Може ли Западът да сведе до минимум риска от Иран с ядрено оръжие

Ройтерс

Когато световните сили започнат преговорите с Иран тази седмица за окончателно споразумение по ядрения им спор, основният въпрос за Запада ще е как да се направи така, че Техеран да се откаже от достатъчно ядрени дейности, за да е сигурно, че няма да може скоро да се сдобие с атомна бомба.

Ако се увенчаят с успех, преговорите може да сложат край на десетилетие на враждебност между Запада и Ислямската република и да предотвратят избухването на нова война в Близкия изток.

Заради дълбоко вкорененото недоверие и огромната разлика в очакванията между двете страни опитите за споразумение може би все още са обречени – американският президент Барак Обама оцени шансовете за успех на не повече от 50 процента. Според някои това е оптимистична прогноза.

Но и двете страни казват, че има политическа воля да се постигне споразумение, което може да се превърне в исторически компромис с потенциално много по-големи геополитически и икономически измерения.

Иран притежава едни от най-големите залежи на петрол и газ в света, а с 80-милионното си население представлява един до голяма степен все още неразкрит пазар с огромен потенциал за чуждестранния бизнес.

Западните правителства като че ли се отказват от идеята, залегнала в основата на поредица резолюции на Съвета за сигурност на ООН от 2006 г. Иран да замрази една от най-спорните страни на програмата си – обогатяването на уран.

В личен разговор дипломати признават, че ядрената дейност на Иран, за която западни държави се опасяват, че може да цели развитието на способност за производство на атомни бомби, вече е напреднала прекалено много, за да бъде склонен Техеран да я премахне напълно.

Но макар и да може да се позволи на Иран да запази ограничен капацитет за обогатяване, Западът ще иска гаранции, така че всеки опит за създаване на атомна бомба да отнеме достатъчно дълго време, за да бъде разкрит и спрян, евентуално с военни действия. Иран твърди, че ядрената му програма е изцяло мирна.

КЛЮЧОВИЯТ ВЪПРОС

„Ключовият въпрос за нас е какъв времеви хоризонт за пробив можем да приемем“, заяви пожелал анонимност дипломат от единия от преговорните екипи на шестте световни сили.

Удължаването на това „време за пробив“ според експерти и дипломати значи, че Иран трябва да ограничи обогатяването на уран до концентрация с ниска степен на делене, да спре използваните за тази цел огромен брой центрофуги, да ограничи ядрените изследвания и да се подложи на щателен мониторинг от инспектори на ООН.

Преди започващите утре във Виена преговори президентът Хасан Рохани предизвикателно заяви, че мирните ядрени изследвания ще продължат „вечно“.

Техеран иска прекратяване на санкциите, които съсипаха икономиката му – в основната си част забрани на САЩ и ЕС върху продажбите му на петрол. Западните държави не са готови така бързо да се откажат от този лост за влияние.

„Те ще започнат тези преговори от доста раздалечени позиции“, заяви миналия месец Робърт Айнхорн, бивш служител на държавния департамент на САЩ, занимавал се с Иран.

„Но за да бъде приемливо за САЩ, за известно време Иран ще трябва да разполага със силно ограничен капацитет за обогатяване“.

Преговорите, чийто кординатор е върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън, целят да надградят над споразумението от ноември, според което Техеран се съгласи да спре част от най-чувствителните си дейности за период от шест месеца в замяна на скромно облекчаване на санкциите.

Замисълът на тази договорка, която стана възможна с избирането миналата година на Рохани за президент с обещанието да намали международната изолация на Иран, бе да вдъхне увереност на страните, че е възможно да се постигне по-широкообхватно споразумение. То остави най-големите предизвикателства за по-късно.

ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ФАЗА

Тази нова дипломатическа фаза трябва да приключи през юли, в противен случай може да се наложи предоговаряне на сключеното за срок от шест месеца временно споразумение. В този процес и двете страни трябва да удовлетворят хардлайнери у дома.

Като предзнаменование за предстоящите трудности иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф този месец се конфронтира с американския преговарящ Уенди Шърман за бъдещето на планирания от Иран реактор с тежка вода Арак, както и за подземния обект за обогатяване на уран във Фордо.

Западни държави се тревожат, че в Арак, който вероятно ще е в основата на преговорите, може да се произведе плутоний за атомна бомба. Шърман заяви, че Иран няма нужда от него. Зариф нарече коментарите й „безполезни“ и посочи, че ядрената технология не подлежи на преговори.

Израел, който смята един разполагащ с ядрено оръжие Иран за заплаха за съществуването си, ще настоява пред шестте преговарящи световни сили – САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания и Германия – да поискат Техеран да се откаже от Арак и обектите за обогатяване на уран.

Иран казва, че тъкмо еврейската държава, с предполагаемия си ядрен арсенал, заплашва мира и сигурността в региона.

Според преговарящи един от възможните начини за напредък по Арак може да е този обект да се преустрои така, че да може да произвежда медицински изотопи, което е и заявената от Иран цел, без да се използва за това тежка вода. Тежката вода може да осигури потенциален път за сдобиване с плутоний, годен за ядрени оръжия.

Друг важен въпрос ще бъде броят на центрофугите – машини, които се въртят със свръхзвукова скорост, за да рафинират уран – за които Иран има позволение да запази. Обогатеният уран може да се използва както за военни, така и за граждански цели.

Бившият директор за ограничаване разпространението на ядрени оръжия в Съвета за национална сигурност към Белия дом Джофи Джоузеф заяви, че Иран вероятно ще поиска да запази в експлоатация 10 000 машини. Техеран разполага с близо същия брой, които са монтирани, но не работят.

Но според ядрени експерти Иран трябва силно да намали броя на центрофугите си, за да се удължи времето за производство на достатъчно материал за оръжия, за да се направи бомба. Техеран твърди, че рафинира уран само за планираната си мрежа от атомни електроцентрали.

„Броят и видът на центрофугите ще бъде ограничен, за да се гарантира, че времето за пробив винаги ще е най-малко шест до 12 месеца“, заяви американският мозъчен тръст Институт за наука и международна сигурност.

„В случай на шестмесечен период за пробив, Иран не трябва да има повече от общо 4000 центрофуги IR-1“, посочва институтът, визирайки старото поколение оборудване, с което Техеран разполага. Иран изпробва също по-съвременни машини – още един предмет на спорове.

Двете страни искат преговорите на финалния етап да не продължат повече от половин година преди края на временното споразумение на 20 юли. Според доста експерти това е нереалистично.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.