СофияПловдивВарнаБургасРусе

Г-н Оланд отива във Вашингтон

Държавното посещение на френския президент в САЩ е възможност за подобряване на имиджа на страната му

Та кой иска кроасани за закуска?

Преди тридесет години един френски социалистически президент посети Силициевата долина, за да види бъдещето. Идвайки от страната, която изобрети Минител, Франсоа Митеран бе истински техноентусиаст и бе вдъхновен след срещата си с един 29-годишен предприемач от долината на име Стив Джобс. Тази седмица друг френски социалистически президент ще посети долината като част от тридневната си държавна визита в САЩ. Франсоа Оланд обаче идва с не толкова техничарски имидж и ще се стреми да убеди американците, че Франция не е останала в миналото.

Това е първото държавно посещение на френски президент в САЩ от 1996 г. Оланд ще бъде посрещнат с пълни почести, включително официална вечеря в Белия дом и разходка с Барак Обама на „Еър форс уан“. В много отношения моментът на тази визита е добре подбран. Франция не е просто най-старият съюзник на САЩ. Оланд също претендира да е най-яркият приятел на САЩ в Европа в момент на безпокойство за американското отдръпване от световните дела.

Откакто бе избран през 2012 г., той изпрати френски войски в Мали за отблъскване на нашествие на свързани с Ал Каида ислямисти, а по-наскоро и в Централноафриканската република за спиране на тамошните военни действия, които заплашваха да прераснат в геноцид.

В Близкия изток Франция също проявява изненадваща твърдост. През август м.г. Оланд обеща да накаже сирийския режим за нападенията му с химически оръжия и подготви изтребители за евентуални ответни въздушни удари, докато Обама не замрази всичко, като поиска одобрение от Конгреса. При ядрените преговори с Иран френският външен министър Лоран Фабиюс забави постигането на споразумение с искане за по-твърди гаранции.

Французите настояват, че не си съперничат с Великобритания за благоразположението на САЩ – това „не е конкурс за миски“, каза един сътрудник. Вярно е, че те бяха бесни от отдръпването на американците за военни удари срещу Сирия. В много отношения обаче за САЩ е удобно да имат още някой постоянен член в Съвета за сигурност на ООН, който се държи твърдо в региона.

Във Вашингтон Оланд и Обама имат да обсъждат по-деликатни въпроси, например френското безпокойство от защитата на личните данни и данъчния статут на големи американски компании като Гугъл. Най-сложният момент за Оланд обаче вероятно ще е в Силициевата долина. Когато Митеран се срещна с Джобс, той беше обърнал страницата на национализацията, беше прегърнал частната инициатива и „компютрите за всички“.

Оланд неотдавна обяви собствения си обрат с обещания за по-благосклонно отношение към деловите среди, по-ниски подоходни данъци и намалени държавни разходи. Това обаче все още предстои да бъде приложено на практика. Мотивацията на американските инвеститори във Франция достигна ново най-ниско ниво през 2013 г. според допитване. А Оланд все още има репутацията на „човека, който въведе 75 процента данък върху доходите на милионерите“, както казва френски бизнесмен, който работи със САЩ.

Поради това Оланд се надява да покаже друго лице на Франция: иновативна, технологично сведуща и отворена за бизнеса. Той води със себе си френски предприемачи от фирми като БлаБлаКар, сайт за споделяне на коли, който превозва повече хора на месец от Евростар, или Кармат, която е изобретила първото изкуствено сърце, присадено на човек във Франция миналата година.

С него е и министърката му на дигиталната икономика Фльор Пелрен, активен защитник на френските компании „изгряващи звезди“, която неуморно натиска Оланд да обръща повече внимание на предприемачите и да насърчава, това, което тя нарича „Ла Френч Тек“ (френската технология). Грубото отношение на Оланд към предприемачите се смекчи. Той отстъпи от някогашното си намерение да увеличи данъка върху капитала на „изгряващите звезди“ след масов онлайн протест на предприемачи, представили се като „баламите“.

Дори и така обаче Оланд трудно ще убеди събеседниците си, и не само заради безпокойствата за данъците. Французите открай време имат двойнствено отношение към технология, която нарушава установените им навици, особено ако засяга културата или застрашава местните фирми. Миналата година министърът за съживяването на промишлеността Арно Монтбур, който е началник на Пелрен, директно отхвърли идеята Яху да закупи 75 процента от френския сайт за споделяне на видеоклипове Дейлимоушън (Монтбур също е в състава на френската делегация в САЩ).

Още по-скоро стачка на таксиметровите шофьори прерасна в прояви на насилие, след като таксиметровата услуга чрез мобилно приложение Юбер се установи в Париж, където таксиметровите стоянки са редки. Това се случи въпреки усилието, впоследствие осуетено, да се наложи задължително 15-минутно изчакване за всички шофьори, за да се защитят лицензираните в града таксита.

През 1984 г. Митеран толкова се вдъхнови от Джобс, че правителството му обеща микрокомпютър във всяко френско училище. Един от вариантите бе тези компютри да са на Епъл, дори се обсъждаше Джобс да построи свой завод във Франция. В крайна сметка обаче правителството предпочете местен производител. Останалото е история.

Неочакваната победа с минимална преднина на крайнодесните популисти хвърля сянка върху отношенията на Швейцария с ЕС – коментари от западни издания София, 10 февруари

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.