СофияПловдивВарнаБургасРусе

Като раздавахме дрехи на бежанците

Снимки: Невена Борисова

„Малки чорапи за бебе?”, превежда момче-доброволец от арабски на български език. Жената насреща сочи краката на детето си, облечени в тънки чорапи. Тя и мъжът й си тръгват с трудно подбрани от камарата неща за тях и детето – обувки, палта за зимата, пуловери, блузи и дънки. Трябва да изберат от предложенията бързо, по дреха от всеки вид.

След тях влиза сама жена с няколкомесечно бебе в ръце, млада и с фини черти на лицето. Застава в средата на стаята и тихо плаче, като едновременно се усмихва на подадените дрехи и ги приема, кимайки. В унисон с нея бебето й проплаква, също безшумно. Започнахме да й подаваме, като че ли за утеха, красиви шарени шалове, наред с други, по-практични дрехи. Най-безмълвна от всички бежанци, които се появиха този ден, с премълчаната си история, след малко тя кимна и излезе с дрехите в ръка. Лицето на едно бебе може да е нещо, което човек да запомни– знаел го е и Толстой, описвайки затворническите условия в романа „Възкресение”.

Бежанските деца, които влизаха в помещението, послушно подлагат крачета, на които да бъдат изпробвани обувките, и поглеждат с кротко недоумение, ако обувките не стават. От общо 2135 деца, в момента настанени на територията на страната някои са се озовали тук без родители.
Времето е по-меко от обикновено за зимата, но все пак то е изненада за повечето бежанци, които не са свикнали с ниските температури тук. За много от обитателите на бежанските център „Враждебна” е трудно да си представят какво ще стане, когато дойде истинска зима тук.

Някои от тях идват боси и се радват на подадения чифт чорапи, които за съжаление не са голям дял от общия куп дарения. Има такива, които отказват тежките и дебели палта – не си представят, че биха им потрябвали. Семейство след семейство влизат в склада, прилежащ към центъра, за да получат комплект от струпаните дрехи и обувки. Инициативата по раздаването е изцяло доброволческа. Група доброволци са събирали в продължение на месеци дрехи от дарители. Резултатът е две препълнени стаи – с от луксозни ризи и палта, до извехтели, но запазени пуловери, панталони, поли, детски чорапи, шалове. Има много детски играчки (някои като нови), одеяла, тигани, така търсените от бежанците материали за почистване.

Сирийски бежанци у нас
Сирийски бежанци в бежанския център в Любимец. Снимка: Снимка: Impact Press Group

Основният организатор на инициативата, Цветко Цанковски, тича напред-назад и на моменти ядосано дава указания. Раздаването на дрехите среща спънки, част от хората не са доволни от едно или друго нещо, не за всички има точен номер обувки. В момент на негодувание казва на доброволец, който се бави: „И аз искам много неща, например приятелката ми да се върне. Но не може.”.Суровият му тон се изпарява, когато подава играчка на някое от децата. Той е преподавал в занималнята на другия бежански център – Военна рампа, кара микробус за превоз на дарения, обикаля до центровете в провинцията като Харманли.
Центърът, сградата на който е бивше училище, е с капацитет от 310 души, е побрал в себе си около 400, повечето от които сирийски бежанци (още за центъра „Враждебна” и бежанците тук). Половината от тях не трябва да губят време в пазарене – след тях чакат много други. Другата половина ще получи дарения на следващия ден.

Някои дълго избират това, което им се предлага, понякога отказват дрехи – по религиозни или естетически причини. Скоро се примиряват – не са посетили магазин, а дарителски пункт и вземат най-приемливото. Друго може и да няма. Един от мъжете се разсърдва люто на това, че му отказват нещо. И в този момент гордостта победи бедността. Мъжът поиска от съпругата си да остави всички взети дрехи и, викайки нещо на своя език, подкара децата си като тайфун. Всички те излизат с празни ръце.
„Не знаеш какви съдби са имали. Сред тях има всякакви хора. Някои са образовани, други не. Много от тях са били щастливи и са живеели добре в Сирия”, обяснява Мустафа Емин, преводач-доброволец – момче от Рибново, което учи арабски. Някои от момчетата доброволци, изключително възпитани, имат почти толкова изтъркани обувки, колкото бежанците.

Има неловки ситуации, в които близо седемте доброволци, раздаващи дрехи, се чувстваме безпомощни – в огромните грамади дрехи например няма достатъчно дебели чорапи. Няма кърпи за глави, както и дълги поли или блузи за които много сирийски жени молят по религиозни причини. Суматохата се усилва, когато отнякъде се появяват носачи на мебели с малко зловещи детски легла от миналия век с прашни рамки.
„Лекари без граници” строят клиника в пристройката. Човек, наблюдаващ дейностите на място се представя – Джефри Бас, логистичен координатор. Обяснява някак дипломатично, че в Малта е виждал и по-тежки бежански условия.

Сред доброволците има жена и мъж, довели дъщеря си тийнейджърка да помага. Освен нея те имат още две деца, посветили са целия си уикенд на инициативата. Отзовали са се на призива на Цветко във Фейсбук. Наистина, голяма част от доброволците се консолидират в социалната мрежа, в групи като „Приятели на доброволците” (виж тук).

Според проучване на Евробарометър (2011) България е на предпоследно място по участие в доброволчески дейности (12 % от респондентите са се занимавали с доброволчество). Заедно със страни като Румъния (14%), Португалия (12%) и Полша (9%). Доброволчеството е силно разпространено в Холандия  (над 57 %). Най-големи доброволчески общности има във Финландия, Австрия, Люксембург, Германия.
Въпреки лошите статистики според Цветко у нас има силна доброволческа енергия и „хората помагат”. Самият той организира много от дейностите си чрез социалните мрежи. Осигурена редовна храна за бежанците всъщност няма, за такава те разчитат на дарения. Вследствие на това, ако не бяха доброволците, вероятно поне в първите месеци, преди да започне по-масов поток дарения, повечето от 8000-те души, потърсили убежище изминалата година в България, щяха да са в бедствено положение. Страната, неподготвена да се справи с притока хора, и досега е изправена пред предизвикателство да им осигури храна, топлина и достъп до здравна грижа.

Цветко, който е професионален преводач, разказва как започва дейност като доброволец – през лятото на 2013 г., когато избухна и кризата с бежанците. Тогава той обикаля по домове и офиси и събира дарения от хора, които „по една или друга причина не са успели да достигнат приемателен пункт или бежански център”. Според него “най-много дарители има сред майките с деца, но и пенсионери, офис-колективи”…

„Подкрепа се оказва постоянно. Просто за дарителството е характерна анонимността:  тези дейности не се отразяват задължително в медиите, а представляват основния ресурс в осигуряване на подкрепа”, казва Цветко, „Разбира се, срещам и недоумение в очите на роднини, приятели и непознати.  Но тези хора не разбират и когато дарявам на приютените от Отец Иван в Нови хан или купувам гореща супа за бабата, седяща на тротоара на Графа”.
Съвсем наскоро Цветко е приютил сириец-художник.

„А, защо не?  Бе логично:  живея сам в достатъчно голям апартамент. Юсеф е от Дамаск и рисува наистина добре.  Вече сътвори две скулптури, рисува втори женски портрет.  Иска да работи, но говори единствено арабски. Би останал в България, ако може да се занимава с изкуство, харесват му страната, хората.  Тепърва трябва обаче да си осигури постоянно жилище, източник на средства и т. н”.
Цветко не говори с подробности за постъпките си. Бегло споменава за „раждания, спешни случаи” в бежанските центрове. Вероятно много от направеното от него ще остане премълчано.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.