СофияПловдивВарнаБургасРусе

Във Великобритания всъщност има много работа за специалисти от ЕС

Полицаи в Лондон. Снимка: топнюз

Сър Джеймс Дайсън се прочу в медиите миналия месец, когато обяви, че до 2020 г. неговата компания за домакински електроуреди ще създаде във Великобритания 3000 работни места за учени и инженери като част от инвестиционен план за 250 милиона лири.

Но въпреки че тези работни места ще са във Великобритания, компанията признава, че ще трябва да използва най-различни начини, за да ги запълни. По нейни оценки в Обединеното кралство има недостиг на 60 000 инженери на година. Липсите на Дайсън общо взето ще се запълнят от други европейски страни.

През последното десетилетие недостигът на такива работници във Великобритания и на други места отвори вратата за специалисти и други висококвалифицирани мигранти от новите държави членки на ЕС от бившия комунистически блок.

Широко разпространени са твърденията, че в голямата си част имигрантите от новите държави в съюза са полуквалифицирани или нямат изобщо никаква квалификация. Но това, на което не се обръща много внимание, е малкият, но важен приток от региона на висококвалифицирани хора, особено в областта на инженерните науки, информационните технологии, медицината и счетоводството.

По данни на службата за изследването на работната сила в Обединеното кралство, обхващащи периода 2004-2012 г., около 10 процента от дошлите от първите осем източноевропейски страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. – така наречените ЕС-8 (Полша, Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Литва, Латвия, Естония) – работят като мениджъри или директори, специалисти в областта на бизнеса и обществените услуги, както и като учени и инженери.

Има и приток на квалифицирани кадри – особено лекари – от по-новите, значително по-бедни членки Румъния и България, известни като ЕС 2. Въпреки че трудовите ограничения за тези страни паднаха през януари, предизвиквайки с това сериозен ужас, високообразовани и самонаети граждани от ЕС 2 могат да работят в Обединеното кралство още от присъединяването на тези страни към съюза през 2007 г.

Сериозният анализ на миграцията към и от Великобритания обаче се затруднява от липсата на надеждни статистически данни. Новите регистрирации за национално осигуряване например са един от основните способи за измерване на имиграцията, но те не отразяват броя на временните работници.

Но това, което като че ли е ясно, е, че в много сектори затягането на мерките срещу миграцията от страна на оглавяваната от консерваторите коалиция поощрява кандидатите за работа от самата Европа, а не тези от другаде.

Такъв е случаят с медицината – един от малкото сектори, които могат да се изследват точно, защото лекарите трябва да се регистрират в Главния медицински съвет (ГМС) на Великобритания, който се явява надзорният орган на тази професия.

Според ГМС ограниченията върху имиграцията в Обединеното кралство отчасти обясняват резкия спад в дела на завършилите медицина извън Великобритания или останалата част на Европа, които работят в Обединеното кралство – от един от седем през 2007 г. на 1 от 20 през 2012 г.

Тази промяна се дължи и на голямото увеличение в броя на лекарите от ЕС 10 (десетте членки на ЕС от Централна и Източна Европа: България, Чехия, Румъния, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Словения, Естония и Унгария) – присъединяването им към ЕС доведе до автоматичното признаване на квалификациите на огромна част от лекарите в този регион. Между 2004 г. и 2013 г. е имало около 9000 регистрации от района на ЕС 10 в сравнение с осемте хиляди завършили медицина, които Обединеното кралство произвежда всяка година. В случая с Румъния и България броят на регистрираните се е увеличил съответно осемкратно и шесткратно през този период.

Лекарите са сред имигрантите, за които е най-вероятно да се установят за постоянно. По подобие на други работници от ЕС 10, много от тях са готови да работят на по-ниска позиция в сравнение с преди, за да стъпят на трудовата стълбица, от което печелят работодателите им. По оценки на Европейската комисия в по-широк план средно около 30 процента от мобилните работници от ЕС 10 са работили под равнището на квалификацията си през 2012 г.

Адриана (това не е истинското й име) е един такъв мигрант. Тя е румънска психиатърка, която понастоящем работи в Лондон на стажантска позиция и е вписана в националната система за здравеопазване като лекар специализант, като получава над осем пъти повече от предишната си заплата. Тя възнамерява да остане в Обединеното кралство не само по финансови причини, но и защото инфраструктурата в сферата на медицината е подчертано по-добра, а статусът на лекарите е по-висок, казва тя.

Джон Спрингфорд от проевропейския мозъчен тръст Център за европейска реформа посочва в доклад от 2013 г. върху имиграцията в ЕС, че като че ли Обединеното кралство върви по примера на САЩ, където квалифицираните местни кадри е по-вероятно да работят като мениджъри и директори, докато квалифицираните имигранти е по-вероятно да работят като учени, инженери или статистици.

Томаш Боровецки, мениджър за Полша на агенцията за набиране на персонал „Рийд“, казва, че работодателите в целия свят търсят нови квалифицирани работници от многото технически университети, групирани около големи градове като Варшава и Краков.

В Румъния и България картината при следващите в специалности в областта на естествените науки е сходна. В Румъния например всяка година около 50 000 студенти завършват специалности в инженерните науки и информационните технологии, като в тези образователни направления учат около една четвърт от студентите.

Както стана и с нискоквалифицираните работници, след падането на бюрократичните пречки за другите имигранти специалисти и мениджъри страните от ЕС-10 могат бързо да запълнят недостига или нуждата от тесни специалисти в западната половина на Европа.

Изпълнителният директор на компанията за набиране на персонал „Рандстад профешънъл енд файненшъл“ Тара Рикс изтъква недостига на счетоводители в Лондон преди финансовата криза през 2008 г. Поляците спомогнаха да се запълни тази дупка, казва тя. „Рандстад“ посочва, че от няколко години й се налага да се обръща към Румъния и България, за да запълни позиции в ай ти отдела си за своята софтуерна платформа за интегриране на данни „Оракул“.

Този приток се подхранва отчасти от значителните инвестиции в някои страни от ЕС10 от страна на многонационални компании, някои от които създадоха там свои глобални специализирани центрове. Дойче банк например увеличава новия си глобален технологичен център в Букурещ, давайки работа на 500 специалисти в областта на информационните технологии, докато „Хюлет-Пакард“ е базирал едно от най-големите си звена за мейнфрейм компютърни системи в София.

Директорът за политиката и специализираните услуги към Конфедерацията за набиране и назначаване на персонал Том Хадли казва, че една от причините Обединеното кралство да не може само да си произведе кадрите, от които има нужда, е, че отнема време да обучаваш хора, което от своя страна забавя задоволяването на търсенето на пазара.

Индустриалното обединение на инженерния сектор във Великобритания И И Еф казва, че има обещаващи инициативи за създаване на повече инженери в Обединеното кралство, като например през увеличаване на чиракуването. Но имайки предвид това, че производството във Великобритания нараства успоредно с по-силния от очакваното икономически растеж, според И И Еф една четвърт от членовете й набират персонал от Европа, а 11 процента – от страни извън континента. Увеличава се търсенето на по-високо квалифициран персонал, казва Верити О’Кийфи, специалист в И И Еф по назначаване на персонал и квалификации.

Една от отрицателните страни на тенденцията да се набират служители от чужбина са времето и усилията, нужни да се проверят квалификацията и трудовият им опит, казва Хадли. Дори при това положение според него вътре в самата Европа ще има все повече миграция.

„Общоевропейският пазар ще продължи да се развива. Трудовата мобилност все още е ниска в сравнение със САЩ“, казва той. „Ще се засили културата на местене в друга страна и желанието за развитие и придобиване на международен опит“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.