Добре дошли в Ноливуд
Филмовата индустрия на Нигерия е третата по големина в света след американската и индийската
Едва ли има човек, който да не знае какво е Холивуд. Меката на индийското кино Боливуд също е доста популярна по света и филмите, снимани там, се радват на огромен интерес. Но малко хора са чували за Ноливуд. Това е името, с което наричат филмовата индустрия на Нигерия. Тя съществува едва от 15 години, но е третата по големина в света след американската и индийската. Годишно в страната се снимат около 1000 филма. Бюджетът им не надвишава 15 хиляди долара, снимките продължават 1-2 седмици, а средните продажби са между 25 хиляди и 50 хиляди копия от заглавие.
Кварталът Сурулере, който се намира в най-големия нигерийски град Лагос, е сърцето и рожденото място на Ноливуд. Той не прилича на Бевърли Хилс, нито на Бомбай, но в него живеят ноливудските топ продуценти, режисьори, дистрибутори, мениджъри и звезди. Местната киноиндустрия не просто процъфтява, а е вторият по големина работодател в страната.
Ноливуд се ражда през 1992 г. с излизането на “Живот в робство” (“Living in Bondage”) – глупав и лошо направен филм, сниман в домашни условия. Идеята е той да бъде нещо като приказка за морала, която да подхрани и потвърди най-мрачните и дълбоки убеждения на нигерийския народ. А именно, че богаташите, които се разхождат наляво и надясно със своите скъпи коли, живеят в луксозни имения, ядат пилешко и пият вино, са обречени да отидат при дявола. Поуката от филма е, че тези зли хора на всяка цена си получават заслуженото – полудяват и могат да намерят спасение само ако признаят греховете си пред Бога и поискат опрощение.
Въпреки цялата си абсурдност, “Живот в робство” днес е смятан за класика и е възприеман като първия ноливудски “блокбъстър”. От него са продадени 500 хиляди видеокасети само за две седмици. Качеството на филмите, които се правят в Нигерия, вече е доста по-добро, но основната тема е същата като на “Живот в робство”. Само много дързък или глупав тамошен режисьор би се осмелил да направи филм, в който да не се разказва за наказание на злите и възнаграждение за добрите. Иначе сюжетните линии са взети от съвременния живот в Африка – религия, семейни конфликти, корупция, бедност.
Един от най-успелите режисьори в Ноливуд е Ланселот Имасуен, който засега държи рекорда по най-много снимани филми. Сред тях са “Последното погребение”, “Августовска среща”, “Мъжки игри”, “Женски игри” и много други. “Неотдавна имах удоволствието да снимам в Холивуд – разказва Имасуен. – Казах на тамошните продуценти: “Искам да знаете, че 75% от вашия бюджет и снимачни дни са напълно излишни. Как може да снимате филм 60 дни! По колко часа работите през тези 60 дни?” Всичко това е само показност. Гледаш безкрайни редици камиони и фургони, паркирани около снимачните площадки. И от цялото това оборудване се използва много малка част. В Ноливуд правим точно обратното – освобождаваме се от всички излишни неща, опростяваме процеса на снимането на филми.”
Макар да не одобрява съвсем начина на работа в Холивуд, Имасуен не крие възхищението си от тамошната филмова индустрия. “Докато бях в Америка, ме разведоха из студията на “Парамаунт” – разказва той. – Едва не припаднах от величието, което ми се откри – размерите, техниката, декорите. И си помислих: “С това ли трябва да се сравняваме?!” Но ще ги настигнем, сигурен съм, ще ги настигнем.”
В момента Имасуен е на 36 години и за 12 години е режисирал над 150 филма – по един почти всеки месец. Филмът, който е снимал в Холивуд, се казва “Приятелски огън” и е независима продукция с бюджет от 200 хиляди долара, финансирана от американски продуцент, живеещ в Нигерия. Сюжетът е типично ноливудски, а главната женска роля се изпълнява от Кейт Хеншоу-Нутал – една от големите звезди в Ноливуд. Доста популярни в страната са и Женевиев Нахи (наричана “нигерийската Шарън Стоун”), Ричард Мофе-Дамихо (най-скъпоплатеният актьор в Нигерия) и Рамзи “Любовника” Ноуа.
В Ноливуд отскоро съществува съюз на независимите продуценти, чийто председател е Чарлз Новиа. Той решава да работи отделно от големите студиа, когато научава, че едно от тях, финансирало и разпространило последния му филм, го мами. “Казаха ми, че филмът се е продал в 60 хиляди копия – разказва Новиа. – Но аз се усъмних и издействах съдебно нареждане, с което успях да вляза във фабриката за производство на DVD-та. Открих, че от филма са продадени над 300 хиляди копия. Сега съдя студиото.”
[swf] data=“http://www.youtube.com/v/X-42NCowBYk“, width=“425″, height=“350″ [/swf]
Новиа и неговите партньори търсят финансиране извън Ноливуд и са наели екип от адвокати и счетоводители, които работят за тях. Неотдавна голяма местна банка се е съгласила да инвестира 1 милион долара в бъдещите филмите на Новиа. “Вече сме готови с четири филма – обяснява той. – Те ще бъдат рекламирани по нов начин – от хора по улиците. Това ще ни струва около 100 хиляди долара на месец. Но ще бъде нещо съвсем ново за Ноливуд. Ние го издигаме на следващото ниво.”
Ноливуд е стигнал доста далеч за своите 15 години съществуване. Годишните приходи от филмите, които се снимат там, се равняват на 250 милиона долара, а зрителите са около 600 милиона африканци на континента и по света. В югоизточната част на Лондон – сърцето на нигерийската общност във Великобритания, има десетки павилиони, където се продават ноливудски филми. Кабелният канал BEN пък излъчва по няколко всяка вечер.
Ноливуд е постигнал този впечатляващ успех без каквато и да е помощ и субсидии от нигерийското правителство и неправителствени организации. Той има да извърви доста дълъг път преди да изпълни мечтата си да настигне Боливуд или Холивуд. Но желание не му липсва. Нещо по-важно – доказва, че кино не се прави главно с пари. После как да повярваш, че български филми не се снимат, защото няма средства!
(по в. “Гардиън”)