СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Времето е на наша страна“, казва ЕС в сблъсъка с Русия за Украйна

Ройтерс

Оранжевата революция в Украйна. Снимка: агитклуб

Ако има някакво послание, което Европейският съюз изпраща последователно на Украйна, след като тя се отказа от търговско споразумение през ноември в замяна на по-тесни връзки с Москва, то е, че той не иска да бъде въвлечен в пряк сблъсък с Русия.

Независимо дали ЕС иска или не обаче, случва се точно това и бъдещето на Украйна – на 46-милионното й население и на неустойчивата й икономика – е заложено на карта. В реч пред конференцията по сигурността в Мюнхен миналата седмица председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой изложи същността на водещата се борба с прости думи. ЕС, каза той, предложи на Украйна споразумение за асоцииране и свободна търговия, за да й помогне да изгради мостове със западните си съседи. Тази оферта остава на масата, докато съгласуваните между Киев и Брюксел условия бъдат изпълнени.

„Някои хора мислят, че европейците са наивни, че ние предпочитаме моркова пред тоягата. Аз не казвам, че ние понякога не можем да действаме с по-твърда ръка. Но със сигурност е лоша идея да позволим погрешни ходове да омаловажат ценностите, които са в самата основа на нашата привлекателна сила, на първо място привлекателната ни сила, която събори Берлинската стена.

Нашият най-голям морков е начинът ни на живот; нашата най-голяма тояга – затръшната врата“, подчерта Ван Ромпой пред участниците в конференцията, сред които бяха руският външен министър Сергей Лавров и лидер на опозиционното движение в Украйна.

Думите на Ван Ромпой бяха насочени, макар и не поименно, към руския президент Владимир Путин и към украинския президент Виктор Янукович, който предизвика кризата, като внезапно отхвърли споразумението за свободна търговия с ЕС и заложи на Москва. Силите за сигурност на Янукович започнаха репресии срещу проевропейските демонстранти – най-малко петима протестиращи бяха убити. В същото време Русия примамва Киев с обещание за 15 млрд. долара под формата на евтини заеми и газ на намалени цени.

Някои дипломати очакваха ЕС да си измие ръцете и да се отдръпне. Той не може да отвърне адекватно на руската примамка, нито във финансов план, нито по отношение на енергийната сигурност. Вместо това ЕС изглежда преследва по-далечни цели.

След като външнополитическият шеф на съюза Катрин Аштън беше цитирана, че Брюксел и Вашингтон работят върху план за подпомагане на Киев, представители на ЕС побързаха да уточнят, че няма нов план, различен от обещанието на Брюксел за финансова помощ, ако Украйна подпише търговското споразумение.

Даже и ако не бяха последствията от 4-годишната финансова криза обаче, лидерите на ЕС не биха се бръкнали в джобовете, за да отпуснат огромни суми на Украйна. На тях им беше достатъчно трудно да сторят това за Гърция, Португалия и Ирландия. А и бидейки самите те зависими от руските енергийни ресурси, страните членки на ЕС не могат да доставят на Киев газа, който му е необходим, още повече че голяма част от него тече към тях през Украйна.

Това, което Европа може да предложи, е по-концептуално: върховенство на закона, демократична отговорност, граждански свободи, дългосрочна търговия и инвестиции, при условие че бъдат изпълнени някои условия. На фона на лесните пари и евтиния газ това може да не изглежда твърде привлекателно, особено като се има предвид цената, която Украйна ще трябва да плати, ако изобщо някога покрие стандартите на ЕС в областта на съдебните, индустриалните и екологичните реформи.

Но, както изтъкна Ван Ромпой, ходът на историята не се определя за седмици или месеци. Берлинската стена наистина рухна почти за една нощ и Съветският съюз се разпадна бързо, но тези станали за един миг събития зрееха от години. „Понякога в суматохата на събитията и в потока на декларации и туитове ние пренебрегваме фактора време. Нервно отброяваме часовете и дните, забравяйки за годините и десетилетията. Губим от поглед бавната еволюция, трудно доловимите тенденции – по-трудно доловими от „упадъка на Запада“ или „възхода на останалия свят“, каза Ван Ромпой пред делегатите в Мюнхен.

Москва разглежда Украйна като люлка на руската култура и идентичност, като страна, която никога не я трябвало да излиза от Съветския съюз. Русия остава най-големият търговски партньор на Украйна. Путин иска Украйна да се присъедини към неговия Евразийски съюз – нов икономически и търговски блок, който той се надява да стане някой ден конкурент на ЕС. Така погледнато, той разглежда офертите на Брюксел към Киев като заплаха.

