Крим иска Кремъл за гарант

Виктор Янукович в Севастопол. Снимка: униан

Върховният съвет на украинската Автономна република Крим (ВС на АРК), обсъдил политическата ситуация в страната, реши да промени местната конституция с цел да получи право на законодателни инициативи. Същевременно депутатите ще отправят молба към Русия да стане гарант, че автономният статут на Крим ще бъде нерушим и занапред. Къде е границата между реалност и пожелания в тези инициативи?

* * *

Президиумът на ВС на АРК взе тези решения на 4 февруари и вероятно ще обсъди изпълнението им на 19 февруари. Володимир Кличников, представляващ Партията на регионите, предложи две точки за дневния ред на февруарската сесия. Първата предвижда създаване на работна група за промени и допълнения в конституцията на АРК и конституцията на Украйна, също и регионално проучване на общественото мнение за статута на Крим.

Втората точка включва приемане на обръщение до президента и парламента на Руската федерация с оглед тя да гарантира като нерушим автономния статут на Крим и нерушимите права и свободи на кримските граждани. Предложенията бяха приети с мнозинство.

Кримските власти бяха смъмрени ден след това. Депутатът от партия „Баткившчина“ Микола Томенко заяви във Върховната рада на Украйна, че Върховната рада на Крим „разглеждала промени в украинската конституция, определящи едва ли не руско автономно формирование в състава на Украйна“. „Това е очевидно нарушение на украинската конституция и законите, тъй че трябва да анализираме положението. И ако Върховната рада на Крим продължи антиконституционните действия, да вземем решение за разпускането му“, изтъкна Томенко.

Дълбочината на противоречията между централната власт и АР Крим личи дори оттам, че висшият местен орган се нарича по различен начин в съответните медии. „Правда“ получи и разяснения по същество от депутати, представляващи двете противоположни гледища в самия Съвет (Радата) на Крим.

„Промени в кримската конституция се внасят от Върховния съвет на Крим и се утвърждават от Върховния съвет на Украйна“, каза Сергий Цеков, председател на постоянната комисия по културата в местния парламент и първи зам.-председател на партията „Руско единство“.

„Днешната ситуация ни изправя пред две задачи. Първо, да получим право на законодателни инициативи, сиреч възможността Върховният съвет на Крим да приема закони. Засега нямаме това право, но според нас нуждата е вече назряла. Второ, всички закони, приемани от Украйна спрямо АР Крим, трябва да се приемат само със съгласието на АР Крим.

Подчертаваме, че приемането на геополитически и други важни решения също не бива да става без участието на АР Крим“. Депутатът поясни, че в момента се говори много за промени в конституцията на Украйна или за връщане към предишната – ако това стане, ще се наложи да бъдат взети под внимание представените допълнения.

„Защо смятаме, че Русия трябва да стане гарант за нашата автономия? Защото в Украйна дойдоха на власт политически сили, по-точно партия „Свобода“ , според чиято програма тя ще настоява да се анулира автономията на Република Крим. Освен това Крим е руски анклав, руска по етнически състав автономна територия – заяви Цеков.

– Като руснаци се определят над 60 на сто от хората в Крим, ако броим и Севастопол, а по език и култура според последното преброяване са 80 на сто. През 1954 г. Крим бе прехвърлен от Русия в състава на Украйна, без да е питал някой кримските жители – за нас е ясно, че ще ни брани само Русия, но не и Европа. Нещо повече, именно ЕС и САЩ предизвикаха днешния конфликт.

Русия е сред основните субекти на международното право, членува в Съвета за сигурност на ООН, в ОССЕ, налице са съответните правни актове, които й дават възможност да защити нашата автономия. Ние нямаме право на глас в тези организации, Русия обаче има. Русия може да направи активни постъпки пред ръководството на Украйна, независимо какво е то, предвид недопустимостта да се посяга на кримската автономия. Това като правна помощ.

Надяваме се също Русия да усети вътрешно, че Крим е руски регион, и да разработи за Крим съответната програма – социална, хуманитарна. Отдавна сме с такива очаквания, но за жалост не се направи подобно нещо за Крим. Надяваме се във връзка с кризата в Украйна Русия да ни обърне внимание и да получаваме такава помощ.“

„Всичко това са провокации на местната власт, смразена от страх за своите капитали и всичко, натрупано с кражби, не дай Боже да се случи нещо и да почнат да ровят какви ги е свършила тук Партията на регионите за 12 години, откакто управлява Крим“ – така започна емоционалния си коментар Леонид Пилунски, кримски депутат от партията Народно движение на Украйна.

„Това е страх и провокация. Какви гаранции може да има! Как тъй ще се обърнат към друга държава и ще искат някакви гаранции в разрез с конституцията на Украйна“, продължи Пилунски. Според него Крим се издържа едва наполовина, другото „го доплаща украинският народ“. „Каталония, Южен Тирол и Шотландия са региони донори, а тук седят някакви просяци и се обръщат към друга държава! Това е предателство спрямо Родината. Покажете ми макар и една област в Украйна, където да има толкова чиновници от най-висш ранг, на които им трябват кабинети, коли, напълнили са вече целия Симферопол!“ – обобщи Леонид Пилунски.

Дали е възможно и целесъобразно самоопределянето на Крим в днешната обществено-политическа ситуация в Украйна? Въпросът бе дискутиран и на общокримска кръгла маса в Симферопол. Според социолога Павло Хриенко, директор на кримския офис на фонда „Москва-Крим“, при разпадането на Съветския съюз местните хора са били възпрепятствани да използват правото си на самоопределение, за да формират държавно-правния статут на полуострова.

Той цитира съветския закон за излизането на съюзна република от състава на СССР: „Народите на автономните републики и автономните образувания си запазват правото самостоятелно да решат въпроса дали да бъдат в състава на Съюза на ССР или на напускащата съюзна република, също и да поставят въпроса за своя държавно-правен статут“. „Позволиха ли ни да използваме това право? Не. Престъпление ли е това? Не съм юрист, но мога да констатирам, че ние, хората от Крим, бяхме лишени от това право“, отбелязва експертът, цитиран на сайта Novoross.info.

Каква е днес позицията на Русия? Русия има интерес Украйна да запази териториалната си цялост и да не се разпадне на източна и западна част. Това заяви пред радио „Комерсант ФМ“ Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент. „Ще ни се да вярваме, че няма (да се разпадне). Естествено в случая, повтарям, в наш интерес е да бъде запазена териториалната и политическата цялост на Украйна като държава“, каза Песков.

Русия впрочем не проявява интерес към своите интереси – оттам иде и днешното положение в Украйна, Сърбия, Полша, Чехия, Молдова, в балтийските страни, където няма проруски сили в органите на властта. Затова НАТО стъпва все по-близо до границите на федерацията, а междувременно някои наричат Русия „враг номер едно“ и се стремят да разпалят трета световна война. А и в цивилизационен мащаб – дали руското ръководство, сегашното или бъдещото, има право да прахосва влиянието, създавано от предците ни векове наред?

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.