СофияПловдивВарнаБургасРусе

Колкото и да се възмущават от Росен Петров, той вдигна шансовете на Бареков

Недоволните от тях трябва да свикват с мисълта, че двамата утре ще са депутати

Росен Петров. Снимка: от екрана

Преди няколко години в e-vestnik имаше интервю с Росен Петров, а отдолу във форума някой възмутен беше написал следния коментар за него: „монголец и ченге”.
След шоуто в неделя, когато той театрално се присъедини към партията на Бареков, интернет се напълни с подобни коментари. Блогъри се упражняват да пишат за счупения му нос, обясняват как ще загрози партията на Бареков, наричат го милиционер и т. н. И смятат, че така заклеймен той няма никакъв шанс в политиката, постъпката му е недостойна и т. н. Голяма наивност.
Зад леещото се възмущение сякаш никой не вижда, че това е успешен ход, който ще вкара в парламента новата партия.

Възмутените трябва да свикват с мисълта, че Бареков и Росен Петров утре ще са депутати. Това е добре пресметната политическа кампания. В телевизионното театро споменаха майките си, дядовците, промяната, подаряваха си офицерска кама…
Мнозина се дивят как така тия двамата и т. н. В България живеят и такива хора, които искат да слушат патриотични работи в стил „Росен Петров”, искат промяна (тя не е патент само на Реформаторския блок и протестиращите), искат и да имат избор извън БСП, ГЕРБ и РБ.

Росен Петров няколко години наред прави патриотични рубрики в предаването си, говори за историята, войните, за исторически личности. Ухажва и провокира националистически чувства. Прави реверанс към ВМРО, дори с декларацията си. Показвал е търпимост и уважение към личности от различни политически сили, включително към Бойко Борисов, но и се е дистанцирал от тях. Той е по-префинен популист от Бареков и вдъхва повече доверие, че си вярва за нещата, които говори. Благодарение на това вече има изграден авторитет и популярност сред доста широка аудитория. И сега пренася авторитета си в полза на партията на Бареков.
Възмутени са хора, които не понасят Бареков и до вчера са смятали Росен Петров за читав човек. Възмутени са и хора, които са обзети от политическа нетърпимост. За тях, ако не си против комунистите, ти също си комунист, ченге. За такива Росен Петров идеално се вписва в тази категория – завършил е Школата в Симеоново, макар и след падането на комунизма и е работил една година в полицията.
Недоволните от Росен Петров са толкова шумни и заслепени, че не усещат как доволните от него са повече, но си мълчат.
Росен Петров на практика е втората популярна фигура в тази нова партия, след Бареков. Него ще го приемат дори повече хора, отколкото Бареков. Дали е добре или зле, но е факт. Без Росен Петров новата партия „България без цензура” беше едно подобие на партията на Яне Янев. Сега създава впечатление за нещо повече.

Това е начин да се направи партия, с популярни лица, с хора с авторитет в някаква област, сред определен сегмент от избирателите. Това, че двамата разиграха театър в студиото може да е противно за някаква по-интелигентна аудитория, но печели привърженици. И тези хора утре ще са в парламента и ще имат думата за закони, за правителство и т. н. А онези, които се възмущават и мрънкат колко са кофти?
Към коя партия трябваше да се присъедини Росен Петров, за да не се възмущават? ГЕРБ? БСП? Реформаторски блок?
И какво направиха онези с барабаните, които думкаха цяло лято на жълтите павета? На тях пречеше ли им нещо да направят партия? Да привлекат някой известен журналист или друг да влезе в политиката? В Европейския съюз е пълно с политици бивши журналисти. Начело с Барозу.
Т. нар. протест не роди нещо повече от пърформанси и лозунги „кой“, „оставка”, „червени боклуци“ и затова изтече в канала. Не става само с думба-лумба по площадите. Нито държавата може да се управлява с групи във Фейсбук и харесвания, или пък с НПО.
Такива като Росен Петров и Бареков, колкото и да не се харесват, правят партия да запълнят определена ниша на политическия пазар. Това е нишата на онези, които не харесват нито БСП, нито ГЕРБ, нито Реформаторския блок.
Който иска промяна, трябва да прави партия, а не да мрънка отстрани – тоя не ми харесва, оня не ми харесва. Прилича на мрънкане на импотентни хора, които сами не могат да привлекат избиратели, ама искат те да казват какво да става.

Ходът на Росен Петров подсказва, че тепърва и други популярни лица може да се включат в новата партия. Опитът да се запълни незаета политическа ниша е очевиден. Това не са най-безспорните хора, пируетите на Бареков няма как да се забравят, съмненията в тази партия остават. Затова тя няма да срещне масова подкрепа, както алтернативната партия НДСВ през 2001 г. Но Бареков и Росен Петров ще постигнат достатъчно, за да влязат в парламента.
И после пак ще има недоволни – ама защо тия, олигархията ги вкара там, техните цели са користни и т. н.
Недоволните имат всички възможности да се организират по подобен начин. Ще успеят ли да го направят? Или са недоволни, защото са привърженици на други партии и затова се гневят, че някой им дърпа гласове?

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.