Молитви за мир в Украйна

Воините на протеста
Снимка: от блога на Иля Варламов – zyalt.livejournal.com

Ако беше станало само преди няколко седмици, освобождаването от длъжност на украинското правителство от президента Виктор Янукович щеше да има поразителен ефект. То щеше да бъде приветствано от протестиращите на киевския площад „Независимост“ (Майдана) като важна победа. Можеше дори да ги убеди да освободят улиците в столицата.

Но не и сега. На 28 януари Янукович най-накрая се отказа от дълго служилия, но неефективен министър-председател Микола Азаров. Това обаче беше посрещнато с равнодушие от хората по барикадите в Киев. Опозиционният водач Арсений Яценюк отхвърли предложението да стане министър-председател. Два дни по-късно дойде новината, че самият Янукович си взема загадъчен отпуск по болест. Това може да е знак, че натискът е оказал влияние върху него; но също толкова вероятно е той да се крие, подготвяйки своите сили за смазване на протестите.

През последните десет дни барикадите стават по-високи и също така се придвижват доста по-близо до сградата на правителството. Укрепени с останките от опожарени полицейски камионетки и чували с пясък, сега те приличат по-малко на украса и повече на фронтова линия във война. След силовите сблъсъци с полицията на 22 януари атмосферата става по-войнствена и мрачна. Мъжете, които охраняват новата граница, носят каски и поддържат военна дисциплина. Възгласите, с които се поздравяват протестиращите, звучат тревожно сериозно – „слава на героите, смърт на врага“.

„Врагът“ от другата страна на барикадите са стотици полицаи от силите за борба с безредиците с бронетранспортьори. През последните две седмици най-малко петима души бяха убити при сблъсъци, а 20 са изчезнали. Точният брой на ранените е неизвестен, защото повечето отказват да ходят в болница от страх да не бъдат отвлечени от подкрепящи правителството главорези. Двама мъже бяха похитени от болница миналата седмица. Единият по-късно беше открит мъртъв със следи от изтезания и с тиксо около главата. Другият беше жестоко пребит, но оцеля.

До средата на седмицата нямаше повече сцени на истински боеве. Вместо това двете страни само се наблюдаваха. Но примирието не означава, че противопоставянето е приключило.

Съгласието на Янукович да се откаже от правителството си и да приеме Върховната рада (парламентът) да отмени диктаторските антипротестни закони, които бяха главната причина за сблъсъците, дава известна надежда, че може да бъдат избегнати по-нататъшни боеве. Протестиращите напускат някои от административните сгради, които окупираха преди няколко дни. Опасността от въвеждане на военно положение намалява, но не е изчезнала напълно.

„Отдалечихме се с една крачка от ръба на пропастта“, казва бизнесменът и депутат Петро Порошенко, който дейно подкрепя протестиращите на Майдана. Според него един от начините за излизане от кризата би бил конституционна реформа, която да лиши Янукович от прекомерна президентска власт и да придвижи Украйна към нейната предишна, по-балансирана система. „Ситуацията се развива толкова бързо, че е невъзможно да се правят каквито и да е прогнози“, казва Юлия Мостовая, редактор в най-добре осведомения и най-влиятелен седмичник в Украйна „Зеркало недели“.

Събитията, на които станахме свидетели в Киев през последните десет дни, изненадаха всички, включително Янукович, опозиционните водачи и Москва. Предполагаше се, че приемането на репресивни закони, заимствани (и вероятно внушени) от Кремъл, ще дадат на Янукович правно основание за репресии. Силовото нападение срещу полицията и подпалването на нейни автобуси на 22 януари, което може да е било дело на „агенти провокатори“, имаше за цел да доведе до показване на телевизионни кадри, които да оправдаят в очите на света едно смазване на протестите. Според Мостовая това, което никой не е очаквал, е било, че тази провокация ще предизвика истински размирици и ще бъде подкрепена от още хиляди протестиращи. Разгневени от законите на Янукович и преситени от неефективността на главните опозиционни водачи, обикновените украинци излязоха по улиците.

Изведнъж, вместо пред недодялано планирана специална операция, Янукович е изправен пред революционна обстановка. Отношението на всички участници се промени под влиянието на изгледите за гражданска война. Янукович е подложен на силен натиск от американците, които отмениха визите за някои представители на украинските власти и заплашват да наложат широкообхватни санкции, ако президентът използва насилие – стъпка, която, направи впечатление, че Европейският съюз не успя да последва.

Янукович също така е изправен пред бунт сред олигарсите, които контролират медиите, както и сред парламентаристите, които сега го смятат за опасност. Те отдавна са засегнати от начина, по който той позволява на сина си и на свои близки приятели, известни събирателно като „семейството“, да заграбват власт и пари в страната, оставяйки на олигарсите трохите на масата. Те използват кризата, за да променят съотношението на силите. Твърди се, че някои използват своето влияние и пари в Украйна, за да улесняват „спонтанни“ превземания на местни администрации. След като в Киев са разположени толкова много полицаи, Янукович няма силата да отвърне на удара.

