Вълненията в Босна насочват вниманието към Дейтънското мирно споразумение

Мат Робинсън
Ройтерс

Размирици в Сараево. Снимка: от тв екрана

Енвер Мехмедович прекарва дните си зад желязна порта, пазейки фабриката, в която е работел от нейния собственик.

Фабриката, в която някога се произвеждаха перилните препарати „Дита“, използвани в домовете из цяла бивша Югославия, сега стои пуста, а Мехмедович подозира, че магнатът от босненската столица, купил комплекса, иска да разпродаде оборудването.

„Това стана във всички фабрики, след като бяха приватизирани“, казва Мехмедович, химически инженер.

По време на социалистическа Югославия Тузла в североизточна Босна бе център на химическата промишленост и тази с метали. Днес индустриалната зона в града е пустош и дом на един от пет от 27-те процента регистрирани безработни в Босна.

Лошо управляваният преход към капитализъм в града е отразен в по-малка степен във всички бивши републики на Югославия, която се разпадна преди две десетилетия.

Но Босна, където повече от 100 000 души загинаха в етническата война между 1992-1995, е различна и по-опасна. Дните на недоволство, което започна с протест на работници от Дита и други затворени фабрики миналата седмица в Тузла, разкриха години на надигащо се недоволство.

Протестиращите подпалиха административни сгради в някои от най-големите градове в Босна – Сараево, Тузла, Зеница и Мостар, а неколкостотин души бяха ранени, повечето от които полиция в сблъсъци с протестиращи.

„Ние сме в непознати води“, казва Сречко Латал, директор на анализаторска група Сдружение за обществени събития. Проблемите – безработица, корупция и политическа парализа, имат своите корени в споразумението, което сложи край на войната, поделяйки властта, за да спре сраженията между православни сърби, католически хървати и бошняци мюсюлмани.

Споразумението, постигнато в американската въздушна база в Дейтън, Охайо, донесе мир – и пося кълновете на бъдеща криза.

Силно децентрализираната и нефункционална система на поделяне на властта доказа, че е печално неподходяща да води Босна през икономическия преход или в процеса на интеграция с Европейския съюз към просперитет. Игнорирането на проблемите на работниците в Дита означава риск от още по-големи вълнения. Захващането с тях означава отваряне на мирното споразумение и кутията на Пандора от конкуриращи се идеи как държавата трябва да се преустрои.

„Европа ще опита да използва тази криза като възможност“, каза западен дипломат пред Ройтерс. Но насилието както може да ускори усилията за реформа на държавата, така и може да раздвижи някакви етнически настроения, които засега протестиращите избягват.

Мнозина в Сараево се разграничиха от разрушенията, причинени от протестиращите, засега основно бошняци, а огънят и димът породиха болезнени спомени за военната обсада на града им от босненските сръбски сили.

„Ако е нужна война, нека има“, казва Фехим Лович, 58г., инвалид от войната, който казва, че издържа три деца с месечни помощи от 50 босненски марки (25 евро).

Латал казва, че е било ясно, че Босна е имала нужда от пълна реформа. Сложното политическо устройство в държава от само 3,8 милиона души население плаши чуждите инвеститори и често парализира управлението, захранвайки огромна мрежа от приближени на политиците, които не показват желание да преустановят това.

Продажбата на Дита и на други фабрики в Тузла бе в ръцете на един от десетте кантони в босненската федерация – автономен район от предимно бошняци и хървати. Всеки кантон има свой собствен министър-председател и кабинет с широки управленски права.

От другата страна е автономната Република Сръбска, свързана с федерацията на държавно ниво чрез слабо централно правителство и тричленно председателство на ротационен принцип, като и двете институции се опитват да представят някаква съгласувана национална политика.

Поне 40 на сто от работната сила работи в държавния сектор, а депутатите печелят около 3500 евро на месец, почти десет пъти средната месечна босненска заплата. Стотината работещи все още в Дита не са получавали заплати от две години. От месеци те и съкратените им колеги се събираха пред фабриката и административни сгради. Никой не ги приемаше. Накрая увеличили се с още работници и фанатизирани младежи, протестиращите използваха насилие.

