СофияПловдивВарнаБургасРусе

Всички има защо да се страхуват от шотландския референдум за независимост

в. Файненшъл таймс

Англичаните са склонни да не гледат сериозно на референдума за независимост на Шотландия. Прав им път на шотландците, казват мнозина. Особено пренебрежително към въпроса се отнасят английските консерватори, които отбелязват, че партията им ще има по-големи шансове да управлява в Уестминстър, ако ги няма шотландските избирателни райони.

Не толкова лековато обаче е отношението към въпроса на „Даунинг стрийт“ 10. За един министър-председател от Консервативната партия би било катастрофа управлението му да съвпадне с разпадането на Обединеното кралство. Великобритания ще изглежда слаба и смешна. Първо е загубила Ирландия, после и Шотландия, къде ще свърши това разпадане? Злорадстващите врагове ще направят така, че да се очертае неблагоприятна картина.

Ето я Великобритания – победена в Басра и в Хелманд, с армия и флот, намалени до минимални равнища, с по-лоши икономически показатели в сравнение с 2007 г. и икономика, вкопчила се в илюзорните си специални отношения със САЩ и едно незаслужено място в Съвета за сигурност на ООН, колебаеща се за европейското си членство, а сега и разпадаща се. Това ще засенчи икономическото ни възстановяване, а с това и основанията на Консервативната партия да иска преизбиране.

Неприятното за премиера на Обединеното кралство Дейвид Камерън е, че макар от политическа гледна точка референдумът да е въпрос на живот и смърт, Камерън трябва да стои настрана и в най-добрия случай да води битката косвено, чрез другиго. Шотландските консерватори пък нямат дори минимална роля в тази драма. След поражението им на последните избори за парламент на Шотландия, коалиционните партньори на премиера, Либералните демократи, са също толкова безсилни.

В Западна Шотландия, където в кампанията за референдума битката ще е между Лейбъристката партия и шотландските националисти, консерваторите все още са проклятие за мнозина, защото се свързват с Маргарет Тачър и потисническото управление на Лондон.

Каузата на националистите ще спечели най-много, ако лидерът им Алекс Салмънд съумее да представи съревнованието като битка между Шотландия и английските тори. Това обяснява настоятелните покани на първия министър на Шотландия (Салмънд) към премиера Камерън да участва в телевизионни дебати по темата.

Министър-председателят не се хвана на тази въдица, но бе опасно близо. Той изпрати в Единбург външния министър Уилям Хейг, за да убеждава, че една независима Шотландия не може да разчита на членство в Европейския съюз. Салмънд сигурно е бил много доволен от това, че правителството на Обединеното кралство се въвлича в този спор (и изглежда глупаво, при положение, че иначе спокойно одобрява излизането на страната от ЕС след 2017 г.)

После управителят на Банк ъв Ингланд Марк Карни заяви в шотландската столица, че след като Шотландия е във валутен съюз с Англия, Уелс и Северна Ирландия, нейната независимост ще бъде силно ограничена. Тази интервенция изглеждаше също толкова отчаяна и неуспешна. Онези, които се страхуват да гласуват за независимост заради икономическата катастрофа, която може да последва, сигурно са почувствали голямо облекчение. Колкото и неприложими да са политиките на Салмънд, Банк ъв Ингланд ще е готова да обуздае една независима Шотландия.

Независимостта ще бъде катастрофа и за лейбъристите. При загуба на всички тези депутатски места в Шотландия в бъдеще за нея ще е по-трудно да печели властта в Уестминстър. Всъщност Обединеното кралство ще избере фарсово нов парламент през май 2015 г., който ще включва представители от Шотландия. В един момент от неговия мандат Шотландия ще напусне съюза с Англия и ще се свикат нови парламентарни избори. Ако допуснем, че лидерът на лейбъристите тогава ще бъде премиер, той ще се изправи пред нови, този път предсрочни избори. Англия и Уелс ще бъдат заплашени от политическа криза.

Но защо да се тревожим за подобни развои, след като според социологическите проучвания юнионистите имат значително надмощие? Отчасти, защото ако шотландците надушат страха, който се носи на север, може да гласуват просто ей така напук; а също и защото сме се научили да не подценяваме Салмънд. Той е много убедителен. През март 2011 г. социолозите даваха двуцифрена преднина на лейбъристите пред шотландските националисти. Няколко седмици по-късно Шотландската национална партия победи лейбъристтие с близо 14 процентни пункта на общите избори. Такова постижение не е за пренебрегване.

Салмънд е великан сред джуджета в шотландския парламент заради грубото нехайство на Тони Блеър и Гордън Браун. Те не запазиха в Холируд никаква силна фигура от редиците на лейбъристите след кончината на Доналд Дюър през 2000 г. – първия, заемал поста първи министър на Шотландия. Алистър Дарлинг, който оглавява кампанията против независимостта под надслов „По-добре заедно“, има същата ахилесова пета, която и всички висши шотландски лейбъристи – той е избрал да прави кариера в Лондон.

И все пак винаги съм се питал за едно, свързано със Салмънд. Защо поиска референдум за независимост с три възможни отговора – „да“, „не“ и „повече самоуправление“? Последното със сигурност щеше да се хареса на повече шотландци, защото щеше да им даде всичките облаги от независимостта без рисковете от нея. Дали е било, защото Салмънд просто си е мислел, че не може да спечели? Дали не е го измъчва мисълта за евентуалната независимост, осъзнавайки колко трудно е да се издържа Шотландия без английските субсидии? Какво ще прави партията му, когато Шотландия поеме по свой път и англичаните вече няма да са виновните за всичко?

Може би пък миризмата на страх се разнася и от север на юг.

БТА

* Авторът е бивш министър от Консервативната партия

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.