Нежеланите роми на Франция

Анри Астие

Лагер на роми край Лион. Снимка: АП/БТА

Франция има вероятно най-строгата политика в Европа към ромските имигранти. Повечето от тях живеят в лагери, които редовно биват разрушавани от полицията – и след това построявани наново. Всяка година хиляди биват депортирани. Макар че много от тях се връщат, рядко успяват да пуснат корени.

В една зимна сутрин призори полицията дойде да разруши дома на Алекс. „Казаха: Всички навън, ще разрушим лагера. Дадоха ни половин час да си съберем нещата“, разказва 18-годишният Алекс.

15-те ромски семейства, живеещи в гора близо до Париж, не могат да попречат на 100-ината полицаи от службите за борба с безредиците да ги пропъдят.

Багерите се раздвижват. До един час от лагера не остава нищо. Из цялото място изкопани големи дупки, за да попречат на някой да се настани отново.

Запитан какво е усещането да наблюдаваш как разрушават колибата, която си построил, Алекс вдига рамене: „Никакво. Случвало ми се е много пъти.“

Както повечето от 20 000-те етнически роми, за които се смята, че живеят във Франция, Алекс идва от Румъния. И както повечето от тях, години наред го пъдят от един мизерен лагер в друг.

Стотици хиляди роми – най-вече от Румъния и България – се преселиха в Западна Европа от 90-те години насам. Обикновено възприемани като обирджии и крадци, тях рядко ги посрещат с „добре дошли“.

Но във Франция върху тях се упражнява особен натиск. Незаконните им лагери – подобни на този, в който живееше Алекс в Шан-сюр-Марн на изток от Париж – биват систематично разрушавани от властите.

Според Европейския център за правата на ромите на територията на Франция миналата година са били пропъдени от домовете им 19 300 роми – над два пъти повече в сравнение с данните за 2012 г.

„Всяка минута те са нащрек да не бъдат прогонени“, казва Габриела Храбанова от Европейската мрежа на местните ромски организации.

В страните си по произход ромите са изправени пред широко разпространена дискриминация, но поне им се разрешава да се заселят на едно място. „Прогонванията са много редки в Източна Европа“, отбелязва Храбанова.

Много от прогонените роми биват депортирани – от Франция миналата година са депортирани близо 11 000 роми, което е повече, отколкото в която и да е друга имигрантска група. Гражданството на Европейския съюз не предоставя особена защита, тъй като правото на ЕС допуска дадена държава членка да експулсира хората, които се възприемат като бреме за социалната система.

През септември вътрешният министър Манюел Валс заяви, че ромите имат „начин на живот, който е много по-различен от нашия“ и че „им е писано да се върнат в Румъния или България“.

Филип Госен подчертава, че Франция е единствената страна от ЕС, която има такава „политика на отхвърляне“.

Длъжностни лица обаче отричат, че обектът на тази политика е конкретна етническа група. Правителството настоява, че просто прилага закона, като разрушава незаконните селища въз основа на съдебни разпореждания.

Само в Шан-сюр-Марн през последните 18 месеца имаше над 20 разрушавания на лагери, казва местният активист Франсоа Лоре.

Една от целите на тези операции е премахването на грозните, необезопасени и без санитарни условия селища, където няма нито вода, нито електричество. Лоре и други активисти подчертават, че този претекст се самоопровергава. Веднага щом полицията разруши един лагер, в съседство възниква друг. Алекс и неговите съседи сега изграждат нова колиба на неколкостотин метра от предишната.

„Те живеят във все по-опасни битови условия, които им пречат да се интегрират в местната общност“, посочва етнологът Мартен Оливера. „Принуждават ги да водят номадски начин на живот, който не са избрали.“

Алекс твърди, че би му харесало да има постоянен дом, но за тази цел има нужда от добра работа.

В момента, както повечето мъже в лагерите, Алекс и приятелят му Рабу изкарват прехраната си, като ровят в хорския боклук. Всяка сутрин преди да бъдат извозени контейнерите за отпадъци, те ги претърсват за метален скрап, който могат да продадат за 10 цента на килограм.

Когато седмицата е добра, могат да изкарат по 50 евро – повече, отколкото биха спечелили в Румъния.

Намирането на добра работа е трудно по ред причини. Алекс уверява, че би вършил всяка работа, която би могъл да намери, но не е имал късмет. Рабу твърди, че работодателите губят интерес, веднага щом разберат, че е румънец.

Както повечето ромски младежи двамата не са посещавали училище във Франция, което е проблем. Много тийнейджъри биха искали да получат образование, но и тук са изправени пред препятствия.

Петнадесетгодишният Янут разказва, че е опитал да се запише в училище, така че да се научи да „говори добре френски и да си намери работа“, но е бил отпратен.

Училищата нерядко отпращат ромите, понеже местните власти избягват да ги признават за живеещи в съответния район, казва Франсоа Лоре. Без официален адрес, те нямат право на никакви социални помощи, освен елементарната медицинска помощ – за мнозина дори осигуряването й е проблем.

Представители на администрацията твърдят, че са натоварени с по-голямата част от тежестта на проблем, който надхвърля ограничените им възможности. Този проблем изисква решение на международно ниво, казва Марк Нектар, който отговаря за политиката към ромите във Вал дьо Марн, района, където е разположено предградието Шан-сюр-Марн.

