СофияПловдивВарнаБургасРусе

Олимпиадата едва ли ще подобри отношенията със Запада

Колаж от социалните мрежи по снимката с двойната тоалетна в Сочи

Висшите руски държавници видимо въздъхват с облекчение, виждайки в чуждите медии разкази за гордите местни жители и снимки на президента Владимир Путин, празнуващ с австрийски спортисти, вместо писания за течаща от чешмите мътна вода и липсващи дръжки на бравите в хотелите. Игрите в Сочи в крайна сметка се превръщат в нормално олимпийско шоу.

А само допреди няколко дни не изглеждаше така. Всяка страна, решила да бъде домакин на олимпийски игри, е наясно, че влиза в светлината на глобалните прожектори. Правителство, което изхарчи повече от всеки друг домакин на олимпиада, което с огромни усилия едва успя да завърши строителството навреме, което е притиснало политическата опозиция и е отговорно за остър икономически спад, би следвало да очаква всички тези въпроси да се окажат в центъра на медийното внимание.

Русия обаче като че ли стана обект на повече медийни критики, отколкото заслужава. Чужди журналисти писаха от Сочи за гладни кучета, за груби рецепционистки и указания да се не хвърля хартия в тоалетните – твърде хапливи забележки за страна, превърнала се в любим прицел за присмех и демонизиране.

За мнозина руснаци критиките срещу Сочи се дължат на утвърдил се напоследък стереотип на западно предубеждение.

Когато украинският президент Виктор Янукович предизвика геополитически конфликт, рязко отхвърляйки споразумението за асоцииране с ЕС, Путин беше представен като кукловод. В много европейски столици стовариха вината върху „ръката на Москва“, независимо, че политически и икономически нестабилна Украйна при всички случаи ще бъде труден партньор за ЕС.

Но когато Москва обвинява западни политици – бившия германски външен министър Гидо Вестервеле, външнополитическия шеф на ЕС Катрин Аштън или помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, че се намесват във вътрешните работи на Украйна, като слизат сред тълпите в Киев и вземат страната на опозицията – аргументите на Русия не се приемат сериозно.

Русия несъмнено прави всичко възможно да съхрани ограничената си регионална сфера на влияние след разпадането на Съветския съюз. Внушителният проект на Путин за Евразийски съюз – икономическа сфера, простираща се от Европа до Тихоокеанския бряг, е недвусмислен опит да се създаде структура, доминирана от Москва.

Това едва ли е изненадваща реакция на страна, чието глобално влияние постоянно ерозира. Западните страни и регионални институции, включително като ЕС и НАТО, още повече изостриха този проблем. На Русия е простено да се чувства обкръжена, когато те се разширяват.

В същото време обаче Русия едва ли може да обвинява ЕС и САЩ за тази враждебна атмосфера. От връщането си на президентския пост през 2012 г., ако не и отпреди това, Путин не спира да обвинява Запада за неблагополучията в своята страна, на осъжда техните упадъчни общества и да се представя за защитник на традиционните руски ценности.

Миналата година той на два пъти се позова на моралния консерватизъм като преграда срещу разлагащото западно влияние и заложи тази идея в центъра на президентските си планове. Тази идеология, от една страна, служи за основа на такива вътрешнополитически инициативи, като налагането на ограничения над развитието на гражданското общество и забраната да се пропагандират нетрадиционни сексуални отношения сред непълнолетни. От друга, тя се отразява зле на международните отношения на Русия.

Москва забрани осиновяването на руски деца от американски семейства и задължи руските неправителствени организации, финансирани от чужбина, да се регистрират като „чужди агенти“. Тези стъпки обаче спънаха усилията на американския президент Барак Обама да „рестартира“ отношенията с Русия и отровиха връзките дотам и двете страни да твърдят, че не им остава друго, освен да сътрудничат за глобалните конфликти.

Резултатът е, че етикетът „империя на злото“, който бившият президент на САЩ Роналд Рейгън лепна на Съветския съюз, все още се появява от време на време, за да „придаде цвят“ на западните възприятия за Москва. Докато това не се промени, отношенията на Русия с Европа и Америка изобщо не могат да бъдат нормални.

При тези обстоятелства една „нормална“ олимпиада в Сочи ще бъде истинско постижение и всеки трябва да се радва на шоуто, докато то продължава.