Докато президентът обвиняваше западни тайни служби за своите неприятности, диктаторът Александър Лукашенко, който държи в хватката си съседна Беларус, представи свое обяснение за проблемите на съседа си. „Така става, когато страната е разделена между кланове. Когато децата ти започнат да се занимават с бизнес, очаквай неприятности“, заяви той. Или както се изразява Мостовая, „в битка между народа и режима олигарсите надделяха над семейството“. Дори Ринат Ахметов, най-богатият олигарх в Украйна и най-близък съюзник на президента, изглежда, се разграничава от Янукович и отказва да бъде опетнен с насилие.

Също така не е сигурно докъде е готов да го подкрепи руският президент Владимир Путин. Коментирайки подкрепата на Русия за Украйна на среща на върха с ЕС в Брюксел на 28 януари, Путин се обърна към украинците, прескачайки Янукович. Той каза, че помощта на Русия е за страната, а не за конкретно правителство. На следващия ден Путин каза, че Кремъл ще изчака да види облика на новия кабинет, преди да поднови финансовата си помощ. Междувременно се появиха съобщения, че Русия неофициално е въвела отново санкции и украински стоки са спирани на руската граница.

Путин почти сигурно би искал Янукович да действа още по-агресивно, с което да го придвижи по-близо до Русия, но сега може би го смята за лидер без бъдеще. Украинският президент може скоро да установи, че Путин е загрижен много повече за влиянието на Русия върху Украйна, отколкото за неговото оставане на власт. Всичко това отслабва Янукович. Въпреки това излизането му в отпуск по болест не означава, че той е готов да се предаде. На 29 януари той притисна Върховната рада да отхвърли исканията на опозицията за безусловно освобождаване на арестуваните демонстранти, като настоя, че протестиращите първо трябва да напуснат всички административни сгради. Янукович все още се опитва да раздели и злепостави опозицията – нещо напълно осъществимо, като се имат предвид тъмните отношения на нейни водачи с олигарсите и обкръжението на самия президент.

Но това може да не му донесе особена полза. Все още не е ясно какво влияние имат опозиционните водачи над Майдана. Хората по барикадите не са тръгнали да се прибират вкъщи и няма да приемат властта на Янукович. Колкото повече чака той, толкова по-слабо впечатлени ще са те от каквито и да е негови отстъпки.

Още по темата: Политическата криза не е уредена и може да се изостри през февруари

Извънредната сесия на Върховната рада не донесе изход от политическата криза в Украйна, констатира руският в. „РБК дейли“.

Парламентът отмени новите закони срещу масовите протести и гласува амнистия за протестиращите, но не изпълни ключовото искане на опозицията – да разработи механизми за връщане към конституцията от 2004 г., ограничаваща президентската власт, посочва печатът.

Демонстрантите са възмутени от закона за амнистията, приет, без да е раздаден на депутатите и разгледан в ресорната комисия. Сесията бе закрита в нарушение на правилника, заявява пред „РБК дейли“ Володимир Куренной от фракцията на опозиционната партия УДАР.

Ситуацията остава нажежена също като преди скорошните разговори между опозицията и президента Виктор Янукович. Не се чува обаче за нови преговори. Протестиращите не се разотиват, а парламентът ще поднови своята работа едва на 4 февруари, добавя Куренной.

Изданията коментират изявлението на Янукович, че властта е изпълнила всички ангажименти, поети пред опозицията, и взетия от него отпуск по болест заради остро респираторно заболяване. Според политолога Дмитрий Орлов Янукович просто прави пауза, обмисляйки дали да подпише закона за амнистия в този вариант. Украинската криза продължава тъкмо заради изчаквателната тактика на президента. Той няма готовност да взема решения, което дразни и протестиращите, и собствената му Партия на регионите, добавя експертът, цитиран в „РБК дейли“.

„Никой не е очаквал нещо друго от Янукович. Само съвсем тъпите си мислеха, че властта ще изпълни всичките ни искания, а умните веднага разбраха, че ще почнат да ни лъжат“, коментира пред „Комерсант“ активист от протестните редици. Всички демонстранти смятат да стоят на Майдана в Киев, докато бъдат обявени предсрочни президентски избори, заявява друг участник в акцията.

Хората в Киев допускат, че щом се върне на работа, държавният глава ще се опита да разиграе силов сценарий и да разпусне Върховната рада. Към средата на февруари кризата може да се изостри, пише „Независимая газета“.

