СофияПловдивВарнаБургасРусе

Тамам Салам – премиер помирител в разединен Ливан

Франс прес

Демонстрация в Ливан. Снимка:топнюз

Тамам Салам, оглавил в събота новото компромисно правителство на Ливан след десетмесечен застой, е умерен политик, произхождащ от една от най-влиятелните политически фамилии в страната.

Този флегматичен 68-годишен мъж има тежката задача да ръководи правителство на страна, дълбоко разединена за конфликта в съседна Сирия, разтърсвана от кървави атентати и подслонила стотици хиляди сирийски бежанци, които вече представляват почти една трета от населението.

Със спокойния си глас и характерната си плешивост, Салам ще трябва да играе най-вече ролята на въжеиграч между двата съперничещи си лагера, обединени в правителството му за първи път от три години: лагера на могъщата шиитска организация Хизбула, която участва със свои бойци във войната в Сирия на страната на режима, и този на Саад Харири – бивш министър-председател, противник на режима в Дамаск.

Самият Харири похвали в събота новия премиер за „мъдростта и търпението“ му след близо едногодишни тежки преговори, по време на които държавните институции и административните решения бяха парализирани.

„Това е правителство обединител и е най-добрата формула Ливан да получи възможност да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен“, заяви Салам, предложен за премиер още през април миналата година, когато му беше възложено съставянето на ново правителство.

Тамам Салам, син на Саеб Салам – шест пъти премиер на Ливан между 1952 и 1973 г.,- обаче не се радва на истинска народна подкрепа дори сред сунитската общност, която по традиция излъчва министър-председателя в тази мултирелигиозна държава. Той беше избран за депутат от Бейрут два пъти – през 1996 г., а после през 2009 г., първо от листата на убития през 2005 г. премиер Рафик Харири, а после от тази на сина му Саад Харири.

Тамам Салам не е така известен в чужбина, както приятелят на световните лидери Рафик Харири, синът му Саад Харири или като досегашния премиер Наджиб Микати – милиардер, управляващ мултинационална империя в областта на телекомуникациите и недвижимите имоти. Позицията му за сирийския конфликт също се смята за умерена.

След номинирането му през април 2013 г. той заяви пред АФП, че подкрепя „свободата и суверенитета на сирийския народ“, като наред с това изтъкна колко важна е политиката на неутралитет на Ливан.

Салам, чиято майка е от Дамаск, осъди бомбардировките на сирийската армия над ливански селища, подкрепящи бунта, но така и не заклейми режима на Башар Асад.

През 1992 г., когато следвоенен Ливан пъшкаше под гнета на сирийската опека, той бойкотира парламентарните избори в знак на солидарност със сънародниците си християни, които се бореха срещу хегемонията на Дамаск.

Макар да е критичен към арсенала на Хизбула, Тамам Салам приветства „съпротивата срещу Израел“ – лайтмотив на шиитската партия.

За разлика от „ястребите“ в лагера на Харири, които обвиняват Хизбула, че е създала „държава в държавата“, този човек не призовава открито към разоръжаване на ненавистната на Израел групировка. Освен депутат, между 2008 и 2009 г. Салам за кратко беше и министър на културата.

Помирителният му тон напомня този на баща му Саеб Салам, който, на свой ред, е син на влиятелен политик от времето на Османската империя и френския мандат в Сирия и Ливан в началото на 20-ти век.

В разгара на гражданска война между мюсюлманите, съюзници на палестинските милиции, и християните, отхвърлящи присъствието на тези милиции в Ливан, Саеб Салам бе автор на известни лозунги като „Един Ливан, не два Ливана“ или пък „Ни победител, ни победен“.

Саеб Салам отхвърли избирането през 1982 г. на президент Башир Джемайел, от когото се възхищаваше християнското население, но след убийството му убеди мюсюлманите да изберат брат му Амин.

Тамам Салам е завършил френски лицей в Бейрут, а после икономика и мениждмънт във Великобритания. Беше президент на голямата благотворителна фондация „Макасед“. Женен е и има три деца.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.