Корупционният скандал в Турция е изпит за сплашените медии

Ройтерс

Снимка: Юръп юнайтед

Десетки техни колеги са в затвора или са изправени на съд, хиляди анонимни противници ги преследват в Туитър, а телефонни обаждания от правителствени представители им отправят предупреждения за репортажите им – всичко това са рисковете на професията за журналистите в Турция.

Критиците на правителството, които отказват да им бъде запушена устата, са уволнявани. Други избягват проблемите, като телевизия, която излъчваше документален филм за пингвините миналия юни, докато полицията пръскаше сълзотворен газ по хиляди демонстранти в Истанбул. Това, което се случи през последните няколко седмици – разследване за предполагаема корупция в правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган, може да изглежда като подарък за сплашената и страдаща от дълго време преса в Турция.

С малко изключения обаче повечето медии не са в позицията да извлекат полза от скандала, като предприемат по-твърда линия спрямо правителството.

Скандалът разкри враждата между Ердоган и базирания в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, влиятелен бивш съюзник, чието движение „Хизмет“ („Служба“) има влияние в полицията и правосъдието, както и в част от медиите, и когото Ердоган обвинява, че ръководи разследването за корупция, за да го отстрани от власт.

Вестниците на гюленистите като „Заман“ и „Бугюн“, които преди бяха донякъде близки до Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, съобщиха подробности от твърденията – от снимки на пари, натъпкани в кутии за обувки, до позорни записи на телефонни разговори между бизнесмени и партньори на Ердоган, нещо почти немислимо само преди няколко месеца. Проправителствените вестници като „Сабах“, „Стар“ и ‘Йени шафак“ описват разследванията за корупция като заговор срещу Ердоган.

По средата са водещите медии, главно собственост на конгломерати с бизнес връзки с държавата, които предпазливо опитват да придобият по-самоуверен нов тон, макар техните собственици да изпитват съмнение дали може да има реална промяна.

„Разследването за корупция е нова възможност за турската журналистика да не позволява да бъде задушавана“, каза Явуз Байдар, един от най-изтъкнатите журналисти в Турция.

Въпросът е дали големи издания като „Хюриет “ и „Миллиет“, които са собственост на конгломерати, ще са в състояние да се изправят пред предизвикателството, каза той пред Ройтерс.

Байдар загуби работата си в „Сабах“, чийто бивш собственик Чалък холдинг е управляван от зет на Ердоган, след като критикува жестоките действия на полицията при антиправителствените протести миналия юни. През декември „Сабах“ бе продаден на Калйон – строителна компания с големи договори с правителството.

Най-малко десет вестника и десет телевизии са собственост на конгломерати с интереси в енергетиката, строителството или разработването на мини, всичките сектори, силно зависими от дейностите на правителството.

Това създаде ситуация, при която медиите са използвани да подпомагат финансовите интереси на техните компании собственици, посочи неправителствената организация „Фрийдъм хаус“ в доклад, публикуван вчера.

Ердоган окачестви разследването за корупция като опит за „съдебен преврат“. Той уволни прокурори и съдии, както и хиляди полицейски служители.

Това спря разследването и някои адвокати, отчаяни от липсата на прозрачен съдебен процес, издават съдебни документи на медии, които симпатизират на правителството.

Когато новинарският сайт Т24 публикува статия за въпрос в парламента от опозиционната Народнорепубликанска партия относно твърдения за взимане на подкупи при продажбата на „Сабах“ и други медии, медийният регулатор му нареди да я свали. След това в понеделник същият регулатор посочи, че е изпратил предупреждението по грешка.

Ние само опитваме да осигурим нещо различно от проправителствени вестници, които публикуват виждането на ПСР, че това е опит за преврат, каза Ерхан Башюрт, главен редактор на „Бугюн“.

Тиражът на вестника достигна 165 хиляди от 140 хиляди, след като започна разследването за корупция.

Други вестници трябваше да са по-предпазливи. Редактор на един от най-големите турски ежедневници, който не пожела да бъде назован заради опасения за работата му, след като шефът му е казал, че ще го уволни, посочи, че е бил подложен на кампания на омраза в интернет и проправителствени вестници.

Той добави, че е бил преследван и заплашван. Понякога той не публикува имената на авторите на информациите, за да пази репортерите. Също така може да смекчи заглавието или да постави по-назад материал, дискредитиращ Ердоган.

Ограниченията върху свободата на изразяване и нападенията срещу журналисти не са нещо ново в Турция. Възпоменателните церемонии по повод убийството през 2007 г. на турския журналист от арменски произход Хрант Динк, което като цяло се смята за политическо убийство, все още привличат десетки хиляди всяка година.

Табутата обаче са променени. Докато навремето критика към Мустафа Кемал Ататюрк, почитаният основател на съвременната светска република, или назоваването на кюрдските бунтовници по-друг начин освен „терористи“ можеше да се превърне в присъда затвор за „обида на турската национална идентичност“, сега е проблематична критиката към правителството.

Редактори и репортери казват, че получават обаждания по телефона от представители, близки до премиера, които искат от тях да променят репортажите си или уволняват журналисти заради критични материали.

Турция е на първо място в света по брой на журналисти в затвора, с 40 журналисти зад решетките, твърди Комитетът за защита на журналистите. Според индекса за свободата на изразяване на Репортери без граници Турция се нарежда на 154-о място от общо 178 страни.

Правителството твърди, че нито един журналист не е задържан или съден за работата си. Те са изправени пред подобни ситуации, тъй като са се намесили в други дейности, каза пред Ройтерс високопоставен правителствен представител, който пожела да запази анонимност.

Влиянието на правителството обаче, като индиректните уволнения и заплахите за загуба на бизнеса за свързаните с медиите компании, е това, което представлява основната заплаха за свободата на изразяване, казват журналисти и правозащитни организации.

Правителството изглежда е придобило навика да „убива лошите вестители“, когато има проблем. Журналистите не трябва да страдат заради вътрешната борба на най-високо ниво в управлението, е посочено в доклад на Репортери без граници през декември.

Тези критики се правят преди местните избори през март, президентската надпревара през август и парламентарните избори следващата година. Кандидатите на опозицията се оплакват, че многото речи на Ердоган се излъчват на живо целите от твърде много телевизии, степен на отразяване, която опонентите му не одобряват.

Една от най-лошите последици на многото уволнения на репортери и редактори от „водещите“ медии, е че има все по-малко умерени гласове, които да бъдат чути, посочи „Фрийдъм хаус“ в доклада си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.