Обикновено лагерите възникват в западнали предградия, където доставката на услуги вече е затруднена. Сен-Сан Дьони, точно на север от Париж, е най-бедният район във Франция. Той освен това е районът с най-много хора, обитаващи лагери.

Клод Резник, служител в община Монтрьой-су-Боа в Сен-Сан Дьони, отбелязва, че ромите пристигат на цели семейства и това ги прави по-трудни за „абсорбиране“ в сравнение с предишни вълни от имигранти.

Южноевропейците или африканците, които дойдоха през 60-те и 70-те години, посочва той, „можеха да намерят подслон в дома на приятел, да се преместят, след като намерят работа и тогава да доведат семействата си.“

В Монтрьой са предприели стъпки за пренастаняване на семейства от разрушени лагери, но това е единственото, което могат да направят, казва Резник. „Има хора, които са в списъка на чакащите за настаняване в социално жилище от години“, подчертава той. „Как можем да разрешим ромите да бъдат настанени с предимство?“

В Шан-сюр-Марн, както и на много други места, местните жители настояват за решителни действия. Много от тях наскоро отправиха петиция към кмета с молба прогонването на ромите да бъде ускорено.

Бързо допитване до местното обществено мнение разкрива смесица от гледни точки за присъствието на ромите. 21-годишната Ингрид, която следва в училище за остеопатия в близост до разрушеното селище, казва, че от там се носи дим с неприятна миризма. Друг студент по остеопатия казва, че пътят е бил затворен.

Други са много по-умерени. Флориан Гойон, студент по история, казва, че едва
забелязва ромите. 28-годишният имигрант от Тунис Мохамед подозира, че много от ромите си изкарват прехраната, като крадат телефони, но не иска те да бъдат гонени. „Не е справедливо да се изхвърлят деца на студа“, казва той.

Самите роми не споменават за сериозни проблеми с местните жители. „Ние нямаме проблем с французите – само с полицията“, казва румънец, който представя себе си като Бой. „Те ни обвиняват, че крадем, но ние не крадем нищо.“

Гийом Ларданше от „Ор ла рю“, група от Монтрьой, която помага на затруднени деца на имигранти, е съгласен, че понякога младите роми се замесват в престъпления. Това не е особено изненадващо, тъй като те обикновено се намират на улицата, а не в училищата.

Но, добавя той, проблемът често се преувеличава. Данните на полицията показват, че във Франция от общо 6000 ромски деца в лагерите, 200 – 300 се занимават с криминална дейност. „Преобладаващото мнозинство от ромските деца не се замесват в неприятности“, твърди Ларданше.

Някои смятат, че перспективите за ромските имигранти във Франция биха могли да се подобрят след приключването на „преходния режим“, който ограничаваше достъпа до работа за гражданите на Румъния и България.

От 1 януари те вече не се нуждаят от разрешително за престой, за да работят във Франция. Но правилата, които предизвикаха цикъла от прогонване и депортации, остават в сила.

Още по темата: Интеграцията на ромите като общоевропейски проблем

Два влиятелни европейски вестника повдигат на коментарните страници днес темата за интеграцията на ромите като общоевропейски проблем.

В статия със заглавие „Ромите – изясняване на ситуацията“ британският „Гардиън“ призовава да бъдат отхвърлени предразсъдъците и да се изследва действителният потенциал на приноса, който ромите биха могли да имат за Великобритания.

„Възприятията ни за ромите са оформени от въображаемия образ на циганите, дълбоко вкоренен в нашата култура. Този въображаем образ представлява обратното на нашите ценности: нашето общество ограничава начините за изразяване на емоциите, затова ние завиждаме на страстта, която циганите изразяват чрез своята музика и екзотичен външен вид.

Чувстваме се хванати в капана на рутината на нашето всекидневие и откриваме романтика в свободата и спонтанността на циганския живот, но също така го и отхвърляме като незаконен и неконтролируем. Предразсъдъците ни пречат да преценим рационално действителните проблеми, пред които са изправени ромите мигранти.

По дефиниция социалното включване може да се случи само, ако практиките за изключване бъдат изкоренени. Вместо да обвиняваме ромите за нашите страхове и фантазии, би трябвало да им протегнем ръка и да позволим на самите себе си да бъдем вдъхновени от тяхното великодушие, приспособимост и отдаденост в оказването на взаимна подкрепа“, пише изданието.

В подобна посока разсъждава и германският вестник „Франкфуртер рундшау“. Под заглавие „Защо не разбираме ромите?“, изданието подчертава, че част от българските роми, пристигащи във Федералната република дори не знаят, че могат да получават социални помощи.

„Франкфуртер рундшау“ цитира примери от Дортмунд, където има голяма ромска имигрантска общност. „Отначало дойдоха жени, тръгнали да проституират, които след това доведоха семействата си; мъжете започнаха да търсят работа или да събират метал. Пришълците от България изобщо нямаха представа, че имат право да поискат помощи за отглеждането на децата си“, пише германското издание и допълва, че начинът на живот на ромите не е понятен за обществото нито в Западна, нито в Източна Европа.

„Франкфуртер рундшау“ подчертава, че образованието не е решение на проблема, тъй като навсякъде в Източна и Югоизточна Европа, при това не само по отношение на ромите, е прекъсната връзката между образованието и добрия стандарт на живот. Германският вестник стига до извода, че решението на проблема е работеща икономика, която да осигурява работни места.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.