СофияПловдивВарнаБургасРусе

Олимпиада в сянката на терора

в. Ню Йорк таймс

В петък, точно седмица преди откриването на Олимпиадата в Сочи, само на около 300 км от там, в 08:30 ч. сутринта руските сили за сигурност се появили на улица „Махов“ и отцепили района около изградена от тухли и камък къща.

„Той каза: Татко, обкръжени сме“, разказа бащата. „Знам, че ще ни убият. После каза „сбогом“. Започнала престрелка между руснаците и мъжете вътре, която спряла само за да могат жена и две деца да излязат от къщата. По официални данни когато стрелбата приключила следобед, били загинали четирима мъже. Руснаците след това взривили къщата, оставяйки кървава купчина развалини и насъбрало се множество от сърдити и гневни съседи.

За пръв път в историята ще има олимпийски игри на границата на военна зона. Този конфликт е един от най-дълго продължаващите в света – тлееща, мрачна битка между все по-радикализирани екстремисти, които действат в сянка, и сили за сигурност, които могат да бъдат брутални, дори когато действат със смъртоносна ефективност.

Символичното значение на игрите за Русия и президента Владимир Путин превръща самия Сочи в привлекателна цел за ислямски терористи, които обещаха вълна от нападения в преследването на целта си да създадат независим халифат, обхващащ Северен Кавказ.

Тази заплаха накара Кремъл да извърши, според експерти, най-големите операции по сигурността в историята на спортните събития, отцепвайки града и провеждайки акции като тази тук, за да разбие екстремистките клетки в един регион, простиращ се от Дагестан на Каспийско море до Сочи на Черно море, и използвайки тактики, които според критици водят единствено до още насилие.

„Това, което става, е ужасяващо: пълно унищожаване на нашата младеж“, каза бащата, който пожела анонимност заради страх от репресии. „Всички са уплашени. Всеки бяга. Някои отиват в Москва. Други – още по-далеч. Хората започват да се защитават след неща като тези“.

Олимпийските игри насочиха отново вниманието към най-издирвания терорист в страната Доку Умаров и заплахите от нападения на фанатици като тези на атентаторите самоубийци срещу обществения транспорт във Волгоград през декември, при които загинаха 34 души. Но войната в Русия по-често прилича на случващото се на места като Баксан. Рустам Мацев, адвокат в република Кабардино-Балкария, нарече това „гражданска война на забавен каданс“.

Дори Русия да успее да опази сигурността в Сочи, когато вниманието на международната общност се измести някъде другаде, насилието тук в Кавказ със сигурност ще продължи неумолимо, подхранвано от нихилистичната идеология на международния джихад и придружено от терористични нападения извън региона, които, казват експерти, Русия, както и други страни, никога няма да могат да предотвратят напълно.

„За това не ти е нужно много“, каза Екатерина Сокирянская, директор на проекта за Северен Кавказ към Международната кризисна група. „Трябват ти само отдаден джихадист и бомба, която е доста евтина и можеш да си я направиш у дома. Трудно е да се справиш с тях“.

През 2013 г. насилието между екстремистите и силите за сигурност е довело до смъртта на 529 души в Северен Кавказ, показва списък на информационния портал Кавказки възел. Той обаче не включва нападенията в намиращия се още по на север Волгоград. От убитите 127 са от руските сили за сигурност – брой, сравним със 160-те войници, загинали за същия период във войната на НАТО в Афганистан.

Равнището на насилие намаля значително след двете войни на Русия срещу сепаратистите в Чечения, при които загинаха десетки хиляди – в една република, която някога се надяваше да получи независимост след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Втората война, която бе при управлението на Путин, продължи 10 години, но в нея бунтовниците бяха разбити, а чеченските командири бяха принудени да преминат в нелегалност или да се крият по горите. Там те постепенно превърнаха каузата за независимост на Чечения в по-широка, по-радикална визия за свещена война, която не се радва на особена подкрепа сред хората, но въпреки това привлича последователи от целия регион.

Според Кавказки възел най-големите кръвопролития вече дори не са в Чечения. По брой загинали и ранени я изпреварват някои от съседите й, особено Дагестан, който вече е най-опасният район в Русия, Ингушетия и Кабардино-Балкария.

Умаров, когото определят като руския Осама бин Ладен, оглавява екстремизма от 2006 г., но влиянието му и позицията му на оперативен командващ вече са предмет на спорове. Много официални лица и експерти го определят просто като лидер без никаква реална власт над многобройните, разпръснати терористични клетки, които действат независимо една от друга. Някои дори смятат, че той е мъртъв.

„За екстремист е доста възрастен“, каза Сокирянская. „Той е близо 50-годишен. Раняван е многократно. Не изключвам да е мъртъв“.

Терористичните клетки вече са толкова малки и толкова изпаднали в нелегалност, че изглеждат неспособни да предприемат големи операции като тези в началото на управлението на Путин като обсадата на театъра в Москва през 2002 г. и училището в Беслан през 2004 г. – и в двете нападения участваха десетки бойци.