Опозицията не гласува за новия закон, предвиждащ амнистия само за протестиращи, които не са обвинени в тежки престъпления, отбелязва вестникът и се пита дали са адекватни всички тези обвинения. Седемдесет и двегодишен човек – болен и без оръжие, е заподозрян в побой над бойци от специалните сили; същите обвинения са повдигнати срещу лекар, задържан, пребит и хвърлен в следствения изолатор, докато оказвал първа помощ на пострадали демонстранти, твърди изданието.

234 антиправителствени протестиращи са арестувани в Украйна, откакто през ноември избухнаха масовите протести срещу властта, отказала да сключи споразумение с ЕС, информира вчера правосъдното министерство. Според закона освобождаването им ще започне едва две седмици след като опозицията се изтегли от окупираните сгради и премахне барикадите в градовете.

„Те фактически признаха, че вземат заложници!“ – заявил възмутено опозиционерът Олег Тягнибок, цитиран в „Комерсант“. Властта ще използва тези 15 дни, за да подготви „реална атака срещу собствения си народ“, предупреждава пред всекидневника депутатката Инна Богословска, напуснала в знак на протест групата на управляващата Партия на регионите.

Парламентът не осигури възможност за уреждане на кризата, но фактически обяви двуседмична пауза в бойните действия, обобщава украинският аналитик Олексий Лешченко. Според него „ястребите“ около Янукович може да подбудят президента да обяви предсрочни избори, а и Русия „няма да възразява кой знае колко. Москва не залага лично на Янукович“, допълва експертът.

Междувременно властите в Киев пресмятат щетите от прекратената окупация на аграрното министерство. Според комюнике на ведомството тя е възпрепятствала събирането на данни за зимните култури – огромен проблем за отрасъла преди пролетния сезон. Същевременно във връзка с нестабилната ситуация в Украйна чуждите компании почти са спрели доставките на семена, пише „Росийская газета“.

Според повечето наблюдатели киевските събития прерастват в „обсада“, която ще е твърде „изморителна“, защото Украйна бе връхлетяна от арктически студ и силен вятър, добавя вестникът.

В друг материал руският официоз твърди, че днешните „защитници на европейските ценности“ от Западна Украйна рисуват по киевските барикади пречупени кръстове, а обслужващите ги униатски свещеници призовават да бъдат бесени в гората „китайците, негрите, чифутите и мръсните московци“.

„С тях ли предлагат западните политици да се договаря президентът Янукович?“ – пита изданието.

„Комсомолская правда“ помества административна карта на Украйна, на която с различен цвят са обозначени областите, където сградите на държавните администрации са окупирани или „под заплаха от щурм“. „По тази граница страната може да се разцепи“, пояснява вестникът чертата, разделяща западните от южните и източните области.

Развитието на кризата след излизането на Янукович в отпуск по болест

Критичните преговори между борещото се с протести украинско правителство и опозицията изпаднаха в тежко положение, след като президентът Виктор Янукович излезе в отпуск по болест, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Естеството на болестта на Янукович и моментът на появата й веднага повдигнаха въпроси за истинския мотив на президента да се оттегли от политическата битка тъкмо когато преговорите с опозицията, изглежда, набираха сила, отбелязва американското издание.

Някои опозиционни фигури изказаха мрачно предположение, че президентът се измъква от сцената, подготвяйки се да обяви извънредно положение – крайна мярка, за която протестиращи предупреждават, че ако бъде въведена, може да разпали истинска гражданска война. Други не бяха толкова разтревожени, смятайки, че властите явно възприемат политика на протакане с надеждата, че ентусиазмът на демонстрантите ще стихне, посочва вестникът.

Янукович излезе в отпуск по болест, преди да може да подпише законопроект, отменящ приетите по-рано този месец строги ограничения върху свободата на словото и събиранията. Законопроектът, приет тази седмица от парламента, е значителна отстъпка към опозицията, но няма кой знае каква стойност, ако президентът не го подпише, изтъква „Ню Йорк таймс“.

Новината за болестта на Янукович беше оповестена малко след като опозицията отхвърли ново законодателство, предвиждащо амнистия за арестувани демонстранти, при условие че те освободят окупираните от тях административни сгради, посочва британският в. „Файненшъл таймс“.

След като обяви, че излиза в отпуск по болест, Янукович обвини опозицията, че изостря ситуацията в Украйна, и настоя, че правителството прави всичко възможно за уреждане на кризата, пише британският в. „Гардиън“.

Болестта на Янукович е поредният непредсказуем елемент в и без това доста взривоопасната политическа драма в Украйна. Неговият предшественик Виктор Юшченко се разболя през 2004 г., след като явно беше отровен с диоксин по време на кандидатпрезидентската надпревара с подкрепяния от Русия Янукович, отбелязва изданието.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.