СофияПловдивВарнаБургасРусе

Пиар офанзивата на пакистанските талибани

Талибан. Снимка: афнюз

Една шега в туитър се разпространява сред пакистанците. „Как да преговаряме с талибаните: Взрив. Осъждане. Взрив. Осъждане. Взрив. Осъждане“ # Провал“. Това е подигравка за бързината, с която пакистанското правителство осъжда терористичните актове, без да прави почти нищо, за да ги спре.

Само през 2013 г. пакистанските талибани, коалиция от радикални ислямисти, които искаха да свалят властта в страната и да наложат законите на шериата, извършиха 645 нападения в Пакистан, убивайки 732 цивилни и 425 служители на службите за сигурност. И както изглежда, в Пакистан не може да има самоубийствен атентат или нападение с огнестрелно оръжие, без политици от центъра, опозицията и дори по-незначителните партии да се присъединят към хора от оплаквания.

Сега пакистанските талибани също се присъединяват към този хор. Техен говорител осъди взрива от 16 януари в ислямски център в Пешавар, в който загинаха 10 и бяха ранени над 50 души. Той се обяви срещу нападенията на обществени места, които отнемат живота на невинни хора, и обвини за атентата групи, опитващи се да „опетнят имиджа на муджахидините“.

Никой не пое отговорност за този атентат, но мишената и методите бяха типични за талибаните.

Но не и опровержението. Ако не друго, пакистанските талибани от дълго време се хвалят със своите операции, понякога разпространяват героични видеозаписи, за да ги документират. През втората половина на септември групировката качи във Фейсбук клип, показващ крайпътен взрив в Северозападен Пакистан, извършен на 15 септември. В нападението загина един генерал, една от най-високопоставените мишени на групировката в кампанията й за дестабилизиране на страната. Разпространението на подобни кадри позволява на пакистанските талибани да величаят командирите си и да се опитат да убедят обществото и новобранците, че тяхната мисия да установят ислямския закон в Пакистан бележи напредък.

Пиар стратегията на пакистанските талибани започна да се променя миналата година, когато десноцентристкото правителство на премиера Наваз Шариф, избран миналата пролет, предложи провеждането на преговори за мир и дори отправи към членовете на групата предложение за амнистия в замяна на прекратяване на огъня. Предишните правителства подкрепяха ограничени военни действия, които само породиха още повече атаки. Но идеята за преговори с талибаните – избили десетки хиляди пакистанци от средата на първото десетилетие на 21 век досега – раздели страната. Някои пакистанци вярваха, че преговорите са единствен вариант, докато другите ги сравниха с капитулация. Обществото е объркано отчасти защото талибаните водят битка в името на исляма и подхранвайки яростен анитамериканизъм, атакуват чиновници, които смятат за американски марионетки.

И въпреки че ускориха темпото на дейностите си – като увеличиха самоубийствените атентати из Пакистан с 39 процента от 2012 г. до 2013 г. – пакистанските талибани се опитаха да всеят и повече объркване относно плановете си. Един от талибанските говорители разкритикува двойния бомбен атентат в църквата „Вси Светии“ в Пешавар през октомври, в който загинаха над 80 християни, като заяви, че нападението е извършено от злонамерени сили, които се опитват да саботират преговорите за мир. Но групата и преди е взимала на прицел религиозните малцинства, особено християните, като отмъщение заради американските удари с безпилотни самолети. Накрая две по-малки терористични групи, за които е известно, че имат връзки с пакистанските талибани – Джундала и Джунуд ул Хифса – поеха отговорността за атентата в Пешавар.

Пакистанските талибани са всеобхватна групировка с множество подразделения в повечето градове и села, с тесни връзки с други екстремистки организации, атакуващи религиозните малцинства или индийски интереси. Пакистанските талибани се подготвят заедно с антишиитски групировки като Лашкар е Джангви. Заради своята голяма мрежа може да се каже, че те имат пръст в почти всяка терористична атака в Пакистан.

Но пакистанските талибани имат толкова много различни подгрупи със собствени имена и лидери, и между тях има толкова вътрешни борби, че обществото напълно се обърква, когато се опитва да направи разграничение между тях. Все по-често се формират и временни радикални банди, които се събират често пъти с подкрепата на талибаните, за да извършат конкретни нападения и после се разпускат. На практика е невъзможно за правоприлагащите органи да ги проследят.

А пакистанците са податливи на манипулации. Години наред се разпространяваха конспиративни теории, че терористичните атаки са извършвани от чужди агенти, които искат да дестабилизират страна. А десетилетията на задкулисно политиканстване накараха обществото да смята, че правителствените чиновници заслужават по-малко доверие от терористите.

Години наред пакистанските политици обвиняваха Вашингтон, че нарушава суверенитета на Пакистан с ударите си с безпилотни самолети, но миналия април генерал Первез Мушараф, бившият премиер и главнокомандващ на армията, призна, че правителството се е договорило тайно със САЩ за безпилотните атаки. През ноември скоро след като обяви, че правителството е започнало преговори с талибаните, вътрешният министър се оттегли. Правителството тогава назначи десноцентристки политици и лидери на религиозни политически партии да играят ролята на посредници с пакистанските талибани. Няколко дни след това тези назначения бяха анулирани. Миналата седмица, въпреки че правителството потвърди, че иска да продължи преговорите, лидерите на управляващата партия Мюсюлманска лига-Наваз обявиха предстояща военна операция срещу скривалища на талибаните в Северен Вазиристан.

Тези шикалкавения на правителството дават на пакистанските талибани риторично предимство. Всичко, което те трябва да направят, е да изтъкнат непоследователността на правителството и да кажат, че то не е сериозно относно преговорите. Това поставя държавата в позицията да докаже готовността си за мир, вероятно като приеме предварителните условия на талибаните за преговори, като например прекратяването на ударите с безпилотни самолети. Изниква също така и въпросът как да се създаде обществен натиск над правителството да продължи то преговорите, без да прибягва до военни действия.

С историята си на жестоки нападения и дръзки бягства от затвора, пакистанските талибани дълго време бяха на две стъпки пред пакистанските сили за сигурност и разузнавателните служби. Сега все по-разбиращата от пиар организация изпреварва правителството и в областта на комуникациите. Като внасят объркване относно своята точна отговорност за пакистанските проблеми със сигурността, пакистанските талибаните намаляват ентусиазма на обществото за упорита борба срещу терористичните групи. А пък напредъкът на талибаните във войната на думите е напредък в тяхната война за надмощие.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.