СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Петродържавата“ Америка

Сонда за шистов газ в Пенсилвания. Снимка: донън.ком, блог

Енергийният бум е добър за Америка и за света. Ще бъде хубаво, ако Барак Обама помогне малко

***

„Ставай рано, работи здраво и открий петрол“. Формулата за успеха на покойния петролен магнат Жан-Пол Гети май работи доста добре за Америка, която вече задминава Русия като най-големия световен производител на петрол и газ. Към 2020 г. тя вече трябва да е изпреварила Саудитска Арабия и като страна, добиваща нефт – по-ценното гориво. Дотогава фракинг революцията – хитър начин за добив на петрол и газ от шистови залежи – трябва да е прибавила 2-4 процента към американския брутен вътрешен продукт и да е създала два пъти повече работни места, отколкото автомобилостроенето създава днес.

Всичко това е заслуга на американската находчивост. Суровините са нож с две остриета. Но този петролен бум е заслужен – той се дължи в по-малка степен на геологически късмет и повече на предприемчивост, готово финансиране и невероятна технология. Американските енергийни компании инвестираха в нови начини на добив на въглеводороди, за които всички знаеха, че са там, но не можеха да ги извличат изгодно. Новите нефтени находища в Тексас и Северна Дакота наподобяват високотехнологични заводи. „Насочени“ сондажи, направлявани чрез сателитни технологии, пробиват на километри дълбочина, обръщат се, пробиват отново с километри до мястото и поразяват цел, не по-голяма от гума на камион. После се впръскват хиляди литри вода, за да се отворят пукнатини в скалата, и петролът и газът се изсмукват.

От гледна точка на останалия свят новата американска петродържава е полезна. Фракингът осигурява един източник на енергия, който не само е нов, но е и относително чист, евтин и върху него няма политическо влияние. Той трябва да намали зависимостта от предизвикващи замърсяване горива като въглищата и изнудващи доставчици като Русия. Освен това фракингът е необичайно гъвкава технология. Разполагането на платформа за добив на петрол в Мексиканския залив може да отнеме години. Но американските специалисти по фракинг могат да пробият кладенци и да започнат добив само за няколко седмици. Така че ако цената на петрола се повиши рязко, те копаят повече кладенци. Ако се понижи, експлоатират старите, докато пресъхнат. На теория фракингът трябва да олекоти сътресенията в цената на петрола в бъдеще, защото американските производители могат да реагират бързо.

Фракинг по целия свят

Според някои наблюдатели, този обрат в Америка трябвада доведе до фундаментална промяна и във външната политика на страната. Ако Америка може да произвежда собствен петрол, казват те, защо й е тогава да губи толкова жива сила и средства за поддържане на реда в Близкия изток?

Дори и от политическа гледна точка да е уместно Америка да се изолира от света – а това списание не вярва, че е така – икономическата логика не издържа. Цената на петрола зависи от търсенето и предлагането по света, така че производителите в Близкия изток ще останат важни в обозримото бъдеще. В интерес на суперсилата е да държи морските коридори в Залива отворени (и да не кани Китай да върши тази работа вместо нея).

Въпреки че американската външна политика не бива да се променя, енергийната й политика трябва. Замисълът на забраната й върху износа на суров петрол например, която датира от 70-те години, бе да се гарантират доставките на американските потребители. Но основният ефект е да донесе полза на преработвателите, които купуват евтино нефта и след това продават бензин на световна цена. Барак Обама трябва да я отмени, за да може добитият чрез фракинг нефт да се продава там, където ще се изкарат най-много пари от него. И той трябва да одобри нефтопровода Кийстоун Екс Ел, по който ще тече петрол от катранените пясъци в Канада към американските рафинерии; според задълбочено изследване по въпроса проектът не е вреден за околната среда.

Америка не забранява износа на природен газ, но издава разрешителни за добив изключително бавно. Фракингът направи цената на газа извънредно ниска в Америка. В Азия той се продава повече от три пъти по-скъпо; в Европа двойно. Въпреки високата цена за втечняването и превоза му, пак ще има сериозни печалби. Най-облагодетелствани от сложния режим за издаване на разрешителни за износ са американските нефтохимически предприятия, които обичат евтиния газ и лобират за него.

Обама трябва да ги пренебрегне. Газовият износ може да донесе много пари. В зависимост от степента, в която ще измести въглищата, отражението за околната среда ще е положително. И може да донесе ползи за външната политика, като предложи на европейците алтернатива на руския газ и така да намали възможността Владимир Путин да тормози съседите си. Позволяването на износа може да причини леко покачване в цените на газа на вътрешния американски пазар, но това ще накара американските компании за фракинг да добият по-големи количества, олекотявайки по този начин удара.

Един свят, в който водещата петродържава е либерална демокрация, е доста за препоръчване. Но може би най-голямата потенциална полза от енергийния бум в Америка е примерът, който задава. Шистови находища на петрол и газ има в много страни. В някои те може да са недостъпни, било заради геоложки особености или заради опасения за околната среда; но най-вече те остават неизползвани, защото правителствата не следват примера на Америка в предоставянето на права за експлоатация на природни богатства на собственици на терени, така че общините, които са най-потърпевши от фракинга, да забогатяват от него. Господин Обама, станете радетел на глобалната фракинг революция и светът може да погледне на Америка по доста по-различен начин.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.