До момента четирима премиери на кантони подадоха оставки и фокусът на гнева бързо се насочи към сградата на председателството в Сараево – символ на неработещата държавна система.

„Протестиращите осъзнават, че ужасното състояние на икономиката е резултат не само от корумпирани служители, а по-скоро се дължи на самия конституционен ред“, писа в блог анализаторът по балкански проблеми Ясмин Муянович. „За хората в Босна, това е само началото“.

Съставено от сърбин, хърватин и бошняк, председателството – върхът на модела за поделяне на властта, бе поставено под съмнение от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

С решение от 2009 г. съдът обяви, че предвиденото в дейтънската конституция право постовете в председателството да се заемат само от представители на трите бивши воюващи страни е дискриминационно.

Политическите лидери в Босна не успяха да се споразумеят как да реформират системата, така че да се съобразят с решението на съда, и докато те не направят това, стремежът на страната да се присъедини към ЕС няма да стигне далеч.

Сръбският професор по право Жарко Корач заяви пред босненска телевизия: „ако политиците не си научат урока, ако не чуят тези хора, следващия път проблемът ще бъде много по-голям“.

Лишените от организираност опити на Запада да подтикнат Босна към реформи се натъкнаха на дълбоките разногласия между трите общности за това как трябва да изглежда тяхната държава.

Докато бошняците искат по-силна централизация, хърватските хардлайнери казват, че хърватите трябва да имат своя съставна част, а босненските сръбски лидери казват, че не виждат бъдеще в Босна изобщо.

Пълна ревизия на Дейтън ще отнеме години. Но анализатори казват, че протестите може да дадат тласък за реформа поне във Федерацията, като план, изготвен с посредничеството на САЩ за рационализиране на управлението, вече е внесен в парламента.

Кризата също така може да придаде спешност на усилията на Запада да преговаря за споразумение за прилагане на съдебното решение от Страсбург. „Има нарастваща тревога, особено в САЩ, че трябва да има нов и различен международен ангажимент“, каза Латал.

Залогът е голям. Докато досега протестите бяха основно сред бошняците във Федерацията, едно продължаване на насилието може да придобие етнически измерения, тъй като всяка общност опитва да се защити или да се възползва от вълненията.

Босненските сърби вече обвиниха бошняците, че опитват да използват ситуацията, за да окажат натиск за премахване на двата автономни региона и централизиране на властта в Сараево.

В Брюксел в понеделник външният министър на бившата югославска република и нова членка на ЕС Хърватия Весна Пусич каза, че е много важно събитията в съседна Босна да не придобиват „национален тон“, препратка за етническото разделение.

„Много важно е всички политици, всички публични фигури, които носят отговорност, да не тласкат нещата в тази посока“, заяви Пусич, цитирана от хърватската агенция Хина.

Няколко външни министри от ЕС заявиха в понеделник, че Босна трябва да бъде придвижена бързо към съюза, като начин за насърчаване на реформите. „Това, което стана в Босна, е аларма“, заяви британският външен министър Уилям Хейг пред журналисти.

Протестите до момента са до голяма степен спонтанни, подхранвани от социалните мрежи, но изплува и политическо измерение, като някои лидери говорят открито в подкрепа на протестите преди парламентарните и президентските избори през октомври.

Босненският министър по сигурността Фахрудин Радончич обвини кантоналните правителства в ограбване на своите граждани. Той предупреди за „гражданско цунами“, ако не бъдат предприети действия.

От години опасността от връщане на конфликта държи под похлупак дълбокото разочарование. Но мнозина от онези, които хвърляха камъни по полицаите миналата седмица, дори не са били родени, когато избухна войната.

„По-старото поколение може би помни по-добри времена или по-лоши – по време на войната, но за нас това е ситуация, която не може да стане по-зле“, каза Дзенита Ходжич, 23-годишна студентка в Сараево.

Тя каза, че иска да остане в Босна, но не вижда перспектива, ако може да си намери работа само чрез присъединяване към политическа партия.

„Съжалявам за тези сгради“, каза Ходжич. „Но изглежда, че няма друг начин. Това е единственият език, който нашите политици разбират“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.