Оставете за Украйна вратата отворена

Барикада в Лвов. Снимка: от тв екрана

„Не участваме в наддаване с Русия“ – това е припевът на висшите европейски служители, когато говорят за вълненията в Украйна. Всъщност на моменти участват. Сега събитията в Киев, особено непохватните опити за насилствено потушаване на протестите, предоставят на Европейския съюз неочаквана възможност отново да пробва с предложението, което претърпя зрелищен провал преди два месеца. Наистина, ЕС все още би могъл да отдалечи Украйна от гражданска война и да спаси потъпканите й европейски идеали.

Замислено беше срещата на високо равнище през ноември във Вилнюс с източните съседи на ЕС да се увенчае с подписването на споразумение за асоцииране и всеобхватна търговска сделка с Украйна. С това повечето правила за единния пазар на ЕС щяха да се разпрострат върху нея. Но президентът Виктор Янукович неочаквано отхвърли сделката и вместо това се обърна към Русия, която заплаши да прекрати украинския внос, а също така предложи заем за 15 милиарда долара и по-евтин газ – все с надеждата да примами Украйна в своя Евразийски митнически съюз.

Разгневени украинци завзеха киевския площад „Независимост“ (Майдан), както при Оранжевата революция през 2004 г. (която също беше насочена срещу Янукович). Опитите на президента да се справи с предизвикателството по силов начин само влошиха нещата. През януари Янукович прокара репресивно законодателство, заимствано от руските закони, и се опита да прочисти улиците със сила. Това доведе до по-големи протести, смъртта на няколко демонстранти, съгласуван натиск (може би по-ефективен от Америка, отколкото от ЕС) и полубунт на олигарси. Обърканият Янукович уволни своя министър-председател, предложи условна амнистия и сега се стреми към сделка с враговете си.

Благодарение на това ЕС отново е в играта. Ръководителката на неговата външна политика Катрин Аштън отиде в Киев миналата седмица, за да насърчи договаряне между Янукович и опозицията. Същото направи американският помощник-държавен секретар по европейските въпроси Виктория Нюланд. Двуседмичната олимпиада в Сочи, на която домакин е руският президент Владимир Путин, може да предложи възможност за дипломация, за да отдалечи Украйна от „ръба на гражданска война“, както определи положението бившият президент Леонид Кравчук. След това Янукович може да се почувства с развързани ръце за прилагане на по-брутална тактика.

Европейците са разделени по въпроса какво се е объркало. Според някои Янукович ги е изиграл, като е използвал сделката с ЕС, за да подобри условията на руското предложение. Според други ЕС е сгрешил с настояването за освобождаване на бившата министър-председателка Юлия Тимошенко, хвърлена в затвора от Янукович. Според трета теория предложението на ЕС е било лишено от решаващ елемент: обещанието за евентуално членство в ЕС. Според четвърта самата идея за „източно партньорство“ е била погрешно разбрана. Тя се роди от неуспеха през 2008 г. Украйна и Грузия да бъдат въведени на пътя към членство в НАТО. Разширяването на икономическата граница на ЕС – за разлика от военните предели на НАТО – беше сметнато за по-малко провокативно. Но се оказа, че за Русия то е също толкова нежелателно.

Сега събитията получават превес над всички тези дебати. Бруталността на Янукович и издръжливостта на протестиращите (въпреки някои по-неприятни крайни елементи сред тях) означава, че ключовият въпрос вече не са условията на каквато и да е сделка с ЕС, а характерът на управлението в Украйна. Дали Янукович е човек, с когото ЕС може да работи? Почти няма значение. Лейди Аштън се съсредоточава върху конституционно уреждане на проблема, насочено към намаляване на президентската власт, и евентуално предсрочни избори. Беше ли грешка да се залага всичко на злепоставената Тимошенко? Сега тя е второстепенна тема. Непосредственият въпрос е предложената амнистия за лишени от свобода протестиращи. Дали ЕС отправи правилното предложение? Засега това няма значение. Споразумението за асоцииране е оставено настрана.

Сега вниманието е насочено към нов икономически пакет на ЕС и МВФ. Той не зависи непременно от споразумението за асоцииране, а по-скоро от съставянето на ново правителство, което да предприеме икономическа реформа. „Нашето предложение е по-лесно“, каза европейски министър. „Условието ни е Украйна да започне да оправя своята икономика. Условието на Русия е Украйна да стане васал“, заяви той.

Задачата на Европа

Нито едно от тези неща не предлага сигурност, че Украйна може да реши своя конфликт или да стане модерна европейска демокрация. Русия е загрижена да не загуби Украйна повече, отколкото ЕС е загрижен да я спечели. Въпреки това европейците би трябвало да се замислят при вида на протестиращите, които развяват синьото знаме със златните звезди на ЕС над заснежените барикади с плам, невиждан в мъгливия Брюксел. Ако европейската кауза има някакво значение, то със сигурност е идеята за насърчаване на свободата и демокрацията и преодоляване на разделенията на континента.

В крайна сметка украинците трябва да решат къде е мястото им между Изтока и Запада. Но освен непосредствените действия за справяне с кризата, ЕС може да направи две неща. Точно сега той би трябвало – подобно на американците – да даде ясно да се разбере, че ще наложи санкции на тези, които използват сила, за да крадат богатството на страната, и на олигарсите, които поддържат една прогнила система. Дори без визови забрани и конфискации на авоари има много други мерки, които могат да се предприемат: страните от Шенген могат да включат в черен списък определени лица, а правилата срещу прането на пари изискват банките да са нащрек за подозрителна дейност в сметките на „висши политически фигури“. В средносрочен план Европа се нуждае от напълно интегрирани енергийни пазари и мрежи, включително в Украйна, за да намали обхвата на руското изнудване.

