога най-автентично да олицетворя фигурата на героя. Но наистина не мога да препоръчам това на никой актьор. Това е изключително нездравословна процедура.

– Осем пъти досега сте работили с режисьора Мартин Скорсезе. И двамата сте израснали в един и същ квартал в Манхатън. Приятели ли сте и в личния живот?

– Не. Но професионално просто образуваме великолепен екип. Искам да направя още два филма с него, така че да имаме най-малко десет съвместни проекта. Всъщност ние се различаваме в няколко важни пункта.

– В какво се различавате?

– Докато Марти няма проблем с експлицитното представяне на насилие в своите филми, аз лично не харесвам в киното толкова кръв и убийства. И за разлика от мен, като вярващ католик той се интересува особено от религиозните нотки на една история. Абстрахирайки се от това той е точно режисьорът, който бих си пожелал: отворен за добри идеи, но с ясна концепция. Когато е нужно, той те насочва внимателно и уверено в желаната посока.

– Той ли Ви е оказал най-голямо влияние в работата Ви като режисьор?

– Във всеки случай взех от него много неща. Но винаги съм се опитвал да поглъщам всичко на снимачната площадка и да наблюдавам точно как всеки режисьор подхожда към работата. Бях силно впечатлен, например от Майкъл Ман, с когото снимахме „Жега”: той знаеше точно какво иска. Още по време на пробите човек има усещането, че участва в нещо специално. Никога няма да забравя как перфектно беше замислен банковият обир във филма, как беше репетиран и осъществен.

– Това означава, че вече по всяко време можете успешно да ограбите банка?

– Да, абсолютно! (Смее се)

– Как работите като режисьор с колегите си актьори?

– Опитвам се да им оставя възможно най-голямата свобода. Защото съм твърдо убеден, че кастингът е от решаващо значение. Ако сте намерили правилните хора за ролите, тогава Вашата работа като режисьор деветдесет процента е свършена. На снимачната площадка трябва да се грижите само за работна атмосфера, в която актьорите да се чувстват добре. От опит знам, че всички изпълнители са под постоянен натиск. В Холивуд цари такъв железен закон: трябва да си по-добър от другите. Като допълнение, най-добрите актьори имат голямо его.

– Вдъхновили сте цяло поколение актьори. Кои бяха Вашите собствени образци?

– Марлон Брандо, Монтгомери Клифт и Джеймс Дийн. Брандо дори веднъж ме покани на острова си в южната част на Тихия океан и съумях да прекарам известно време с него. Умен мъж. Той ми даде няколко добри съвета.

– Какво Ви каза той?

– Няма да го кажа на никого. Мога да Ви кажа само толкова: не сме казали нито дума за актьорството.

– Имаше ли за Вас алтернатива на актьорската професия?

– Не. Никога не съм искал да правя нещо друго и още на десет години знаех, че искам да стана актьор. След това като тийнейджър започнах сериозно да се занимавам. Завърших различни курсове по актьорско майсторство и кандидатствах в различни театри в Ню Йорк. Скоро получих първите роли, една след друга. Оценявам, че просто имах късмет.

– През последните години развихте влечение към комедиите.

– Изненадани ли сте? Мисля, че дори и „Шофьор на такси” имаше своите забавни моменти. Хуморът и иронията винаги са играли за мен голяма роля. Още майка ми винаги казваше, че имам добро чувство за хумор. Жалко, че тя вече не можеше да види моите комедии. Сигурно щяха да й харесат.

– Много Ваши колеги твърдят, че комедиите често означават по-тежка работа от драмите.

– Усещам нещата по различен начин. Изпитвам голяма наслада да имам шеги по време на снимачните дейности вместо непрекъснато да убивам хора. В комедиите мога да действам много по-свободно и да опитвам неща, които никога не са възможни в една драма.

– Затова ли се решихте да участвате отново в третата серия на „Запознай се с нашите”?

– Нека да сме честни: филмите от тази серия са кинохитове. Те имат успех на кинокасите, дори и да са съсипвани от критиката. Мисля, че просто трябва да се направи най-доброто от ситуацията. Парите, които печеля с тези филми, мога да инвестирам отново в ангажирани проекти.

– Имате пет деца. Те идват ли с проблемите си при Вас?

– Понякога. Във всеки случай ги окуражавам да правят това. Казвам им: „Каквото и да ми разкажете, не можете да ме шокирате с него.” И им обещавам, че в никакъв случай няма да им се разгневя. Но за съжаление, като баща въпреки това съм последният човек, който научава някои неща.

– Кой е най-важният съвет, който можете да дадете на децата си по техния път?

– Използвайте времето си! Когато бях още млад, исках да се заема с нещо неопределено, да направя това и това по-късно, някога си, някой ден… Но докато мигна веднъж и четиридесет години бяха отлетели. Така че мога само да посъветвам: ако наистина искате да направите нещо, направете го сега! Не чакайте!

Превод: Господин Тонев; със съкращения от „Франкфуртер алгемайне цайтунг”

От cao.bg, със съкращения

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.