СофияПловдивВарнаБургасРусе

Грузия – блянове за НАТО и реалност

Фонд за стратегическа култура

В Грузия стана събитие: там бе на посещение Военният комитет на НАТО – висшият военен орган на пакта, включващ началниците на генералните щабове от страните членки. За два дни – 11 и 12 февруари, председателят на комитета генерал Кнуд Бартелс разговаря с грузинския президент, премиера и министъра на отбраната. Обсъдени бяха варианти за присъединяване на Грузия към системата за северноатлантическа сигурност.

Грузинските лидери си внушават, че процесът, водещ към официално членство на страната им в НАТО, е необратим. Те дирят подкрепа за своите планове не в Брюксел, а във Вашингтон. Впрочем тъкмо САЩ се канят да финансират изпълнението на единственото решение от тези два дни – грузински военни да участват от 2015 г. в операции на силите за бързо реагиране (СБР) на алианса. Подробностите ще се дискутират с американците „в работни групи“, обясни Иракли Сесиашвили, председател на комисията по отбраната и националната сигурност в парламента на Грузия.

Създават се специални грузинско-американски групи във връзка с нещо незначително – това естествено бие на очи. Защото става дума да се подготви една рота към 150 грузински военни. Това не е междудържавно равнище. Тбилиси обаче дава висока оценка на взетото решение. Опитва се да го представи за голямо постижение в сътрудничеството с НАТО. „Щом канят една страна да участва в СБР на НАТО, значи алиансът признава, че въоръжените сили на тази страна, военнослужещите й отговарят на натовските стандарти“, каза Сесиашвили.

Мнозина експерти съвсем не споделят оценката на грузинските политици. В сериозни случаи САЩ харчат за издръжка на свои съюзници милиарди долари – да отпуснат пари за една рота за тях е просто игра. Предполагаемият принос на грузинската рота в спецоперациите на НАТО също няма да смае американците. 150 грузински воини да съдействат за сигурността на планетарно равнище – това звучи като виц.

Всъщност въпросът за САЩ е друг – въвличайки Грузия в орбитата на НАТО, да получат още един лост за въздействие върху Русия. Според шефа на грузинското военно ведомство Иракли Аласания сътрудничеството на Грузия с НАТО „е достигнало ново равнище“, но влизането й в алианса толкова се забави, че не изглежда много за вярване. Прословутият „интензифициран диалог“ с Грузия по бъдещото й членство в Северноатлантическия съюз се точи вече 8 години – от 2006 г. На лидерската среща на НАТО в Букурещ през април 2008 г. бе договорено Грузия да стане член на организацията; засега обаче не я приемат там, няма дори и прогнозни срокове. Брюксел все още говори за „отворени врати“, но с една уговорка: за страни подготвени и достойни.

НАТО внимателно следи как Грузия осъществява исканите реформи. Настоява се впрочем не толкова за военна реформа, колкото за промени в много сфери от обществения живот – в политическата, съдебната, избирателната система. В известен смисъл, за да влезе в НАТО, Грузия трябва да престане да бъде Грузия. Комисията НАТО-Грузия следи развитието на процеса. Бюрото за свръзка и взаимодействие на пакта в Тбилиси контролира нещата на място.

Равнението по стандартите на НАТО вече до голяма степен лиши Грузия от суверенитет, без да й донесе никакви гаранции за сигурност, още по-малко подкрепа в антируската й политика. Нищо чудно: НАТО никога не е смятала Грузия за пълноценен партньор; друг въпрос е да я използва като инструмент за постигане на собствени цели.

Американците например дават високи оценки за грузинското участие в операции на НАТО в Афганистан. Западните съюзници са особено признателни на грузинците за това, че сред държавите извън пакта Грузия изпрати най-многоброен контингент в Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ). В Афганистан са разположени почти 1700 грузински военни. Американците са твърде доволни, че Тбилиси изобщо не ограничава използването на грузинския контингент, хвърлен в един от най-опасните райони на Афганистан – в провинция Хелманд. Загубите на 31-и батальон от 3-а пехотна бригада на грузинското министерство на отбраната, включена в ИСАФ, надхвърлят броя на жертвите от много други държави в НАТО, но Тбилиси вече заяви, че е готов да остави свои бойци в Афанистан и след като мисията на ИСАФ приключи в края на 2014 г.

САЩ имат нужда от Грузия, но естествено не като военен съюзник, а като коридор, през който минават важни, включително тръбопроводни връзки. Американците не виждат в Грузия страна със собствена култура и развити традиции, а транзитна зона и тилов плацдарм за евентуална военна операция срещу Иран. Именно с прицел към Иран Вашингтон отпускаше средства за реконструкция на военните летища във Вазиани и Марнеули, както и на пристанището в Батуми.Такава бе и мисълта на американските конгресмени, настояли тези дни пред държавния секретар Джон Кери да подкрепи „Плана за действия за членство“ на Грузия в алианса. Те изтъкнаха в посланието си, че „САЩ и съюзниците им вече са стигнали критичната точка, когато трябва да задействат механизмите, подсигуряващи в бъдеще висока жизнеспособност на НАТО“ .

Влизането на Грузия в НАТО буди обаче все по-слаб интерес сред самите грузинци. Последното проучване на американския Национален демократически институт (НДИ) в Грузия показа, че само 26 на сто от участниците подкрепят безусловно влизането й в НАТО. Мнозинството от народа е против. Ако оставим настрана конюнктурата и интереса на тясната прослойка по върховете, за народа на Грузия възстановяването на добросъседските връзки с исторически съюзник като Русия е безкрайно по-важно от нивото на отношенията с НАТО. По данни от споменатото проучване на НДИ 72 на сто от запитаните не са доволни от днешните отношения между Грузия и Русия [1]. А грузинската върхушка, пренебрегвайки мнението на обществото, бърза към Северноатлантическия съюз.

Защото сред грузинските лидери цари илюзията, че опитат ли се да повторят военната авантюра от 2008 г., НАТО ще ги предпази от ответни действия на Русия. Да не разнищваме засега въпроса дали Западът би рискувал връзките с Москва заради амбициите на грузинския елит – само ще изтъкнем, че натовският статут на Грузия ще е от полза само за САЩ и „младоевропейците“, но не и на „стара Европа“. Така са разположени силите и грузинските власти ще трябва рано или късно да го признаят. Както заяви Сергей Лавров, основен проблем си остава „фактът, че грузинското ръководство не признава реалностите, формирани след разпалената от Саакашвили война“.
БТА [1] Анкетите на НДИ в Грузия се финансират от Шведската агенция за международно развитие и сътрудничество (SIDA). Осъществява ги Кавказкият център за изследователски ресурси.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.