СофияПловдивВарнаБургасРусе

Политиката на Кери – нов шанс за Москва

Росбалт

Джон Кери. Снимка: от тв екрана

Американският посланик в Москва Майкъл Макфол потвърди, че след Олимпиадата си заминава у дома. Сензация няма – руски медии посочиха такава възможност още миналата година. Интересното е, че САЩ сменят и своя посланик в Сирия. Рокадите може би са знак, че започват сериозни промени в геополитическия курс на Вашингтон. Това може да бъде радостна новина за Москва.

Съвсем наскоро „десните“ в Израел, събрани край Стената на плача, молеха Всевишния да отстрани от Белия дом сегашния държавен секретар Джон Кери заради политиката му спрямо еврейската държава. Тези молитви явно не са били чути.

Предстоящата смяна на американските посланици в Москва и Дамаск, също и рязкото подобряване на отношенията с Иран за сметка на Саудитска Арабия и Катар, означава, че в Белия дом тържествува „новият курс“ на Джон Кери. И най-вероятно се очертава затопляне с Москва.

Нищо чудно. Както разказа неотдавна пред Росбалт чужд дипломат, в края на миналата година руският външен министър Сергей Лавров бил запитан с кого се вижда най-често напоследък – и отвърнал, че безспорно не със своето семейство, а по-скоро с Джон Кери. Наистина, първите дипломати на двете страни се срещат едва ли не по-често, отколкото разговаря със западноевропейските си съюзници същият този държавен секретар на САЩ.

Защото в последно време Москва и Вашингтон откриха твърде много общи теми. На първо място Сирия. Преговорите за възстановяване на мира и поне малко от малко – на реда в тази страна все още са в задънена улица, но Русия успя да предотврати най-лошото: САЩ и много други страни от НАТО да се включат във военния конфликт.

За администрацията в Белия дом подготовката за военна операция бе решение по принуда, породено от непредпазливите думи на Барак Обама, че с употребата на химическо оръжие режимът на Башар Асад би преминал „червената линия“. И фактът, че Москва успя буквално да сграбчи за ръката американците, не огорчи например Джон Кери – навярно, напротив, доста го е зарадвал.

След като САЩ спряха да бъдат марионетка на Саудитска Арабия и Катар в близкоизточния регион, връзките им с петролно-газовите монархии от Персийския залив станаха осезаемо по-прохладни. И още по-трудни, щом американците – вкупом с британците и активно подкрепяни от Русия като посредник, започнаха помирение с Иран.

Доскоро американски политици обсъждаха открито евентуални бомбардировки над тази страна, но днес ЕС и САЩ постепенно вдигат едностранните санкции срещу нея и се очаква още тази година икономическото й положение да тръгне нагоре. В замяна Техеран очевидно ще се погрижи да влезе отново в ролята на петролен противовес за арабските монархии от Залива – за в случай че пожелаят чрез доставките на „черно злато“ да въздействат върху Америка или нейни съюзници.

Затоплянето на отношенията с Иран естествено плаши Израел – това предизвика, например, молебена за оставка на Джон Кери.

Москва обаче се сдобива с чудесен шанс да оправи връзките със САЩ, които през мандата на Макфол планомерно се влошаваха. Стига да припомним как този дипломат, току-що пристигнал в Москва, веднага се срещна с опозиционери. И как с доста странна непоследователност намекна в едно интервю, че поддържа неформални контакти с такива руски дейци като Игор Сечин (бивш вицепремиер на Русия, наричан в местни и западни медии втория човек в страната след Владимир Путин – б. р.).

В крайна сметка политиката на „рестартиране“, задействана тъй помпозно от бившия вече държавен секретар Хилари Клинтън и от споменатия вече Макфол, явно доведе до тъкмо обратния резултат. Руско-американските отношения изобщо не се подобриха, напротив – САЩ до голяма степен изгубиха възможността да влияят върху събитията във федерацията.

Преките контакти отслабваха с всеки ден. САЩ бяха обвинявани, че са подготвяли революция в Русия, и дори (едва ли с право), че са подкрепяли масовите протести на населението след изборите през 2011-2012 г. Отзвука долавяме и днес – неслучайно мнозина в Москва виждат основната причина за политическата криза в Украйна не в неспособността на местните власти да се разберат с гражданите, а в „американската намеса“ в работите на тази суверенна страна.

Колкото до САЩ, те на практика изобщо загърбиха Русия, свиха сътрудничеството, оставяйки едва ли не само транзитните натовски превози за Афганистан, спряха да обсъждат с Москва сериозни теми от международната политика. С което засегнаха още повече руските си партньори.

Сега обаче нещата може да се променят. Кери настанява „свои“ хора по ключовите (в най-близко бъдеще) посолства на САЩ в чужбина и Москва също е в списъка наред с Дамаск. Вашингтон явно пак си е спомнил за Русия и щом е готов да се помири и с Иран, дреболии като руската забрана да се пропагандира хомосексуализма сред малолетни едва ли ще спрат Белия дом по пътя към реално „рестартиране“ на отношенията с Москва.

Дори причината да не е обич към руснаците, внезапно пламнала пак във Вашингтон, а всичко да става заради Иран и Сирия; дори Щатите да завият към „новия курс“ не преди, а едва след олимпиадата в Сочи, тъй важна от гледна точка на имиджа за руския президент Владимир Путин, няма да има разлика – по-добре късно, отколкото никога.

Ще отбележим впрочем, че за игри от този род са нужни поне двама играчи. Замисълът на САЩ изглежда предвидим още отсега, но руските планове за близкото бъдеще не са твърде ясни. И за да не пропуснем възможността за нормализация на отношенията, а даже и за продуктивно сътрудничество, трябва тези планове не само да бъдат формулирани, но и заявени пред потенциалните партньори.

В противен случай поредното „рестартиране“ може да се превърне в последно и решително „претоварване“, подтикващо Москва и Вашингтон вече не да разсъждават, а да действат в стила на „студената война“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.