СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как бедността и безработицата потопиха Босна в насилие

Франс прес

Размирици в Сараево. Снимка: от тв екрана

Неспособността на властта в Босна да възстанови икономиката и да реагира на растящото обедняване на населението, когато почти всеки втори жител е безработен, предизвика демонстрации със сила, която страната не познава от междуетническата война през 90-те години насам.

„Това, което стана през последните дни, е взрив на недоволството и на гнева, които се натрупаха у народа през последните години“, заяви за АФП анализаторът Сречко Латал.

„Това отчаяние е свързано с една абсолютно хаотична политическа обстановка и икономическа и социална ситуация, която сериозно се влоши“, добавя той.

За да успокои улицата на петия ден от демонстрациите, една от основните формации, участващи в управляващата коалиция, Социалдемократическата партия, както и мюсюлманският представител в тричленното босненско председателство Бакир Изетбегович, призоваха за организиране на предсрочни избори.

Нормално парламентарни избори трябва да се състоят през октомври.

На Босна, която след края на конфликта 1992-95 включва две съставни части – сръбска и хърватско-мюсюлманска, й бяха наложени със споразумението от Дейтън САЩ изключително сложни политически институции, в рамките на които властта се разделя между сърби, хървати и мюсюлмани.

Хърватско-мюсюлманската федерация на свой ред е съставена от десет кантона и всеки кантон разполага със свое собствено правителство. Тази раздута администрация с близо 180 000 служители за една страна с 3,8 милиона жители изразходва 65 процента от бюджета за заплати.

Според неправителствени организации всички тези институции са проядени от корупция и непотизъм.

Докато и за най-малкото решение е необходимо съгласието на ръководителите на мюсюлманската, сръбската и хърватската общност, политически разпри са причина централните институции на страната да са в постоянна криза и да бъдат блокирани.

Международната общност, представена все още в Босна от върховен представител, разполагащ с неограничени правомощия – пост, който в момента се заема от австрийския дипломат Валентин Инцко, реши от 2006 г. насам постепенно да прекрати намесите си в политическия живот.

Преди това върховните представители налагаха закони или отстраняваха лица на изборни длъжности и политически лидери без да проявяват емоции, за да постигнат функциониране на страната.

Така Босна се озова на опашката на всички страни от Западните Балкани в сближаването си ЕС.

Инцко заяви в интервю, публикувано в неделя от австрийския в.“Куриер“, че международната общност би трябвало в случай на ескалация на положението, „може би да помисли да изпрати повече войници от ЕС“. Близо 600 войници са разположени сега в Босна.

Протестното движение тръгна от Тузла – някога най-големият индустриален град в Босна, където хиляди работници се оказаха без работа заради серия провали на приватизации на техните заводи. То обхвана столицата и няколко големи градове, населени основно с мюсюлмани.

В петък сгради, в които се помещават регионалните и общински институции в Сараево, Тузла, Бихач, Зеница и Мостар, бяха опустошени или подпалени от хулигани, които се присъединиха към хиляди демонстранти, излезли на улицата, за да протестират срещу бедността и да искат оставката на властите.

Ръководителите на регионалните правителства в Тузла, Зеница и Сараево подадоха оставка под натиска на улицата.

Неколкостотин полицаи и демонстранти бяха ранени. В събота демонстрации с участие на неколкостотин души се състояха без инциденти в Бихач и Сараево.

В неделя стотици хора демонстрираха без инциденти пред сградата на президентството, подпалена в петък, за да настояват за оставка на управляващите.

Босненците бяха шокирани от насилията, но някои анализатори предупреждават вече за риск от взрив на народното недоволство.

Безработицата засяга 44 процента от населението, според Националната статистическа агенция. Но Централната банка смята, че равнището на безработица е 27,5 процента заради много големия брой лица, работещи на черно.

„Високото равнище на безработица продължава да представлява заплаха и трябва да се води борба срещу това, за да се осигури мирно и цветущо бъдеще на Босна“, предупреди през януари директорката на Световната банка за Югоизточна Европа Елен Голдщайн.

Един на всеки петима босненци живее в бедност, според официалната статистика, докато средната заплата е 420 евро. След свиване с 0,5 процента през 2012 г., местната икономика отбеляза растеж от около 1 процент през 2013 г.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.