СофияПловдивВарнаБургасРусе

Македония – кой не иска президента?

в. Утрински весник

Президентът Георге Иванов реши да замине за Русия преди изтичането на своя мандат и в самия старт на новите избори за ръководител на държавата. Демократичният съюз за интеграция (партньор на ВМРО-ДПМНЕ в правителствената коалиция) остана на становището за договорен кандидат с ВМРО-ДПМНЕ за шеф на държавата. Евентуалното решение на ВМРО-ДПМНЕ да кандидатира повторно Иванов би могло да предизвика предсрочни парламентарни избори.

До такова заплитане се стигна след инициативата за „консенсусен президент“, която лидерът на ДСИ Али Ахмети пласира преди няколко месеца. Това предложение междувременно стана мотор за политическо действие на управляващата партия на албанците. ДСИ не обясни нито веднъж защо именно Иванов е в нейния „черен списък“ като политически профил, който не се вмества в идеята за общ кандидат за ръководител на държавата.

В интервю за „Прес-24“, което бе публикувано миналия уикенд, вицепремиерът за Рамковия договор Муса Джафери не отговори ясно в какво точно ДСИ упреква Иванов.

„Сигурно в бъдеще ще имаме някои анализи, кое е било позитивно, кое е било оспорвано, а какво липсва. Това, което го няма, не можеш да го оспорваш, но знаеш, че го няма от различни аспекти. Или например, какъв е бил подходът на президента за употребата на албанския език“, казва Джафери.

Говорителят на ДСИ Буяр Османи твърди, че в Мала Речица засега не е взето решение да се инициират предсрочни избори за депутати като една от алтернативите, които партията има на разположение. През изминалите пет години няма спомени за някакви големи разногласия в отношенията между ДСИ и президентския кабинет или пък те са били крити много умело от обществеността.

„Утрински весник“ в разговор с няколко политици и анализатори от албанския блок се опита да определи кои са основните причини, поради които Иванов не се вмества в профила, който ДСИ има предвид за консенсусен президент.

1. Малко албанци в президентския кабинет

Това засега е единственото по-конкретно обяснение от ДСИ за това защо не са на една и съща вълнова честота с Иванов. Данните от друга страна говорят, че екипът съветници на досегашния президент се състои в момента от шест души, от които двама са албанци – съветниците по икономическите въпроси и междунационалните въпроси. По един албанец има в комисията по награждаване с медали и комисията за помилване.

В осемчленния Съвет за сигурност освен министъра на отбраната Талат Джафери, който е там заради своя пост, участват и министърът на околната среда Абдулаким Адеми, който иначе е генерален секретар на ДСИ, както и университетският преподавател Вели Креци. Но проблем е това, че този съвет, чието функциониране е уредено с конституцията на държавата, през изминалите пет години почти изобщо не заседаваше.

ДСИ своевременно номинира свой представител в държавното ръководство, който се срещаше с Иванов и разглеждаше обстоятелствата окоо проблема с името, но и този екип отдавна е в положение „стенд бай“.

2. Негативно становище към Рамковото споразумение.

През 2009 г. Иванов влезе в президентската надпревара с имидж на противник на Рамковия договор – документ, който помогна за издигането на ДСИ като мощна партия на македонската политическа сцена след конфликтната 2001 година.

ДСИ прости на новото ръководство на ВМРО-ДПМНЕ първоначалните откази да влязат в коалиция „с терористи“, но никога не прости на Иванов за критиките, които той отправяше към Рамковия договор. Но и Иванов, макар да направи няколко опита, не успя да създаде чувство сред обществеността, че е започнал да вярва, че договорът от Охрид е истинският модел. Затова на ДСИ може би няма да бъде трудно тайно да подкрепи Иванов, но би представлявало проблем да лобира гласно за него.

3. Наклоненост към Путин.

Това е втората ипотека, която натежа на Иванов преди пет години, когато прекрати кариерата си на професор и влезе в политическите води. Още по това време за Иванов бе проблем да опровергае твърдението, че той е привърженик на т.нар. „путинизъм“ като система на управление. Последните прояви на президента като много любезното писмо до Путин и израразеното желание да срещне руския президент в Сочи отново подгряха това впечатление противно на усилията на ДСИ да се представи като строго прозападно ориентирана политическа алтернатива, която се застъпва за близки отношения с ЕС и САЩ.

4. Твърди становища за името и евроинтеграциите

По време на мандата си Иванов, въпреки широките президентски правомощия в сферата на външната политика и сигурността, не показа засилен ангажимент и самоинициативност в насока постигане на компромис за името, деблокиране на евроатлантическите перспективи и укрепване на позициите на държавата в глобални и регионални рамки.

Той не се опита и да повлияе срещу т.нар. „антиквизация“, която допълнително влоши отношенията с Гърция. Действията, които предприе в тази посока, предимно съвпадаха с правителствената политика. Обратно на това ДСИ се впусна в дипломатическа офанзива из световните столици през изминалия период. Тази активност на по-малкия партньор в управляващата коалиция, който контролира управляващите ресори за евроинтеграция и отбрана, не допринесе значително за подобряване на международната позиция на държавата, но създаде впечатление, че ДСИ е главен застъпник за превъзмогване на спора с Гърция и за влизане на Македония в НАТО и ЕС.

5. Не го чувстват като свой

В предишните президентски надпревари политическите фактори на албанците, особено тези на власт, редовно получаваха решаваща роля във втория кръг на гласуване. През 1999 г. така бе определен победителят в изборите, чрез обрат във втория кръг. През 2004 г. избирателите албанци помогнаха за постигането на резултат, който тогава бе 50 процента. Единствено на изборите през 2009 г., когато ВМРО-ДПМНЕ бе в зенита на мощта и популярността си, е спорно дали ДСИ изобщо участваше в постигането на резултата, който премина прага от 40 процента с по-малко от три процентни пункта.

Изборните резултати от 2009 г. в етнически смесените среди говорят за символично участие на албанската общност във втория кръг на президентските избори на фона на солидно участие в изборите за общински съветници, които се провеждаха в същия ден. Иванов, всъщност, е единственият президент, който досега не е бил бойкотиран от опозицията. Затова пък през изминалите пет години той постоянно се изправяше срещу тихото игнориране от страна на албанските политически фактори, което можеше да се забележи по време на неговите отчети пред парламента.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.