В дългосрочен план Европа може да даде нова надежда на украинците, като остави отворена вратата за членство на Украйна в ЕС. Наистина, разширяването не е популярна кауза във времена на криза. Но Украйна няма да стане кандидат в близко бъдеще. Необходимо е ЕС само да потвърди член 49 от своя договор: всяка европейска държава, която се придържа към европейските ценности, може да поиска да се присъедини. „Перспективата“ за членство няма да реши всичко. Но тя помага на страните, които искат да се реформират, да претърпят мъчителна икономическа и политическа промяна. Европа не е всемогъща. Но тя все пак предлага могъщ символ на своите съседи.

Още по темата: Украинската политика на ЕС – морковът е призрачен, тоягата е налице

ЕС обеща на Киев морков и намекна за тояга, коментира руският „Независимая газета“ срещата на европейските външни министри в понеделник.

Министрите настояха украинските власти да формират ново правителство с участие на опозицията, да осъществят конституционна реформа и нови президентски избори. И тушираха американската идея за включване на ООН в уреждането на украинската криза с предложение да участват също Съветът на Европа и ОССЕ, пише вестникът.

Съперничеството между САЩ и ЕС кой да командва на „украинския фронт“ обаче съсипва стратегията на Брюксел и на стоящия зад него Берлин. Върховният представител на ЕС по сигурността и външната политика Катрин Аштън заяви пред външните министри, че разработването на съвместна програма за икономическо подпомагане на Украйна далеч не е приключило. Вашингтон и МВФ, чиито средства също ще се търсят, не бързат, посочва изданието.

Според Аштън Европейската комисия „контактува по въпроса с много други държави и институции“ – може би в търсене на резервен вариант, предполага „Независимая газета“.

Според шведския външен министър Карл Билд ЕС „прилага по-скоро моркова, а не тоягата“ към Украйна. Морковът – ако става дума за икономическо съдействие, е толкова призрачен, че направо не се вижда. Преговорите, съпроводени с едностранни условия, също не приличат на почерпка. Тоягата обаче е налице, съвсем осезаема. Европейските министри решиха да не налагат на Украйна санкции, но ги държат в резерв. И ще ги задействат, ако украинският президент Виктор Янукович не изпълни исканията на опозицията и очакванията на ЕС, прогнозира всекидневникът.

Еврокомисарят по разширяването и политиката на добросъседство Щефан Фюле е готов да посочи на Украйна верния път, пише „Независимая газета“ в друг материал.

Днес Фюле за пореден път ще разговаря в Киев с Янукович. Вероятно пак ще се опита да обясни на украинския лидер, че трябва да направи отстъпки на общественото протестно движение. Колко успешен ще е опитът – ще разберем в четвъртък и петък, когато е насрочено извънредно заседание на Върховната рада. Фюле ще остане в Украйна и от изводите му до голяма степен ще зависят по-нататъшните действия на ЕС, отбелязва вестникът.

Той припомня, че цялата минала седмица парламентът прекара в спорове за конституционна реформа, която да ограничи президентската власт и да разшири пълномощията на парламента. Според някои депутати дебатите може да продължат, може да се обсъжда и ново правителство след оставката на кабинета Азаров през януари, но може и да се формира ново мнозинство в самата Върховна рада. „Засега се преговаря по всички насоки и на различни нива“, твърди независим народен представител.

„Политическите игри около конституционната реформа“, в които са увлечени властта и опозицията, „говорят за неадекватна оценка на ситуацията, незрялост и безотговорност на политиците“, коментира украинският политолог Виталий Бала.

Протестното движение иска радикални реформи. Според анкетите близо един милион души – немислимо число за миролюбивото украинско общество, са готови да идат на барикадите с оръжие в ръце. Зад тях стоят нови милиони – бъдеща втора вълна от протеста. Страната е на крачка от неплатежоспособност, икономиката полита към пропастта. Една искра – и всичко ще избухне. А политиците действат хаотично, рефлекторно, реагират на положението от вчера, не предвиждат утрешните събития, предупреждава аналитикът.

Руският му колега Михаил Ремизов заявява пред „Росийская газета“: „В самосъзнанието на голяма част от украинците има комплекс за непълноценност, провинциалност. Оттук идва и нуждата от хиперкомпенсация чрез сближаване с Европа“, обобщава той причините за масовите протести, започнали през ноември, когато официален Киев отказа споразумение с ЕС и засили връзките с Русия.

Договорът за асоцииране с ЕС нямаше нищо общо със задачите за вътрешна европеизация на Украйна в културен, социален и икономически план. Той не даваше никакви предимства – нито безвизов режим, нито изгледи за инвестиции. Съществен дял от украинското общество обаче повярва, че споразумението е част от неговия европейски избор. Самата му готовност да повярва в това сочи известна незрялост на украинското национално съзнание, казва експертът.

Украинците жадуват „да предоверят съдбата си другиму, който исторически е постигнал повече успехи“ – също като руските либерали, според които „националната съдба на Русия трябва да се остави на влог в сигурна европейска банка и всичко ще бъде наред“, забелязва той.

По принцип в случая с националноосвободителните движения народите водеха борба, за да не бъдат колонии. А тук виждаме уникален пример. Във фазата на т. нар. Евромайдан украинците парадоксално демонстрираха висока национална сплотеност, за да подпишат един унизителен колониален документ, добавя руският наблюдател.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.