СофияПловдивВарнаБургасРусе

Смогът – голямото бедствие на Делхи и Пекин

Асошиейтед прес

Улица в Пекин. Снимки: Гергана Мартинова

Помислете два пъти, преди да си поемете дълбоко дъх в Делхи, където все по-замърсеният въздух поражда сравнения с Пекин – световния символ на замърсения въздух. В лоши дни в пренаселената столица на Индия мръсният въздух прави небето толкова сумрачно, че уличният трафик направо пълзи. Разговорите биват прекъсвани от остра кашлица. Крехки ивички слънчеви лъчи се процеждат през грапавото небе.

Датчиците из разположената далеч от морето индийска столица редовно регистрират през последните месеци „опасно“ съдържание на дребни частици във въздуха – три или четири пъти по-високо от установения лимит в Делхи, който си съперничи с Пекин.

Засега не е сигурно в кой град има по-лош смог. На измерване подлежат различни токсини, а методите и други неща се различават, но едно е ясно: китайската столица взема мерки за подобряването на качеството на въздуха, докато през последните години в Делхи не е направено много за справяне с проблема, главно защото има слаби обществени протести.

Лекарите са на категоричното мнение, че в Делхи вече повече хора заболяват заради мръсния въздух въпреки недостатъчните данни, които да потвърдят това. Доказано е, че замърсяването на въздуха изостря хроничните белодробни заболявания, а е установено и че води до стрес, сърдечни болести и възпаления.

Тази седмица д-р К. Сринат Реди, шеф на „Фондацията за обществено здраве в Индия“, бе съпредседател на първото заседание на създадената преди двама месеца комисия към министерството на здравеопазването. Тя включва учени, чиновници и здравни работници и има за задача да препоръча начини за опазване на хората от мръсния въздух. Техният доклад трябва да бъде готов след година.

Сравняването на нивата на замърсяване в двата мегаполиса – дом на общо 29 милиона души – е нещо естествено, като се има предвид, че те са витрина на възможностите и икономическия растеж на Азия. И двата града са преминали през главоломно икономическо развитие, променило техния ландшафт само за едно поколение, повишило жизнените стандарти, но и избълвало огромно количество мръсотия.

Десетилетията на политика в полза на икономическите решения за сметка на екологичните опасения дадоха своя отпечатък. Сега автомобилите – признак за средната класа – са мечта за хиляди измъкнали се от мизерията, а десетилетията на строителен бум вдигнаха в небето безброй облаци прах.

Има различни начини за измерване на замърсяването, но сравненията се свеждат главно до въпроса за микрочастиците, наричани понякога черен въглерод или сажди, които могат да се наслояват в белите дробове на човека и да се разлагат с времето.

В Делхи нивата на PM 10 – материални частици (particulate matter) с размер 10 микрометъра – обикновено достигат до около 400 микрограма* на кубически метър през последните няколко месеца. Това надвишава четирикратно законния лимит в столицата от 100 микрограма на кубик и много повече от препоръчания от Световната здравна организация лимит от 20. През 2011 г. средното равнище е нараснало до около 280.

В Пекин средните годишни нива на PM 10 са спаднали с над 100 през миналата година според Центъра за наука и околна среда – базирана в Делхи група, която прави официални изчисления.

Столицата на Китай е далеч напред пред индийската, що се отнася до подаването на информация на гражданите за заплахите от замърсяване на въздуха. Пекин е създал система за здравна тревога, която препоръчва предпазливост в дните със смог. А терминът PM 2,5 – частиците по-малки от PM 10 и смятани за по-опасни за здравето – е станал обичаен елемент от разговорите между жителите, като мнозина от тях проверяват приложенията към смартфоните си за почасови данни. В периоди на голяма тревога може да бъдат затваряни училища, спирани предприятия и преустановявано движението на държавни автомобили.

Делхи няма такава система за предупреждаване и извънредни процедури. Отскоро градът започна да предлага онлайн данни за смога, но спиранията на тока могат да доведат до пропуски в съобщенията в реално време. А експерти твърдят, че голяма част от множеството преселници в града едва ли ще видят или разберат информацията.

Освен това Пекин е стартирал агресивни мерки за контрол – от ограничаване на броя на автомобилите до наказания за заводите, които не спазват екологичните стандарти.

В Делхи обаче са били предприети малко действия след провеждането преди повече от 10 години на няколко реформи, включително изнасянето на производствата извън границите на града, изграждането на метро и преминаването на обществения транспорт на по-чисто гориво. Индийските власти се дразнят от сравненията между двата града и се оправдават със сезонни фактори като стихването на ветровете през зимата, което задържа мръсните частици над столицата. Пекин регистрира ръст на замърсяването, когато хората започват да се отопляват с въглища, докато в Делхи бездомните горят дърва и боклуци.

„От научна гледна точка е погрешно да се сравняват Делхи и Пекин. Начините на измерване са различни. Различна е и динамиката на атмосферните условия в тези градове, казва М. П.

Джордж, който ръководи наблюденията на въздуха чрез шест сензора из индийската столица, собственост на градската комисия за контрол по замърсяването. В Делхи има още пет сензора, управлявани от федералните власти.

Независимо от това в кой град е по-зле, експерти предупреждават, че замърсяването на въздуха е сериозен риск за здравето. В глобален план заболяванията, свързани с това замърсяване, убиват по 3,2 млн. души годишно, две трети от тях в развиваща се Азия, сочат данни на междуинституционален доклад от 2012 г., озаглавен „Глобалното бреме на заболяванията“.

В Делхи и други големи индийски градове „наблюдаваме повече пациенти отпреди, специално деца“ с хронични инфекции в носа, гърлото и гръдния кош, казва д-р Съндийп Салви от Фондацията за гръдни изследвания в южния град Пуне. Такива инфекции могат да възпрепятстват растежа на белите дробове – друг проблем за Индия.

Проучване, публикувано в медицинското списание „Лансет“ през октомври, показва, че белодробния капацитет на възрастните индийци непушачи е равен на две трети от този на хората в Северна Америка и Европа. Изследването не анализира различни фактори като замърсяването на въздуха или храненето, които могат да бъдат причина за различията, но лекари, които не са участвали в проучването, казват, че според тях основна причина за този проблем по всяка вероятност е замърсяването на въздуха.

„Ако замърсяването продължи да се увеличава, днешните деца може да имат още по-малък белодробен капацитет“, казва д-р Салви.

БТА

* 1 микрометър (или микрон) е равен на 0,001 милиметра; 1 микрограм е равен на 0,001 милиграма – бел. прев.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.