„В действителност тук няма никаква организация“, каза Марк Галеоти, експерт по руските сили за сигурност от Нюйоркския университет, който сега прави изследване в Москва. „Има хора, които са свързани заедно в мрежа“.

Той изрази съмнение, че Умаров например е знаел предварително за атентатите във Волгоград, въпреки че неизвестна преди това клетка от Дагестан пое отговорност за тях миналия месец, заявявайки, че изпълнява неговата заплаха от миналото лято да се нападнат игрите.

Както показаха нападенията във Волгоград, екстремистите все още могат да извършват зрелищни и смъртоносни самоубийствени атентати срещу „меки“ цели като влакове, гари и автобуси – ако не когато си поискат, то поне ужасяващо редовно. Въпреки че мишена на нападенията в Кавказ често са руски операции по сигурността, тези извън региона изглежда целят да засилят страха, като поразяват цивилни. По-вероятно е да бъде извършена атака от този вид, отколкото срещу самия Сочи, казват експерти.

Макар и самоубийствените атентати да са повтаряща се тактика след Втората война в Чечения – вдъхвайки живот на зловещия мит за „черните вдовици“ – жени, отмъщаващи за смъртта на съпрузи, бащи, братя и синове – според Сокирянская мотивът се е изместил. По думите й тези жени вече са подтиквани от очевидна политическа цел, а не от желание за мъченичество и награда в Рая.

Парадоксално, но най-радикализираната визия на ислямския екстремизъм не се харесва особено на повечето хора в региона. Тук няма култ към мъченичеството, освен онлайн. Въпреки че областта е населена предимно от мюсюлмани, изглежда малцина подкрепят целта на сепаратизма или налагането на строга ислямска форма на управление.

Действията на руските сили за сигурност обаче подхранват негодувание, както правят и етническото напрежение и бедността. В столицата на Кабардино-Балкария, град Налчик, усещането за липса на граждански права доведе до бунт срещу силите за сигурност през 2005 г., при който загинаха 135 души.

„Хората не ги подкрепят дейно, но не се и съпротивляват“, каза Мурат Хоконов, преподавател по физика в Кабардино-Балкарския държавен университет по повод екстремистките мрежи. „Те не вярват на службите за сигурност. Те не вярват и на полицията“.

Досега екстремизмът е направляван в условия на нелегалност, така че въздействието му върху обществото обикновено се усеща само когато бунтовници водят сражения с полицията. Вечерта на 11 януари, в малко село недалеч от Баксан, Хизир Тлепшев казал на съпругата си, че отива в обществената баня. Това станало малко преди руските сили за сигурност да отцепят района при издирване на четирима мъже, които били надупчили с куршуми автомобил на полицията. Когато хората от силите за сигурност дошли до къщата им, те поискали да узнаят къде там имало бункер. „Какъв бункер?“, каза, че ги попитала съпругата Рамета.

Десет дни по-късно маскирани служители на силите за сигурност дошли отново.

В кокошарник зад къщата, където често играят четирите деца на семейство Тлепшеви, служителите открили плитък изкоп, в който властите казват, че намерили четири сандъка с над 45 кг експлозиви. Тлепшева казва, че изобщо не знаела за изкопа, нито как са се озовали там взривните материали и дали съпругът й може да е замесен в това.

Тлепшев, който не се е прибирал от онази вечер, нито пък е говорил с жена си от тогава, работел като строител. Както повечето мюсюлмани в Южна Русия, той не показвал никакви видими признаци, че е възприел радикална форма на исляма, да не говорим за подпомагане на някакви неясни бунтовнически мрежи, каза неговата съпруга. Тя не знае дали той е в ареста или се укрива, дали е съучастник на руските бунтовници или е станал жертва на силите за сигурност. Жената не знае дали той е жив. „Чувствам се сякаш съм в капан между тях“, каза Тлепшева.

В навечерието на Сочи, дори олимпийските игри, които се представят от официални лица и държавните медии като обединяващ празник за завръщането на страната на световната сцена, тук се приемат с противоречиви чувства. Грандиозната щафета с олимпийския огън, която стигна чак до Северния полюс и Международната космическа станция, бе силно съкратена в Кавказ и се проведе на добре охранявани стадиони, включително в Дагестан, Чечения, а миналата седмица и в Налчик.

Много от етническите групи в Кавказ са свързани с черкезите, които смятат Сочи за своя родина, завладяна от руснаците през 19 век, след това, което активисти днес се опитват да представят като геноцид.

Председателят на Центъра за човешки права в Налчик Валерий Хаташуков каза, че Русия предизвиква негодувание, като продължава да се отнася към региона като към колония, която трябва да бъде завладяна. Вместо да организира избори, Кремъл просто назначава лидери, което лишава хората от граждански права.

Адвокатът Мацев каза нещо, което напомня двойствената ситуация, в която е хванат като в клопка съпругът на Тлепшева. Той не се е противопоставял на полицията. Нито пък е подкрепял бунтовническото движение.

„Това е като нещастен брак, в който не може да има развод“, каза той. „Имате твърде много общо, за да се разведете – отношенията са прекалено близки – но се е случило твърде много, за да сте щастливи заедно“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.