В тази канадска борба с ЕС Русия има мускулно надмощие. Но в едно дългосрочно съперничество, включващо начина на живот и интеграцията в глобалната икономика, ЕС вярва, че има силата на убеждението, и то не в ущърб на Русия.

„Нашата оферта остава на масата. Ние знаем, че времето е на наша страна. Бъдещето на Украйна принадлежи на Европейския съюз“, каза още Ван Ромпой, визирайки отхвърленото миналата година от Янукович споразумение.

Още по темата: Западът увеличава усилията за спечелване на Украйна

Ръководителката на европейската дипломация Катрин Аштън посети Украйна в опит да подтикне борещия се с протести президент Виктор Янукович и неговите противници да намерят решение на сложната ситуация в страната, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Аштън заяви, че се подготвя пакет за икономическа помощ, но попари надеждите за внезапно наливане на пари в брой. Тя каза, че Европейският съюз и неговите партньори искат да разработят икономически пакет, но подчерта, че евентуалната помощ няма да се изразява само в „купища пари“, а в по-широки действия, включващи техническа подкрепа и усилия, които да помогнат за обезпечаване на „ясните икономически нужди на страната в контекста на икономическа реформа“, отбелязва изданието.

Миналата седмица Русия реши временно да спре предоставянето на заема от 15 милиарда долара, а Европейският съюз многократно е заявявал, че не иска да влиза в наддаване с Русия за предаността на Киев. Но Брюксел е подложен на все по-голям натиск да предприеме по-конкретни мерки за повлияване на събитията в Украйна, а не да разчита само на възвишени призиви за вярност към европейските ценности, коментира „Ню Йорк таймс“.

Украинската валута падна до най-ниското си ниво през последните пет години, докато САЩ, ЕС и международни кредитори се мъчат да намерят начини за стабилизиране на икономиката, ако Киев успее да реши продължаващата от два месеца политическа криза, посочва британският в. „Файненшъл таймс“.

Валутните проблеми увеличават натиска върху Янукович да намери мирно решение на тежката ситуация в Украйна. Но усилията са затруднени от дълбокото недоверие между главните политически играчи в Киев, изтъква изданието.

САЩ и ЕС обсъждат възможността за финансова помощ, след като се появи подкрепян от опозицията евентуален сценарий за прекратяване на размириците, без да се налага Янукович да се оттегля от властта. Този вариант предвижда съставяне на технократски кабинет или правителство на националното единство под контрола на опозицията. При това положение Янукович би останал на поста до президентските избори следващата година, но би трябвало да приеме да бъдат ограничени правомощията му чрез връщане на старата украинска конституция, отреждаща по-значителна роля на парламента, отбелязва вестникът.

Американски представител се извини на колегите си от ЕС за недипломатичен език, пише вестник „Гардиън“ в статия за изтеклия вчера запис на обидно изказване от вчера на помощник държавния секретар на САЩ Виктор Нюланд по адрес на Европейския съюз заради кризата в Украйна. Тя е казала това в разговор с друг американски дипломат.

Според „Гардиън“ изказването е израз на неудовлетворението на САЩ от колебливата политика на ЕС към продемократичните протести в Киев.

„Дейли телеграф“ коментира случката в същия дух – от нея се вижда, че Вашингтон не е доволен от действията на Брюксел към бившата съветска република. „Файненшъл таймс“ посочва, че изтеклият запис с изказването на Нюланд заплашва да постави САЩ в неудобно положение.

Напрегнатото американско-руско съревнование за Украйна ескалира вчера, след като представител на Кремъл обвини Вашингтон в груба намеса в бившата съветска република, а правителството на президента Обама обвини Москва, че е разпространила записа от разговора на Нюланд с американския дипломат, пише „Ню Йорк таймс“.

Тези събития в навечерието на откриването на Олимпиадата в Сочи подчертават водещата се все повече в духа на Студената война надпревара за влияние в Украйна, отбелязва вестникът. „Ню Йорк таймс“ пише, че разгласеният запис с изказването на Нюланд се е появил на фона на друг коментар, този път на руски представител. Американският вестник се позовава на интервю в англоезичното украинско издание „Киев пост“, в което руският президентски съветник Сергей Глазев обвинява САЩ, че финансират и въоръжават протестиращи в Киев „и изглежда заплашва с руска интервенция“.

Според съветника САЩ нарушавали споразумение от 1994 г. „за колективни гаранции и колективни действия“, като се опитвали да влияят на събитията в Киев. Това по думите му това дава законово право на Русия да се намеси в кризата, но Глазев не посочва точно как, добавя „Ню Йорк таймс“.
БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.