СофияПловдивВарнаБургасРусе

България с цензур(л)а

Иво Инджев

Безпристрастна публицистика е безсмислена двусмислица като (без)полов атлет.

Слагам този знак на равенство като мото на текста, за да стане ясно с какво, а не с кого споря.

Поводът, но само формално, е закъснелият шум около публицистиката на Росен Петров в БТВ, която едва сега, с фатално закъснение от 13 години, се възмути от пристрастията на гуруто на Слави Трифонов, който пък не смееше да дойде сам без същия Петров в предаването ми „В десетката”. Два пъти съм канил Трифонов да спорим по казуси, предизвикани от пристрастията на „Шоуто на Слави” и неизменно ми се появяваше в тандем с Росен Петров.

Цяло едно поколение извървя пътя от детската градина и самобръсначката до зрелостта на брачния живот под влиянието на милиционерските пристрастия на Росен Петров, главен сценарист на най-влиятелното телевизионно шоу в България (и съответно – виден манипулатор на общественото мнение в страната).

Близо три петилетки бай Росен разиграваше България в ролята на задкулисен жрец под мотото „всички са маскари”. Изведнъж сега Петров беше разпознат (от новото ръководство на БТВ, все пак) като нарушител на правилата в журналистиката, възползвайки се от телевизионния ефир да обяви присъединяването си към най-платежоспособния политически проект на нашето време „България без цензура”.

Че той Петров по същия начин се раздели и с ракетата си носител Слави Трифонов, какво има да се чуди някой!

А и какво чудно има в продължаващото пазаруване от страна на спазарения търговец (на биографии за втора употреба) Бареков?

Бареков така си пазарува корпоративно още от времето, когато го направиха превозвач на журналисти, оковани със златни пранги на кораба на официозната ТВ7! Опипваше изкушенията и каквото още там му се прииска на поредното известно лице от някоя конкурентна телевизия и сделката след това лъсваше, неуспешно гримирана на екрана.

Нямах намерение да се занимавам с драмата „Росен Петров пристава на подобния му Николай Бареков”, поради тъжната истина, че драма всъщност няма. Продажността тук и сега е правило, а изключенията я потвърждават.

За съжаление БТВ изигра ролята на пилотен проект в превръщането на журналистиката и особено на публицистиката в метреса на онзи, който плаща повече.

Някой вярва ли например, че агнешкото поведение на обикновено хищната глутница от екипа на „Шоуто на Слави” при гостуването на същия посредник в търговията с журналисти Бареков, е било продиктувано от внезапен пристъп на доброта и бареколюбие спрямо смелия продавач на илюзии начело на корпоративния проект „България без цензура”?

И от БТВ едва сега забелязват пристрастие на техния екран?

Ами задявките и заигравките на водещия Димитър Цонев, който вече няколко пъти ясно благославя пътуващия търговец на корпоративни изкушения Бареков? И него ли ще обявят от БТВ за изненада при съответната развръзка?

Ще се учуди ли някой, когато сред известните муцуни без намордник…пардон, „без цензура”, се окаже още един десен левичар с мерак по кървавия Че Гевара (както Ангел-Че Славчев), какъвто е отечественофронтовакът Карбовски?

А дали случайно сред ухажваните не е и Любен Дилов, който се изяви като страхотен фен на руската ядрена енергетика?

Да споменавам ли за пристрастията на пропагандатори, като Петър Волгин, крещящ от ефира на БНР в полза на създаването на крайно лява партия (защото съществуващите не са му достатъчни като трайно леви управляващи)? Той пример за безпристрастна публицистика ли е?

За Волгин и БНР, извън контекста на случая с русофилския му събрат Росен Петров в БТВ, питам само в рамките на факта, че никаква подобна „безпристрастност” с обратен прозападен знак не се дочува за баланс в националния ефир и това се приема като тържество на свършения факт, направо като като закономерен пропаганден танц на гроба на разбитите „сини авари” в България.

У нас е така: да прокламираш тук яростно русофилство като форма на патриотично биене в гърдите, както прави Росен Петров от екрана на БТВ от години, не се смята за някакво отклонение от нормалното. Ненормално е- и съответно не се допуска- в националния ефир да се изявява публицист, който настоява в България почтено, ако не от сърце, да следваме поне декларираната си по документи западна ориентация.