Още по темата: Недоволството от олимпиадата заглъхна с началото на празненството

Тимъти Херитидж
Ройтерс

След като години наред търпяха праха, шума и задръстванията, докато скучният им руски курорт се превръщаше в модерно спортно средище, хората в Сочи най-сетне могат сами да преценят дали това си е заслужавало.

Когато струващата 51 милиарда долара зимна олимпиада се разгърна с пълна сила в неделя, отговорът на зрителите, виждащи за първи път олимпийския парк в действие, беше категорично „да“.

„Това е просто фантастично“, каза Сергей Клюев от квартала „Адлер“, където беше построен паркът. „Тук пет години се строеше, но погледнете всичко около нас. Не съжаляваме за нищо, дори за цената“, заяви той, докато се разхождаше със семейството си, възхищавайки се на модерните стадиони и радвайки се на празничната атмосфера.

Някои жители на Сочи все още са ядосани, че заради домакинството на игрите градът се е превърнал дори по думите на президента Владимир Путин в най-голямата строителна площадка в света, и създадоха уебсайта Blogsochi.ru, където да изливат недоволството си.

В сърцето на субтропическия град в западното подножие на планината Кавказ все още се извисяват кранове над недовършени жилищни сгради.

Но критиците не се забелязваха никъде по обектите далеч от центъра на Сочи след започването на игрите, отчасти защото на някои беше попречено да пътуват за Сочи и отчасти заради доброто впечатление, създадено от новите стадиони.

Путин се надява, че игрите ще представят Русия като успешна и процъфтяваща модерна държава, а протестите биха заплашили това.

„Определено тук има хора, които понесоха доста несгоди“, каза Евгения Мертилова, имайки предвид стотиците хора, чиито домове бяха сринати, за да се направи място за олимпийските постройки , и повечето от които бяха настанени другаде от властите.

Но докато минаваше с деветмесечното си бебе покрай главния стадион „Фищ“, тя заяви: „Погледнете колко са хубави тези стадиони. След игрите тук ще има търговски център, който непременно ще е нещо хубаво. Впечатлена съм.“

„По-добре от 1980“

В единия край на парка мъже с червени селски ризи и жени с пъстри синьо-бели рокли изпълняваха традиционни танци под музикалния съпровод на балалайки.

В центъра, в чашата, извисяваща се над парка, буйно гореше олимпийският огън . Във фонтаните под нея се издигаха и падаха водни строи на фона на музика на Пьотр Чайковски.

„Бях на Олимпиадата в Москва през 1980 г., но това е доста по-величествено“, каза Надежда Харитонова – жена на седемдесет и няколко години, облечена с червени празнични дрехи и бели ръкавици.

„Всичко е благодарение на Путин. Без него, това никога нямаше да се случи. Независимо от цената то си заслужаваше“, заяви тя, докато се разхождаше заедно със съпруга си.

Това ще бъде музика за ушите на Путин след месеците на недоволство в страната и неодобрение в чужбина заради високата цена, плюс критиките към позицията му за правата на гейовете.

Първият медал за Русия на игрите беше посрещнат с бурна радост от тълпа, гледаща състезанието на голям екран, а тревогите за сигурността изглеждаха забравени на фона на конните патрули на служители на реда по протежението на защитните ограждения.

Сред тълпата обаче имаше някои хора, които все пак не бяха доволни от високите разходи.

Мъж, който се представи просто като Василий, каза, че си взел отпуск от работата си като моден дизайнер, за да работи като чистач на игрите, така че да може да усети атмосферата.

„Това е събитие, което се случва веднъж в живота. Исках да го видя отвътре“, каза той с метла в ръката.

„Всичко е изумително, но разбира се, цената е твърде висока за Русия. Наистина би трябвало да се мисли повече за многото бедни хора“, заяви мъжът.

Путин казва, че строителството за Олимпиадата ще даде икономически тласък на града и региона. Критици се съмняват в това, а уебсайтът Blogsochi.ru публикува поредните си критики след началото на игрите.

„Заради Олимпиадата в Сочи се появиха безкрайни опашки като опашките за салами по съветско време“, написа Александър Валов, който многократно използва уебсайта, за да привлече вниманието към проблемите в Сочи.

Но дори той заяви, че е имал „незабравимо преживяване“ в олимпийския парк, а освен критиките на сайта имаше коментари, приветстващи първите медали на Русия на игрите, и необичайно положителни възклицания като „Ура! Браво!“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.