Животът замира в замръзналата западна част на Словения

Ройтерс

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

Коли са подредени като в кристална витрина близо до безлюдната железопътна гара в Постойна. Дървета и електрически стълбове лежат повалени в снега от непосилната тежест на леда, който ги е сковал.

Може да са необходими седмици и месеци за възстановяване на щетите, нанесени в Западна Словения от необичайните снежни бури и виелици, при положение че страната преминава през най-сериозната икономическа криза през последните двадесет години, откакто е независима държава.

В Постойна, административният център на област Нотранска, който най-силно бе засегнат от ледената клопка, животът е замрял.

„Няма никакви влакове от миналия петък“, казва Раденко Красовац, служител в безлюдната железопътна гара.

„През 35-те години откакто работя тук, никога не съм виждал такова нещо. Не мога да говоря за числа, но щетите ще са огромни. Ще отнеме още два месеца преди влаковете да тръгнат отново“.

В рамките на три дни в региона, сгушен между Алпите и Адриатическо море, се изля повече дъжд отколкото сняг, който бързо се превърна в лед, покрил паркираните автомобили, бензиностанции, улични табели и къщи. Банкоматите замръзнаха, а телефонните и електрическите кабели провиснаха.

50 000 домакинства в страна с население от два милиона останаха без ток, а върху почти половината от словенските гори (500 000 хектара) са нанесени щети. Прогнозата е сняг.

В Постойна 30-метров стълб падна под тежестта на леда като потвърждение за размера на бедствието.

Първите официални оценки за щетите се очаква да бъдат дадени на правителственото заседание днес, но възстановяването със сигурност ще отнеме седмици или месеци. Девствената природа на Словения е особено притегателна за туристите.

„Първо ни казаха, че ще останем три дни. Сега ни казват две седмици, може би по-дълго“, казва Матеус Фрим, който е от екипа на австрийските спасители, дошли с 26 генератора в опит да помогнат. „Имаме много сняг в Австрия, но това е лудост, истинска лудост“, казва той.

В сряда правителството свали акциза върху дизела, за да подпомогне преодоляването на кризата. Пожарникари и горски работници се мъчат да разчистят пътищата около Постойна, като секат и премахват падналите дървета. Само няколко магазина работят. Банките и местните пощенски клонове са затворени. В града е отворен кризисен център.

„За всеки, който иска да се стопли, има чай и супа“, казва Миха Ухел, работник в центъра. „Много хора са без електричество и отопление от петък и температурите в жилищата им са много ниски“.

Ханс Петерлих Лухайн, етнически германец от Постойна, е един от тези, които се възползват от предложението.

„В моя апартамент температурата пада до минус 3 градуса през нощта, защото нямам печка на дърва. Налага се да спя със зимното си яке“, казва 50-годишният безработен сервитьор.

Тази криза едва ли можеше да се случи в по-тежки времена за Словения, чиято икономика е в рецесия, а през декември правителството оказа помощ на банковия сектор, „клекнал“ под тежестта на милиардите евро лоши кредити.

„Словения стана свидетел на голямо природно бедствие“, каза министър-председателят Аленка Братушек при посещението си в сериозно пострадал от бурите словенски град. „Гордея се с пожарникарите, гражданската защита и армията. Те работят ден и нощ, за да поставят ситуацията под контрол“.

Децата са единствените, които се радват. „Хубаво е, защото няма училище, така че прекарваме времето си като караме шейни и се бием със снежни топки“, казва 12-годишният Марк Кавчич. „Вечер няма нито телевизия, нито компютър, така че седим и си говорим, както едно време“, смее се той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.