СофияПловдивВарнаБургасРусе

Джон Кери още не си е запазил място в пантеона на държавните секретари

Франс прес

Джон Кери. Снимка: от тв екрана

Успял ли е Джон Кери да се изравни с Хенри Кисинджър,  Джеймс Бейкър или Уорън Кристофър, всеки от които остави следа  във външната политика на САЩ? Макар и да може да претендира за  това някой ден, шефът на американската дипломация все още не е  влязъл в пантеона на държавните секретари.

Експерти и дипломати, които следят дейността му, откакто пое  кормилото на Държавния департамент на 1 февруари 2013 г.,  споделят, че са „впечатлени“ от „енергичността“ и  „решителността“, с която този политически ас работи по  най-горещи кризи като израелско-палестинския конфликт, войната в  Сирия или иранския ядрен въпрос.

Изгубил президентските избори през 2004 г. като кандидат на  демократите; прекарал 29 години в Сената; герой от Виетнам,  откъдето се завръща твърде скептично настроен спрямо военните  интервенции по принцип, той е живял с мечтата да пилотира  американската външна политика. Син на дипломат, прекарал доста  време в Европа, Джон Кери често се хвали, че „дипломацията му е  в кръвта“.

Приемник на Хилари Клинтън, спечелила прякора „държавния  секретар рок звезда“ за навъртените за четири години към 1,6  милиона километра със самолет, през първата си година на поста  Джон Кери вече е пропътувал по въздуха 515 000 километра и за  149 дни е обиколил 39 страни.

„Енергията му е невероятна; той се залови с крайно сложни  неща като израелско-палестинския мирен процес, и то с пъргавина,  каквато не очаквахме, а и не бяхме виждали отдавна у някой  държавен секретар“, отбелязва пред АФП Хюсеин Айбиш от мозъчния  тръст Американска работна група за Палестина.

Западен дипломат също казва, че правителството на неговата  страна дава „много позитивна оценка“ на Джон Кери. Според него  той „олицетворява интервенционистката в най-положителен смисъл  американска визия за всички кризи, в добрия смисъл на думата“,  за разлика от администрацията на Обама, смятана за твърде  предпазлива, дори за склонна да се отдръпва назад, на  международната сцена.

И наистина, Кери буквално се раздава. Предпочитащ лично да  контактува с колегите си, сладкодумен и подчертано работлив, той  в лудешко темпо прехвърча от криза на криза със своя боинг от  ВВС на САЩ, защото „дълбоко вярва в дипломацията и (. . .) се  хвърля в схватката, без да чака“, забелязва Арън Дейвид Милър,  съветник на шестима държавни секретари досега.

„Без Кери изобщо нямаше да има израелско-палестински диалог“

Първата му бляскава изява бе прекият израелско-палестински  диалог, започнал в края на юли –  „без Кери той със сигурност  нямаше да бъде подновен“, твърди дипломатът. Американският  министър обича също да напомня, че е съдействал за  споразумението от септември за сирийския химически арсенал, че  има пръст в ноемврийската спогодба за иранската ядрена програма  и че е сред архитектите на конференцията „Женева-2“ за Сирия,  започнала преди 10 дни.

Тези въпроси обаче далеч не са решени и „журито все още  разисква повечето ключови проблеми“, тъй че е рано да съдим дали  Кери е успял или се е провалил, посочва Хюсеин Айбиш.

„Цялата история още не е написана и нещата лесно може да се  оплескат“ за държавния секретар, допълва Милър, в момента  експерт в центъра „Удроу Уилсън“.

Към Джон Кери впрочем бяха отправени остри критики от  Близкия изток – Израел го упрекна за неговата „обсебеност“ и  „месианство“, проличали в усилията да реши  израелско-палестинския ребус. Неговият приятел, сенаторът  републиканец Джон Маккейн, дори го сравни с „гюле от тия, с  които събарят сградите“, за ограничения американски военен  ангажимент в Сирия.

За да му спечелят място в пантеона на държавните секретари,  Джон Кери „трябва да направи нещо много важно, каквото не е  сторил засега“, настоява Милър и го сравнява с бележити  личности, заемали поста.

Хенри Кисинджър примерно ще бъде запомнен с твърде силно  присъствие във външната политика на САЩ: съветник по  националната сигурност и държавен секретар от 1969 до 1977 г.,  той води преговори за споразумения между Израел, Египет и Сирия,  изгради дипломатическите отношения с Китай и подписа  изтеглянето на страната си от Виетнам.

Джеймс Бейкър (1989-1992) бе начело на Държавния департамент  по време на първата война в Залива, после – през 1991 г.,  организира Мадридската конференция. Уорън Кристофър (1993-1997)  допринесе за споразуменията от Осло между Израел и палестинците  (септември 1993) и за Дейтънското споразумение от ноември 1995  г., сложило край на войната в Босна.

Още преди да започнат въпросите как приключва първата година  от мандата си, Кери забрани „на когото и да било в Департамента  да си губи времето в броене на успехи и провали“, довери на АФП  негов съветник.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.