СофияПловдивВарнаБургасРусе

Германия – по-ангажирана на международната арена, но не и на бойните полета

Ройтерс

САЩ и европейските съюзници на Германия приветстват обещанието на Берлин за по-активна външна политика и политика по сигурността. Но при наличието на обществени нагласи у дома срещу участието в бойни действия, това може да означава не повече от допълнителна логистична подкрепа и по-твърда реторика.

На тазгодишната конференция по сигурността в Мюнхен, където преди 11 години външният министър и бивш пацифист Йошка Фишер каза на американския военен министър Доналд Ръмсфелд „извинете, но аз не съм убеден“ за войната в Ирак, Германия обеща, че нейната инстинктивна реакция на задгранични мисии вече няма да бъде „не“.

„По мое мнение, за да бъде добър партньор Германия ще трябва да се ангажира по-бързо, по-решително и по-значително“, заяви държавният глава президентът Йоахим Гаук. Това послание бе подкрепено от външния и военния министри на страната. „Германия е твърде голяма само за да коментира световната политика отстрани“, каза външният министър Франк-Валтер Щайнмайер.

Седем десетилетия след разгрома на нацизма, Германия все още се чувства задължена от историята да се държи сдържано, а публични прояви на патриотизъм, като знамена на футболни мачове, са сравнително скорошно явление. Американците и близките съседи на Германия отдавна я подканят да заеме по-активна лидерска позиция в Европа – не само да предписва мерки за икономии по време на кризата в еврозоната – и да играе по-значима геополитическа роля, адекватна на търговските й връзки.

„Водачество, казвам това с почитание, не означава среща за дискусии в Мюнхен, то означава влагане на ресурси“, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери на 50-ата годишна конференция по сигурността в Мюнхен през уикенда.

Полският външен министър Радослав Шикорски през 2011 г. каза: „Страхувам се от германската мощ по-малко, отколкото започвам да се страхувам от германската пасивност.“ В Мюнхен той заяви пред Ройтерс, че в украинската криза „Германия поема роля, радостен съм да отбележа“.

Засега това се изразява в твърдото осъждане от страна на канцлера Ангела Меркел на суровите мерки на президента Виктор Янукович срещу протестиращите и в телефониране на руския президент Владимир Путин.

Само една по-настъпателна дипломатическа позиция трудно би заличила онова, което американският сенатор републиканец Джон Маккейн описа в Мюнхен като „разочароващ“ момент през 2011 г., когато Германия не пожела да се присъедини към натовските съюзници в помощта им за либийците, сражаващи се срещу режима на Муамар Кадафи. Маккейн отбеляза пред Ройтерс, че изказването на Гаук е било важно, но добави, че президентът „не е ангажирал Германия с нищо конкретно или значимо“. Маккейн сведе очакванията си до една по-голяма военна роля при бедствия и оказване на хуманитарна помощ.

Висш американски военен служител, пожелал анонимност, каза, че германски официални лица в Мюнхен са изразили интерес към „по-енергична“ политика в сферата на международната сигурност. Същият източник се позова на възглавяваната от Франция интервенция в Мали, където около 100 германски военни оказват подкрепа с въздушно транспортиране на войници и тренинг, и на предстояща европейска мисия в Централноафриканската република, в която Германия обяви, че също може да окаже логистична подкрепа, но не и с бойни единици.

Това е в съответствие с всички досегашни германски военни мисии в чужбина: почти 5000 германски войници понастоящем участват в девет международни мисии, включително над 3000 в Афганистан, където се занимават най-вече с обучение на местните сили за сигурност.

Щайнмайер каза в Мюнхен, че с нарастващото европейско ангажиране в конфликтите в Близкия изток, Африка и Източна Европа, „Германия, с целия си дипломатически и военен потенциал и с възможностите си да оказва помощ, не може да стои настрана, когато нейната помощ е необходима“.

Накърняващо гордосттта на Германия също така е покровителственото отношение на стария й съперник Франция, чийто външен министър Лоран Фабиюс се похвали в Мюнхен, че президентът Франсоа Оланд е показал волята си „да свърши работата“ в Африка и че сега Европа „реши да се присъедини към нас“.

В глобален план нуждата от по-силно германско и европейско присъствие в „горещите точки“ по света отразява безпокойството от растящата неохота на американците да ангажират свои войски в задгранични конфликти. „Светът, включително и Германия, все повече се убеждава, че САЩ се отдръпват и отслабват, и че други страни ще трябва да се поемат „наряда“, каза сенатор Маккейн.

Има обаче и партийно-политическо обяснение за новия по-смел германски тон. Третият мандат на Меркел започна с изблик на активност по въпроси от пенсиите до възобновяемите енергийни източници, и външното и военното министерства не желаят да изостават.

Левоцентристите в лицето на Германската социалдемократическа партия ГСДП не получиха финансовото портфолио и сега Щайнмайер смята за нужно да активизира външното министерство, което позагуби влияние у дома и в чужбина при неговия предшественик. В същото време министерството на отбраната се превръща в инструмент за амбициите на Урсула фон дер Лайен да стане лидер на консерваторите на изборите през 2017 г. Тя посети германските войници в Афганистан и обеща да направи професията на военните по-съвместима със семейния живот.

Но президентът, който е бивш пастор и правозащитник в бившата комунистическа Източна Германия, попита в мюнхенската си реч дали германците желаят „да споделят рисковете“ със своите съюзници. Отговорът е: вероятно не. Проучвания на общественото мнение сочат, че малко повече от половината германци одобряват участието в хуманитарни мисии в Африка, но две трети са против по-голяма военна роля зад граница.

„Гаук ни подготвя психически за милитаризиране на германската външна политика“, каза Бернд Риксингер, лидер на Лявата партия, която е против членството в НАТО, и като зелените, които също са в опозиция, е изразител на силно пацифистко течение в германското общество. Консерваторите на Меркел и съюзниците от ГСДП знаят също, че макар бившите им противници от Втората световна война до голяма степен да са се отърсили от страховете си от германския милитаризъм, германското общество е склонно да се вглежда в себе си.

Затова и Меркел ясно заяви пред парламента, че при евентуална мисия в Централноафриканската република „не може да става дума за участие на германска военна част“, а за участие на Бундесвера в познатата поддържаща роля. Анет Хойзер от вашингтонската фондация „Бертелсман“ отбеляза, че Гаук е дал начало на „ужасно необходим дебат… за правилен, по-настъпателен курс във външната политика и сигурността“.

Но тя предупреди, че добре познатата с предпазливостта си Меркел „все още не се е ангажирала твърдо по този въпрос“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.