В свързания с руското разузнаване пореден корпоративен проект вече открито внедряват Росен Петров. Казано без цензура, той е втори наместник с пост заместник на Бареков с декларативно преклонена главица пред Путин.

Преди Росен Петров монтираха на същата позиция в “България без цензура” лидера на младежкото движение на русофилите в БСП Ангел Славчев. Сега Бареков си има вече две леви русофилски десни ръце.

Зад местния новороден Франкенщайн стоят капитали(сти)те от Внешторгбанк с техните опорни шахматни точки, планирани с няколко хода напред. За тях България е коридор за налагане на евразийските приоритети. Водещ за 2014-а година е проникването на охранения руски троянски кон (с българска регистрация на задника) в европарламента.

Така тайното става все по-явно. Диригентите на тази опера за доста повече от три гроша вече търсят ефекта на ступора от кресчендото на демонстративния непукизъм. Те искат да вземат акъла на онези слабохарактерни зяпачи от публиката, чиито сърца и умове не могат да вербуват с чалгаджийския си чар.

От впечатления българин се очаква да си каже: „брей, за тези юнаци не само цензура, но и невъзможна цена няма, щом набират звезди като лесни череши от прекършени клони – дали пък и аз да не се пробвам да се продам, че то веднъж се живее?”.

Колкото до публицистиката, тя е скопявана систематично в България. БТВ допринесе за това с утвърждаването на модела, според който успешен публицист е притежателят на стърчащ рейтинг, стимулиран от важните хора в държавата, уважаващи с благосклонното си присъствие скопената публицистика, защото тя няма как да ги оноди в неудобна за тях поза.

За сведение на незнаещите или не искащите да знаят: публицистът, ако не е подставено лице, прави коментари в лично качество. Няма как в личен коментар да отразиш всички гледни точки, за да не обидиш по веригата едновременно Доган, Местан или друг тупан на политическия мегдан.

Но ако незнаещите наистина не знаят, нека да им кажа: истинският публицист е онзи, който с независимо поведение си е извоювал през годините правото да има позиция, колкото и това да е стряскащо за краводарителите на скопената публицистика, превърната в свещена крава на всяка монологична власт от доста години насам.

Балансът на публицистичните позиции се постига чрез предоставяне на различни публицистични гледни точки- прозападната в България е гилотинирана и заменена с мрънкане срещу заплашителното ръмжене на руската мечка.

Представяте ли си, с извинение за кощунствената допустимост в сравнението на несравними величини, един безпристрастен Ботев, Раковски или Каравелов?

А един пристрастен към освободителната мисия на мракобесната спрямо собствения народ Русия български публицист, като Ботев, Раковски или Каравелов, можете ли да си въобразите?

Оцеляващата публицистика се е утвърдила днес с фалшивия образ на безпристрастност в България. Такъв е наложеният още при комунизма удобен на статуквото модел „Панорама”. В този формат всички важни клечки дърдорят по списък, съгласуван по веригата на зависимостите, а насреща им се мръщи театрално строго един безпристрастен регулировчик. В регламентираната ниша, с различен артистичен почерк, паразитират нагаждачи, които под маската на несъществуващата в природата на публицистиката лична безпристрастност оцеляват при всички началства в и извън телевизиите.

Дори новините не могат да бъдат винаги и напълно безпристрастни, защото не можеш да отразиш безпристрастно и равнопоставено гледната точка на педофила или на масовия убиец, или пък да погледнеш към жертвите благосклонно откъм окото на бурята в защита на нейното природно право да унищожава живота на хората с едно „ех, какво да се прави, днес буря погуби стотици хора, ама тя не е виновна, пък и нали всички ще мрем, хайде да не се вълнуваме – следват реклами, защото клиентите ни са ценни”).

Сега вече усилено ни демонстрират трансфер на новопокръстени политици като да са футболисти със закачени на екипите тарифи.

Властелините на статуквото се перчат (от позицията на воюващи срещу статуквото!) с разпродажбата на етични норми, за да свикваме какво още ни очаква. На аукциона на известни имена, пазарувани на дребно (но вероятно скъпо) ни заявяват, че с пари, макар и (под)печатани в чужда държава, всичко е позволено в нашата уж такава.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.