СофияПловдивВарнаБургасРусе

Много приказки за новия НК и хурката на баба. Кое е истина и как е сега?

Проф. Александър Стойнов. Снимка: от екрана на бТВ

Много празни приказки валят за проекта за нов НК и особено за т. нар. културни ценности.
При това от учени глави като проф. Светлин Русев, който проплака, че може да го арестуват за негови ранни картини, които били отпреди 50 години. Той и други като него политизират проблема, като твърдят, че сегашните на власт въвеждат безумни закони.

Това е голяма грешка. Така една прослойка хора, които пишат закони, независимо кой е на власт, остават в сянка и никой не ги закача.

Ако въпросът за новия НК трябва да се политизира, могат да бъдат обвинени и Бойко Борисов и ГЕРБ. Защото новият НК се пише от 4 години. Но екипът, който работи по него, съвсем не е партиен. Това е професорът по право от Софийския университет Александър Стойнов и негови асистенти, пак в същата област. Експертни мнения в отделните глави са давали предимно полицаи и прокурори, които искат да им е лесно да вкарат всички в затвора.

Писачите на закона са бетонни консерватори

и поклонници на забраните и тежките наказания.

Проф. Стойнов открито казва, че е привърженик на смъртното наказание, защото един куршум е по-евтин от издръжка на затворник (виж тук и тук).
Негов асистент от юридическия факултет Стоян Стойков, който също е работил по новия НК, защитава наказанието със затвор за една цигара марихуана, защото иначе дилърите се измъквали с еднократни дози (виж тук).

С такива автори, проектът за нов НК наистина създава проблем.
Но обсъждането тепърва започва и е добре, че се вдига шум.
Странно защо медиите досега не забелязваха, че такъв проблем съществува и сега, в стария НК. Обхватът му засяга повече антиките, древните монети, но наказва и търговията с не толкова стари предмети на изкуството.
Сега изведнъж сякаш медиите за пръв път се събуждат и осъзнават проблема.
И се оказва, че и учени глави не са чели законите, които и сега са валидни и всеки гражданин е длъжен да ги познава.

Ето преразказано накратко какво пише в сегашния НК:

Чл. 278 а.: Който продава или предлага за продажба, или разменя, подарява „културна ценност”, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва със затвор от 1 до 6 години и глоба от 1000 до 20 000 лева.
Наказанието се налага и на този, който придобие (купи или др.) такава културна ценност (тук и по-надолу текстовете от закона са преразказани на по-обикновен език, в НК са използвани юридически термини като „отчуждава“).
При рецидив (тоест, ако се прави повторно и повече пъти), или по поръчение на организирана престъпна група, или с цел износ през границите – затвор от 3 до 10 години и глоба от 5000 до 50 000 лв.
Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва, съдът присъжда неговата равностойност (виж тук целия сегашен НК).

Какво излиза?
И по сегашния закон проф. Светлин Русев може да се чувства застрашен, ако продава, купува или разменя стари картини (те влизат в понятието „културна ценност”, определено от друг закон – за културното наследство – виж по-долу). Но Русев някак е пропуснал този факт и сега се събудил като чул за нов НК.

Сегашният НК предвижда затвор не само при покупко-продажба, ами и при „държане”, но на „археологически обекти“, които не са „идентифицирани и регистрирани“. Това се наказва със затвор до 4 години, глоба от 2000 до 10 000 лв., а когато са повече от три такива обекта – до 6 г. и глоба до 15 000 лв. Съдът може да наложи и конфискация на половината имущество. Археологически обект може да бъде всяка антична вещ, дори с ниска стойност, по усмотрение на полицията. Иди после доказвай в съда кое какво е.

А ето как е в проекта за нов НК:

Чл. 395. Който противозаконно държи  културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред – затвор до 4 години и глоба от 2000 до 10 000 лв.
Когато нарушителят държи повече от три  културни ценности или предметът е национално богатство – затвор до 6 години, глоба от 3000 до 15 000 лв., може и конфискация до една втора от имуществото (изтегли от тук проекта за нов НК или виж тук форум).
Звучи страшно, но както се вижда по-горе, същото го има и в сегашния НК. Каква е разликата? В сегашния НК става дума само за „държане” на „археологически обекти”, в новия НК – за „държане” на „културни ценности”, което е по-широко понятие. Иначе покупко-продажба на „културни ценности”, тоест картини, предмети, антики, монети се наказва със затвор и по стария, и по новия НК.

По сегашния НК се наказва търговията и размяната на културни ценности, но не и „държането”. Наказва се обаче „държането” на археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани. В това понятие влизат всякакви антики, монети, предмети от древността и средните векове и др., които не са машинно производство.

А какво влиза в понятието „културни ценности”?

Според Закона за културното наследство, Чл. 7. Културна ценност е всякакво нематериално или материално свидетелство за човешка дейност, природна даденост или феномен, което има научна или културна стойност. Културни ценности са и фрагменти от археологически предмети, дори обезличени, които не притежават значима културна или научна стойност и са масов материал.
В това определение влизат археологически обекти, антики, предмети, монети, картини, антикварни предмети и др.
В Закона за културното наследство има и уточнение какво НЕ Е културна ценност. Законът изключва от понятието машинно сечени монети и подобни, които нямат експозиционна стойност, с изключение на особено редки и ценни екземпляри.
Изключва и машинно произведени предмети, които не са със знак на автор, произведени са в големи количества, без значима културна или художествена стойност, не свързани с историческа личност или събитие.
От понятието „културна ценност” са изключени произведения на изкуството (български и чужди), които не са по-стари от 50 години. Изключени са антикварни предмети, които не са по-стари от 100 години, с изключение на особено редки и ценни (виж тук целия Закон за културното наследство).

И сега, изведнъж мнозина заподскачаха, че притежаването на всяка картина по стара от 50 години или вещ по-стара от 100 години, може да те вкара в затвора. Ама защо сега? То и досега беше така за покупко-продажба, за размяна. А ако става дума за антики и древни монети (дори с ниска стойност) – и сега, дори само да ги притежаваш, си под ударите на НК.

В проекта за нов НК се повтарят текстовете за разкопки на археологически обекти, за търсене на съкровища и др.

Ако откриеш съкровище

или ценен античен предмет, и не го предадеш до 7 дни в музея, по стария НК те наказват със затвор до 3 години и глоба. И по новия НК наказанието е същото, пак с едноседмичен срок.

Какво се случва, обаче, ако наистина намериш съкровище? Тъй като НК те заплашва със затвор, трябва да се отървеш от него. Ако го предадеш в музея, наредбата на министерство на културата предвижда да ти дадат премия до 5000 лева. Нека сега си представим, ако някой намери Панагюрското съкровище. Няма да го даде на музея, а за да се избави от риска за затвор, ще го сложи на печката в една тенджера и ще го стопи – 6,5 кг злато по сегашната му цена са около 400 000 лева. Може да го продаде на всеки златар, малко по малко.

С глупавите си закони държавата реално кара всеки човек от село, ако му се случи да открие нещо златно, малко или голямо, да направи точно това. Това в никакъв случай не е опазване на културното наследство.

За всеки текст в сегашния и новия НК или в Закона за културното наследство може да се спори. Но поне нека е компетентно.Защото някои не правят разлика между НК и Закон за културното наследство. Нито виждат каква е връзката.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.