СофияПловдивВарнаБургасРусе

Имиграцията: наистина ли Шотландия е различна?

Стивън Брокълхърст

През последните години имиграцията се изкачи до върха на политическия дневен ред. Докато политици в Уестминстър искат да намалят броя на хората, идващи във Великобритания, политиката на Шотландия е да приема повече имигранти. На какво се дължи тази разлика? И дали хората в Шотландия подкрепят нуждата от повече имигранти?

Миналия месец министърът на образованието на Шотландия Майкъл Ръсел оповести у дома новината, че Шотландия не следва същия път като британското правителство, като добави, че дебатът на юг от границата се „направлява от Партията на независимостта на Обединеното кралство (ПНОК) и от грозна ксенофобия“.

Изявлението беше осъдено от британското правителство като „възмутително“ и „смехотворно“, но избухването на Ръсел илюстрира голямата политическа пропаст между нагласите на хората, които управляват в Шотландия и тези в Уестминстър.

Консерваторите в Лондон следват политики, насочени към намаляване на миграцията и дори лейбъристите в Уестминстър, които преди десет години посрещнаха с добре дошли източноевропейците, вече смятат, че имиграцията е отишла твърде далеч.

Ако прибавим желанието на ПНОК да извади Великобритания от Европейския съюз и да затвори границите й за гражданите на други страни членки, се създава нарастващ натиск за намаляване на миграцията в Англия и Уелс.

Но не и в Шотландия. За разлика от почти всички други националистически партии в Европа, Шотландската национална партия (ШНП) очерта в своята Бяла книга мерките, чрез които би опитала да увеличи имиграцията, ако Шотландия получи независимост от Великобритания на референдума през септември.

Демографските данни сочат, че населението на Шотландия застарява и въпреки нарастването на населението в резултат на имиграцията през последното десетилетие, политическият консенсус е в подкрепа на приемането на мигранти в трудоспособна възраст, които да заемат работни места и да основават бизнеси, които биха могли да подпомогнат растежа на икономиката.

Основните опозиционни партии в Шотландия не се противопоставят на тази част от плана на ШНП за независимост и са съгласни, че мигрантите могат да дадат тласък на икономиката.

Но убедителен ли е този аргумент за хората в Шотландия? Споделят ли те вижданията на своите политици?

Наистина ли шотландското общество е по-отворено към имиграцията, отколкото хората на юг?

Центърът за наблюдение на миграцията в университета в Оксфорд току-що започна първото по думите му голямо проучване на това какво мислят шотландците за имиграцията в Шотландия.

Скот Блайндър, директор на центъра, казва: „Голяма част от досегашните изследвания в Шотландия са била базирани на малък брой респонденти и на малък брой въпроси“.

„Хората вадят доста заключения въз основа на много малко материал.“

Изследването на Центъра за наблюдение на миграцията, проведено от организацията за изследване на общественото мнение „ЮГов“ (YouGov) сред повече от 2000 респонденти в Шотландия и подобен брой в Англия и Уелс установи, че нагласите на шотландците към миграцията са различни от тези в останалата част от Великобритания, но не „прекалено различни“.

Д-р Блайндър казва: „Мнозинството от шотландците (58 процента) също биха искали намаляване на имиграцията, но това е доста по-малък дял от този в останалата част от Великобритания (75 процента)“.

„В Шотландия има по-голяма вероятност да чуеш, че имиграцията е добра за Шотландия, което е точно обратното на нагласите в останалата част от Великобритания. Изглежда, че в обществения дневен ред в Шотландия този въпрос не е чак толкова важен.“

Констатациите на Центъра за наблюдение на миграцията съответстват на скорошно изследване на социалните нагласи във Великобритания, което установи, че 78 процента от хората в Англия смятат, че броят на имигрантите във Великобритания трябва да бъде намален. Изследването показа, че в Шотландия този процент е 69.

Новото изследване съдържаше въпроси за различни типове имиграция като допускането на висококвалифицирани мигранти, студенти или на най-близките членове на семействата на вече дошлите мигранти. Шотландците са по-малко склонни да искат намаляване на имиграцията в целия спектър на видовете имиграция.

И макар че подкрепата за намаляване на имиграцията в категориите на нискоквалифицираните мигранти и на търсещите убежище е отчетливо по-висока, тя винаги остава по-малка в сравнение с резултатите за Англия.

Може да се обобщи, че шотландците изглежда не са толкова „проимигрантски“ настроени, колкото че са по-малко „анти“.

Исторически погледнато, имиграцията в Шотландия е с ниски нива, а страната като цяло не е толкова гъсто заселена, колкото Англия.

