СофияПловдивВарнаБургасРусе

Герт Вилдерс иска Холандия да излезе от Европейския съюз

Герт Вилдерс. Снимка: хедлайнс

Ако трябва да се състави списък на страните, въвели общата валута, които са имали най-тежки проблеми от началото на кризата в еврозоната, Холандия не е сред очевидните кандидати да попаднат в него. Тя успя да избегне пазарната паника, с която се сблъскаха страни като Гърция и Португалия, но холандската икономика е в стагнация и не е отбелязала практически никакъв ръст през последните четири години.

Европейската комисия очаква Холандия да бъде сред страните с най-нисък растеж в еврозоната през 2014 г. – само 0,2 на сто. Заради слабия растеж през ноември агенцията за кредитен рейтинг „Стандарт енд Пуърс“ я лиши от високия статут – тройно А, с който Хага се хвалеше.

Боледуването на икономиката бе вятърът в платната на Герт Вилдерс, лидера на крайнодясната Партия на свободата. Тя открай време ратува за излизане на Холандия от ЕС и сега води в анкетите преди европейските избори през май.

Тези дни Вилдерс представи проучване, изготвено от консултантската компания „Кепитъл икономикс“, с което се надява да спечели още повече подкрепа за своя оригинален призив за „Нексит“ термин, който удачно преплита три съставки на неговата визия – „не“ на ЕС, следваща стъпка и излизане – б.р. . Проучването застъпва тезата, че холандската икономика би могла да расте значително по-бързо, ако се освободи от оковите на ЕС. Излизането от него ще доведе до известна несигурност, допускат авторите, но шокът бързо ще бъде преодолян и към 2035 г. националният доход ще бъде с около 10 на сто по-висок, отколкото ако Холандия остане в ЕС.

„Нексит“ би бил твърде отговорно решение за холандците, защото ще означава и връщане към старата валута – гулдена. Въпросът дали е възможно за страните да просперират извън еврозоната все по-често се задава в Европа. Британската партия за независимост и някои членове от дясното крило на Консервативната партия на Острова предлагат същото като Вилдерс. Тези, които определят политиката, не могат да не гледат сериозно на този въпрос.

В доклада се твърди, че Холандия ще расте по-бързо извън ЕС по четири причини. Първо, тя ще бъде освободена от спънките на многото европейски регулации. Второ, тя няма да прави повече вноски в бюджета на ЕС. Според авторите Холандия също така ще спечели икономически от намаляването на имиграцията. И най-накрая, изоставяйки еврото, правителството ще може да управлява по-добре икономическия цикъл.

Вилдерс не е първият, който повдига въпроса за цената на членството в ЕС. Две предишни проучвания във Великобритания също се опитваха да разнищят темата загуби-изгоди. Нито едно от тях обаче не достигна до такива оптимистични изводи. Едното заключи, че няма полза от излизане от ЕС, а другото – че то ще струва на страната около 1,5 процента от брутния вътрешен продукт през следващите 20 години. Тези проучвания не разглеждаха и въпроса за допълнителните усложнения от изоставянето на еврото, тъй като Великобритания не е в еврозоната.

Холандия ще може да си спести някои разходи, напускайки ЕС. Но всяка преценка на общия резултат трябва да вземе предвид и други, по-малко очевидни фактори. Много ще зависи от уредбата на търговския режим между Холандия и ЕС и от състоянието на валутата, която ще замени еврото. Авторите неизбежно се опитват да „лакират“ тези несигурни елементи. Те изхождат от презумпцията, че ЕС ще предостави на Холандия благоприятно споразумение с Брюксел заради значението й като търговски център. Те смятат също, че завръщането на старата валута ще причини временен шок, който бързо ще бъде „абсорбиран“.

Най-спорни са изгодите, които докладът свързва с намаляването на имиграцията. Те произтичат главно от намаляването на социалните плащания от бюджета. Авторите обаче до голяма степен игнорират по-значимия принос на имигрантите за икономическия растеж.

Кризата отслаби подкрепата за ЕС в Холандия, както и в доста останали страни членки. Но излизането от Евросъюза би било огромен скок в неизвестността. Вилдерс ще има нужда от нещо много повече от един доклад, за да убеди холандците, че такава стъпка е мъдра или необходима.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.