Нужна е втора „подстрижка“ на гръцкия дълг

Въпреки какъвто и да било напредък на бюджетно ниво, Гърция не изглежда, че ще може да излезе от капана на дълга без още една „подстрижка“. Въпросът за това ново отписване обаче остава табу, предаде Дойче веле.

Финансовите министри от еврозоната продължават да чакат оценката на тройката международни кредитори, за да деблокират следващия транш, а тройката от своя страна очаква надеждни, достоверни данни от Атина, за да даде зелена светлина. Данните, които стигат до екипите от гръцката столица обаче, са често противоречиви.

Гръцкото правителство, например, представя често аргумента за първичен бюджетен излишък от 691 млн. евро до над 1 млрд. евро за миналата година. Но този „виртуален“ излишък, според анализатори, е бил постигнат, защото през последните седмици на 2013 г. Атина просто не е плащала дълговете си.

В същото време обаче постигането на първичен излишък е основно условие, за да може Гърция отново да излезе на пазарите през пролетта. Това е нещо, което гръцкото правителство иска на всяка цена, за да се отърве и от тройката кредитори.

Както и да вървят нещата, коментират анализатори, в средносрочен план Гърция няма да може да се справи с непосилното бреме на своя дълг. Дженс Бастиан, икономист и бивш член на работната група на Европейската комисия за Гърция смята, че „делът на дълга в БВП расте. Най-общо нараства размерът на дълга и Гърция няма възможност – и в това се състои и моето безпокойство – да погаси тези дългове със собствени сили“.

Факт е, че гръцкият дълг нарасна още след „подстрижката“ през 2012 г., като наскоро достигна 175 на сто от БВП. При първата „подсрижка“ Гърция се освободи от дългове в размер на 110 млрд. евро, които дължеше на частни кредитори. Сега обаче най-голямата част от дълга се намира в публични ръце и в онези от Европейската централна банка. „Гърция няма да може да обслужи дълга си, дори и да се разшири данъчната основа и да се подсили данъчната лоялност“, коментира Бастиан.

Какво, впрочем, предлага германският икономист? „Нуждаем се от международна конференция за дълга, както стана през 1952 г. в Лондон за Германия. Този път тя ще трябва да започне с Гърция и да обвърже „подстрижката“ с много конкретни условия, така че страната да бъде поставена на една по-добра основа занапред“.

През 1952 г. голяма част от германския дълг бе отписан, а останалата част бе преструктурирана на дългосрочна основа. Последният транш по този дълг бе внесен от Германия на 3 октомври 2010 г., тоест 57 години след Лондонската конференция.

Дженс Бастиан признава, че на настоящия етап въпросът е табу в редиците на кредиторите. По-късно обаче, когато дългът отново достигне нива от преди „подстрижката“ през 2012 г., публичните кредитори на Гърция ще бъдат принудени да обсъдят възможността за нова уреждане на този въпрос.

При всеки случай, според германския експерт, това, което сега стои на преден план, е разширяване на данъчната основа и подсилване на данъчната лоялност. „Ако държавата е в състояние да събере полагащите се данъци, тогава може да се очаква, че Гърция в рамките на десетилетия ще може да навлезе в една фаза да погаси постепенно останалата част от своя дълг“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.