Преди десетилетие Шотландия имаше най-бързо намаляващото население в Европа с рекордно ниско ниво на раждаемост и повече хора напускаха страната, отколкото идваха от други страни.

След спад от почти четвърт милион през предишните 30 години, в края на 2003 г. населението на Шотландия беше малко над пет милиона.

Всички прогнози сочеха, че спадът ще продължи, но от 2004 г. започна рязка промяна, в резултат на която населението на Шотландия надмина върховите стойности от 1974 г. и достигна рекордни нива.

Според икономисти шотландското население трябва да нараства с 24 000 души годишно, за да се движи в крак с европейските икономики.

Мнозинството имигранти в Шотландия по традиция идват от Пакистан и Индия, но през последното десетилетие броят на поляците нарасна от едва няколко хиляди до около 60 000.

Това нарастване съвпадна с премахването на ограниченията за поляците да работят в други държави от Европейския съюз – право, което наскоро беше дадено и на гражданите на Румъния и България.

Въпреки ръста от последното десетилетие Шотландия все още има относително малка имигрантска популация в сравнение с Англия и най-вече с Лондон.

Около 7 процента от шотландците са родени извън Обединеното кралство, докато в останалата част от Великобритания този дял е почти 14 процента.

Робърт Райт, професор по икономика в университета в Стратклайд, смята, че Шотландия всъщност няма опит с масовата имиграция.

Той посочва: „Мисля, че разликата между Шотландия и Великобритания се свежда в действителност до факта, че през значителен период от време в Шотландия е имало по-малка имиграция, отколкото в Обединеното кралство.“

„Предвид този факт, смятам, че тук има повече толерантност, защото имиграцията е била на по-ниски нива. Това не означава, че занапред, когато имиграцията се увеличи, ще продължи да има толерантност. Това ще бъде препятствие, което ще трябва да бъде преодоляно по-късно.“

Професор Кристина Босуел, преподавател по политически науки в университета в Единбург, е съгласна, че толерантните към имиграцията политики не са способни да печелят изборни гласове.

Тя коментира: „Дори в момента ШНП, либералните демократи и лейбъристите да подкрепят като цяло един по-либерален подход, в случай че Шотландия получи независимост, изкушението за разграничаване, критикуване и използване на обществените безпокойства във връзка с имиграцията ще бъде доста голямо.“

Проф. Босуел смята, че това се е случило в цяла Европа, където обществените нагласи като цяло са били доста скептични и предпазливи към ползите от имиграцията.

Тя отбелязва: „За политическите партии всъщност е доста лесно и доста съблазнително да използват политическите безпокойства във връзка с имиграцията и да се опитат да спечелят подкрепа на основата на антиимигрантски позиции или поне на базата на по-малко либерални позиции за имиграцията.“

„Не можеш да спечелиш гласове като възприемеш либерална и прогресивна политика към трудовата миграция и всъщност, лейбъристкото правителство във Великобритания установи точно това през последните няколко години. Очевидно беше, че то трябваше да ограничи по-експанзивната си политика от първите години на миналото десетилетие.“

Същата линия на поведение беше възприета от лидера на ПНОК Найджъл Фараж при посещението му в Единбург миналата година – едно пътуване, по време на което той беше обкръжен от гневни демонстранти и трябваше да потърси убежище в една кръчма.

Той казва: „В Англия сме чували аргументите, че преди 10 – 15 години е трябвало да премахнем контрола върху имиграцията във Великобритания, за да помогнем на икономиката. Това, което имаме сега, са хиляди млади хора в Англия без работа и без шансове на трудовия пазар.“

„Имиграцията може да бъде много полезна за икономиката, но трябва да бъде контролирана.“

Проф. Босуел посочва, че има множество изследвания, които показват, че имигрантите не създават висока безработица и като цяло не представляват голям товар за социалната система.

Тя обаче посочва: „Имиграцията често се използва като гръмоотвод за много от притесненията по повод заетостта, социалната система и социалното включване.“

Проф. Босуел добавя: “ Много по-лесно е да продадеш ползите на трудовата миграция, ако една икономика изпитва осезаем и остър недостиг в определени сектори или региони.“

„Много по лесно е също така да продадеш трудовата миграция, когато става дума за наемане на висококвалифицирани мигранти.“

„Ако това се превърне в широко разпространена причина за безпокойство, например заради имиграцията от Румъния и България, бих очаквала ШНП да отстъпи от програмата си за по-либерална имигрантска политика като поне не набляга на този въпрос в изборната кампания, защото това наистина не би привлякло гласове.“

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.